Анамнеза
38-годишна жена се представи в спешно отделение по повод болка в левия прасец. Пациентката съобщава, че същата сутрин се е събудила с подут и болезнен при вървене ляв крак. Не съобщава за скорошни дълги пътувания. В добро общо състояние, без болка в гърдите и със спокойно дишане. До момента не е лежала в болница. Споменава за минали оплаквания от болки в ставите на коленете, както и за два спонтанни аборта, и двата в първи триместър. До момента няма реализирана успешна бременност. Женена, по професия учителка по физическо възпитание, спортува ежедневно. Не пуши и не пие алкохол. Приема орални контрацептиви.
Физикален преглед
Пациентката е с леко наднормено тегло. Левият й крак е подут, с 4 cm разлика в обиколките между двете подбедрици, измерени на 10 cm под тибиа тубероситас. Наблюдава се още болка при палпация на левия прасец, той е по-топъл в сравнение с десния. Малка събрана течност в дясно коляно, което не е болезнено. От прегледа се забелязва оток в левия глезен, както и повърхностни разширени вени на същия крак. Останалата част от физикалния преглед е без отклонения.
От снетата анамнеза и физикалния преглед, коя според Вас е най-вероятната диагноза?
А. Антифосфолипиден синдром
Б. Киста на Бейкър
В. Болест на Бехчет
Г. Хиперхомоцистеинемия
Д. Дехидратация
Верен отговор: А. Антифосфолипиден синдром
Антифосфолипидният синдром (АФС) представлява най-разпространената придобита тромбофилия и се характеризира с развитие на артериални и венозни тромботични явления, спонтанни аборти, повтаряща се загуба на плода и тромбоцитопения в присъствието на антифосфолипидни антитела. АФС е асоцииран със СЛЕ в около 35% от случаите. Средната възраст при появата на симптомите е 31 год., със съотношение 5:1 жени/мъже. Антифосфолипидният синдром може да бъде вторичен при системен лупус еритематодес (СЛЕ), първичен и катастрофичен АФС – остра тромботична микроангиопатия и множество съдови оклузивни събития и АФС автоантитела.
Кистата на Бейкър е образувание зад коляното, изпълнено с течност. Предизвиква подутина и усещане за стягане. Наричана още подколенна киста, кистата на Бейкър понякога причинява болка. Болката може да се влоши при активност или при пълно изправяне или огъване на коляното. Кистите на Бейкър обикновено са резултат от проблем в колянната става, като остеоартрит или разкъсване на менискуса. Тези състояния карат ставата да произвежда излишна течност, което може да доведе до образуване на киста. Повечето кисти на Бейкър се подобряват с нехирургично лечение, което включва промени в активността и противовъзпалителни лекарства. Някои кисти може дори да изчезнат сами, без никакво лечение.
Болестта на Бехчет е рядко заболяване, което причинява възпаление на кръвоносните съдове. Заболяването може да доведе до множество признаци и симптоми, които в началото да изглеждат несвързани. Те включват рани в устата, възпаление на очите, кожни обриви и генитални рани. Симптомите обикновено започват да се появяват на възраст между 20 и 30 години. Мъжете и жените са еднакво засегнати. Болките в ставите са често срещани. Най-често се засягат глезените, коленете, лактите и бедрата. Възпалението на ставите причинява подуване, зачервяване и чувствителност, въпреки че обикновено не причинява трайно увреждане. Възпалението на вените може да доведе до съсиреци и оклузии. Може да засегне както повърхностните вени, така и дълбоките вени. Може да засегне и най-голямата вена в тялото (куха вена), което да доведе до сериозни здравословни проблеми. Тези проблеми са причинени от възпаление, а не от дефект в кръвосъсирващата система на тялото.
Хиперхомоцистеинемия в изолация може да бъде свързана с рецидивиращи артериални или венозни тромбози. Въпреки че има множество причини за това състояние, една от най-честите е неадекватната ензимна активност на MTHFR поради генетични дефекти. Хомоцистеинът се превръща в цистеин и метионин чрез комбинация от витамини B (B12, B6 и фолат). Това състояние присъства при широк спектър от заболявания и в много случаи е независим рисков фактор за по-сериозни такива като фрактура на бедрото, когнитивен спад, остеопороза, хронично бъбречно заболяване, хипотиреоидизъм, болест на Алцхаймер и шизофрения. Повишените общи нива на хомоцистеин през третия триместър на бременността могат да причинят фино увреждане на васкулатурата на плацентата, което може да ограничи кислорода до плода и да има пряк ефект върху мозъчната структура на плода, като по този начин да увеличи риска от развитие на шизофрения.
Дехидратацията е известен независим рисков фактор за развитие на тромбози, въпреки че няма достатъчно доказателства за корелацията им. Дълбока венозна тромбоза възниква, когато кръвен съсирек (тромб) се образува в една или повече от дълбоките вени на тялото. ДВТ могат да се появят в горните и долните крайници. Докато всички ДВТ са опасни, проксималните ДВТ са по-склонни да доведат до белодробна емболия, която е отговорна за 10% от всички болнични смъртни случаи. Около 80% от ДВТ са клинично асимптоматични. За 20% симптоматични пациенти докладваните признаци и симптоми лесно се бъркат с тези на други често срещани мускулно-скелетни заболявания. Въпреки че широко се приема, че дехидратацията предразполага към венозен тромбоемболизъм, няма клинични проучвания в подкрепа на това.
