Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


Припадък и мозъчна лезия


Анамнеза
42-годишен мъж постъпва в болница след припадък, който е продължил 4-5 минути. Пациентът съобщава за необичайно усещане преди появата на припадъка и последващо главоболие. Не е пътувал наскоро, афебрилен, без гадене и повръщане, ориентиран за време, място и собствена личност, без травми в областта на главата, със запазена подвижност на шията, нормално изпразване на пикочния мехур и червата. Не приема медикаменти. Споделя за при­падък от преди 17 години, поради което е приемал медикамент, чи­ето име не си спомня. Преди 20 години е живял за известен период от време в Централна Америка.

Физикален статус
Виталните му показатели са нормални. Цялостният неврологичен преглед не показва патология. Лабораторните изследвания сочат за повишени нива на лактоза и лека хипербилирубинемия. Налице е увеличение на еозинофилните левкоцити в цереброспиналната течност и кръвта. КТ на глава дава сведения за обемна лезия. Резул­татите от МРТ на главен мозък са абнормни.


ВЪПРОС:

Според анамнезата и проведените изследвания коя е най-вероятната диагноза?

А. Мозъчни метастази
Б. Туберкулоза
В. Токсоплазмоза
Г. Цистицеркоза
Д. Кокцидиоидомикоза


Отговор:

Верният отговор е цистицеркоза. Тази болест се причинява от ларвите на свинската тения (Taenia solium). Ендемични зони са Централна и Южна Америка, Азия, Индия и Южна Африка. Заразяването става най-често по алиментарен път при консумация на недосготвено месо или по фекално-орален път. Лезиите, които се развиват в мозъчния паренхим причиняват неспецифични невроло­гични симптоми като припадъци и главоболие. Подобна клиника е налице около 5-тата година след заразяването, въпреки че има случаи, при които инфекцията остава асимптомна десетилетия. Интрапаренхимната цис­тицеркоза се презентира като единична пръстеновид­на лезия при рентгенологично изследване. КТ и МРТ са дос­татъчни за поставяне на диагнозата, при съмнение се прави и серологично изследване с тестване на ликвора.

Мозъчните тумори биват първични или метастатични. В най-честите случаи първичните мозъчни тумори са единични лезии, докато метастазите се изобразяват като множество обемни лезии. Солитарните метастази в мозъка са рядкост. Метастатичните тумори в мозъка са с най-чест първоизточник белите дробове, следвани от карцином на гърдата, бъбреци, меланом, СЧТ. Пациенти с метастази по правило имат системни симптоми, като най-честа е кахексията.

Туберкуломите, причинени от туберкулозния бактерий Mycobacterium tuberculosis, са типични примери за грануломи. Те се образуват в резултат на действието на съдържащите се в микобактериите липополизахариди и липопротеини. В центъра на туберкула се образува казеозна некроза с последващо вкалцяване. Туберкулът може да се развие навсякъде в тялото, включително и в мозъка. Туберкулозата се презентира с белодробни симптоми като кашлица и хемоптиза, както и със системни симптоми – температура, нощни изпотявания, загуба на тегло и др.

Токсоплазмозата се причинява от инфекция с Toxoplasma go­ndii. При възрастни, неимунокомпроментирани лица тя протича най-често безсимптомно. Предава се по али­мен­тарен път, подобно на цистицеркозата. Инфек­ци­ята е широко разпространена.

Кокцидиоидмикозата е причинена от Coccidioides im­mitis. За човека са облигатен паразит. Ендемични райони са Централна и Южна Америка. Заразяването на човек става при инхалация на спори. Първичната инфекция най-често протича безсимптомно, рядко се развива клинично проявено заболяване с образуване на грануломи и алергизиране. Най-честото усложнение е менингит.