Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 7 2021

Хроничен простатит. Иновативни методи на лечение

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Боян Атанасов, доц. д-р Владислав Дунев, д-р Ангел Анатолиев
МУ-Плевен, Клиника по урология, УМБАЛ “Света Марина“, гр. Плевен


Определение
Възпалението на простатната жлеза, често се изявява с различни симптоми. Според класификацията на Националния здравен институт на САЩ (NIH), която се прилага в Европа и България, синдромите, с които може да се изяви възпалението на простатата, се разделят на следните (Табл. 1).

Етиология
Етиологията на хроничния про­статит не е напълно изяснена. Смята се, че грам-негативните бактерии са основен уропатогенен причинител. Водеща роля заема Е. coli, следвана от Proteus mirabilis, Klebsiela spp., Enteroccocus faecalis, Pseudomonas aeruginosa. Не е изключено инфекцията на простатната жлеза да бъде предизвикана и от грам-положителни бактерии като Staphylococcus aureus, Streptococcus spp. Към други причинители на простатит се причисляват анаеробни микроорганизми Candida spp, Chlamydia trachomatis, Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma hominis. Освен инфекциозните причинители, голямо значение имат и различни ви­дове манипулации (цистоскопия, катетеризация на пикочния канал), прекарани в миналото или в момента тромбофлебити, хроничен запек, травми и др.

Клинична картина
При болните с хроничен простатит често отсъства изява на клинични симптоми и заболяването може да се открие случайно. При симптоматично болните оплакванията включват болки в областта на седалището, които се разпространяват към слабините. Те могат да се усилват в началото и в края на половия акт, като се разпространяват към слабинния канал, бедрата и кръста. Понякога се наблюдават смущения в уринирането, които са придружени с парене в пикочния канал. При по-голяма част от болните се наблюдава обща отпадналост, бърза умора, нарушаване на съня. Към това се прибавят и разстройства в половата функция, които могат да завършат с импотенция.

Диагноза
Основно значение за диагнозата има изследването на простатния секрет. Микробиологичният анализ на простатен секрет, както и на еякулат, позволява определянето на етиологичния причинител и неговото адекватно лечение. Ректалното туширане е метод на диагностичен избор, при което се установява увеличена и уплътнена двустранно простатна жлеза. От лабораторните изследвания задължителни са седимент на урина и стерилна урина. Образните изследвания (компютърна томография и ядрено-магнитен ре­­зонанс) допълнително подпомагат диагностиката на хроничния про­статит.

Лечение
Лечението на хроничния простатит е труден и сложен процес, изискващ установяването на конкретния етиологичен причинител и прецизиране на точното терапевтично поведение.

Първи избор на лечение

Антибиотици
Първи избор на лечение са антибактериалните средства от групата на флуорохинолоните. Най-често използвани представители от тази група са: Левофлоксацин и Ципрофлоксацин поради тяхната добра бионаличност в простатната жлеза и подходящ бактерициден спектър. Добър клиничен ефект се достига при над 70% от пациентите, лекувани с флуорохинолони[5]. Често действието на тези препарати се допълва от последващо лечение с триметоприм/сулфаметоксазол, който се приема от пациентите за по-дълъг период от време. Антибиотиците от пеницилиновия ред са ефикасни при стрептококова или гонококова ин­фекция. Най-широко приложение от групата на амино­гликозидите намира гентамицин. Добър терапевтичен избор при простатит, причинен от хламидия и микоплазми, са представители от групата на тетрациклините и макролидите. Последните имат отношение и към лечението на стафилококова и стрептококова инфекция. Флажил и тинидазол са препарати от първи избор при трихомонална инфекция на простатната жлеза.

Алфа-блокери
При лечението на хроничния простатит намират място и алфа-блокерите. Гладката мускулатура на простатата е снабдена предимно с алфа 1-адрено-рецептори, като са идентифицирани три субтипа – a1a, а1в и a1d. Контракцията на мускулатурата на долните пикочни пътища се медиира чрез алфа1а-субтипа рецептори и алфа1-блокерите действат чрез блокирането на тези рецептори, като по този начин прекъсват моторната симпатикова адренергична стимулация, което на свой ред води до релаксация на гладката мускулатура на простатната строма, капсула и мехурната шийка, а оттам подпомагащи иритативните симптоми следствие изпразване на пикочния мехур. Типични представители са тамсулозин доксазозин, алфузосин, теразосин и индорамин.

Нестероидни противовъзпалителни средства
Това са болкоуспокояващи субстан­ции с различна химична структура, които потискат синтеза на простагландините в увредената тъкан. Ключов ензим при синтеза на простагландини е циклооксиленозата. Тя превръща арахидоновата киселина в нестабилни прекурсори на простагландини. Основният ефект на класическите периферни аналгетици е потискането на този ензим и намаляване синтеза на про­стагландини. Представители от та­зи група са Acidum acetylsalicylicum (As­piryn), Pa­ra­cetamol, Metamizol (An­algin), Ibu­pa­fen, Diclofenac (VotaIren).

Фитопрепарати
Медикаментите, които съдържат екстракт от Върбовка (Extr. Epilo­bium parviflorum & Epilobium an­gus­tifolium) притежават отличен ефект при поддържането на хормонал­ния дисбаланс, Гроздово семе екс­тракт (Extr. Semen Vitis Viniferae), Се­лен от натурален из­точник (L-Selenomethionine – Lalmin Selenium Yeast) пък са биохимична защита за про­с­татните тъкани. Екстрактът от плодовете на Сабал (Сереноа репенс) често намират приложение в симптоматичното лечение на хро­ничния простатит. Сребърните частици, които се съ­държат в някои от фитопрепара­тите, предлагани за лечение на хроничен простатит, притежават широкоспектърни ан­ти­бактериални свойства. Харак­тер­­­но за последните е тяхното рав­но­мерно и много добро натрупване в тъканите на простатната жлеза.

Физиотера­певтични методи на лечение
Използвайки различен източник на енергия (магнитни импулси, лазер, електрически ток, ултразвук) се постигат отлични резултати в лечението на хроничния простатит.

Импулсно-лазерна терапия
Иновативен метод, подобряващ качеството на живот при пациенти с хроничен простатит и подпомагащ лечението му, е импулсно-лазерната терапия. Освен като средство за лечение, насочено към хроничния простатит, тя намира място и при пациенти с проблемна ерекция. Високо интензивният лазер в комбинация с ударно-вълновата терапия, показва добри терапевтични резултати.

Ударно-вълнова терапия
Ударно-вълновата терапия (Shock­wave) е метод, при който положително се намалява тъканното съпротивление и спастично повишеният мускулен тонус като по този начин се подпомагат процесите на оздравяване и регенерация. Пневматично-генерираните вълни, нанасяйки удар по перинеума, проникват дълбоко до простатната жлеза и подобряват трофиката . Този метод намира широко приложение и при пациенти с еректилна дисфункция.

Високоинтензивна лазерна терапия
Високата мощност дава възможност за изключително проникване, осигурявайки достигането на голямо количество енергия в дълбочина, за да се постигнат нужните резултати. Високоинтензивният лазер прониква в дълбочина, стимулира микроциркулацията, облекчава болката и подпомага заздравяването на тъканите. Показва отлични резултати при хроничен простатит.

Функционална магнитна стимулация
Извършва се чрез различни устрой­ства, специално предназначени за лечение на хроничен простатит. Дей­ствието на този метод се основава на прогресивна технология FMS (функционална магнитна стимулация), в резултат на която се увеличава издръжливостта на мускулите на сфинктера и тазовото дъно. Курсът на лечение е особено удобен за пациента. Извършва се при липса на пряк контакт с кожата, не се свързва с използването на електроди, няма известни странични ефек­ти, абсолютно безболезнено е и не изисква никаква предварителна подготовка. По време на лечението, което трае около 20 минути, човекът е в седнало положение и остава напълно облечен. По правило честотата на процедурите е до три пъти седмично. Първите признаци на подобрение се появяват след няколко сесии и в рамките на 2-3 седмици се наблюдава траен положителен ефект от лечението.

Дълбоката електромагнитна стимулация е нов метод за лечение на мускулно-скелетни заболявания, който използва силно импулсно магнитно поле (до 3 Тесла), за да предизвика мускулни и нервно-мускулни контракции, както и тъканна стимулация. Принципът на работа на апарата се основава на факта, че човешкото тяло е много добър електрически проводник, поради което при приложението на магнитно поле в тялото се индуцира електрически ток, пропорционален на силата на това магнитно поле. Биологичният ефект на дълбоката електромагнитна стимулация се дължи на два основни механизма – стимулация на дълбоките слоеве на мускулите и нервите, както и механизъма на магнитния резонанс на всички телесни клетки чрез периодично възбуждане на посоката на магнитния спин на химични елементи с нечетен брой протони (основно водород).

Към алтернативните методи на лечение се включват още акупункту­рата, лазерната акупунктура или т.нар. безиглена акупунктура, ко­я­то с помощта на лазерен лъч облъчва оп­­ре­­делени зони с цел стимулация на организма за справяне с инфекцията.

Дискусия
Според проучване, направено от Lipsky, B. A. et al., продължителното лечение с триметоприм-сулфаметоксазол дава добър терапевтичен резултат[3]. Добавянето на алфа-блокер към антибиотичната терапия изглежда, че подобрява симптомите особено при пациенти с новодиагностицирано заболяване и пациенти, които имат добър отговор при лечение с алфа-блокери. Това е установено и от Murphy AB еt al.[4] В друго проучване, проведено при кохорта от 64 мъже, се установява липсата на сигнификантна разлика при групата, подложена на лечение с 5-алфа редуктазни инхибитори и контролната група[6].

Заключение
Може да се обобщи, че адекватното лечение на хроничния простатит се крие в прецизната диагностика, правилното подбиране на антибиотичното лечение, използване на медикаменти, повлияващи симптоматиката и не на последно място по важност физиотерапевтичното лечение, което допълва, подпомага и подобрява общото състояние на пациентите. 

книгопис:
1. Information form Stamey TA. Pathogenesis and treatment of urinary tract infections. Baltimore: Williams and Wilkins, 1980.
2. Proposed at the Chronic Prostatitis Workshop, National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases, National Institutes of Health, Bethesda, Md., December 7-8, 1995 and retrieved on April 20, 2000, from.
3. Lipsky, B. A., Byren, I., & Hoey, C. T. (2010). Treatment of Bacterial Prostatitis. Clinical Infectious Diseases, 50(12), 1641–1652. doi:10.1086/652861 .
4. Murphy AB, Macejko A, Taylor A, Nadler RB. Chronic prostatitis: management strategies. Drugs 2009; 69:71–84.
5. Naber KG, Roscher K, Botto H, Schaefer V. Oral levofloxacin 500 mg once daily in the treatment of chronic bacterial prostatitis. Int J An timicrob Agents 2008; 32:145–153.
6. Nickel JC, Downey J, Pontari MA, et al. A randomized placebo-controlled multicentre study to evaluate the safety and efficacy of finasteride for male chronic pelvic pain syndrome (category IIIA chronic nonbacterial prostatitis). BJU Int 2004 May; 93 (7): 991-5.