6. Феноменът на Ридоч
Животът на Милена Канинг се променил, когато станала на 30 год. Младата шотландка прекарала респираторна инфекция и няколко инсулта, и преживяла кома в рамките на 8 месеца. След всичко това останала сляпа. Няколко месеца след събуждането от кома, започнала да вижда отново. Въпреки това зрението й работело, само когато нещо се движело пред очите й. Например виждала дъжда да вали през прозореца, но не виждала самия прозорец. Тя се научила да създава движение чрез местене на главата си. Когато нейният мистериозен случай станал известен, изследователите я подложили на редица тестове. Диагнозата била феномен на Ридоч. Пациент в това състояние е сляп, но може да усети движение.
Обикновено лезии в окципиталната част на мозъка предизвикват синдрома, а на Канинг й липсвала част с големината на ябълка, което е почти целият окципитален дял. Тестове, проведени през 2018 г., съставили детайлна карта на мозъка при феномена на Ридоч. Тя показала нещо забележително. Мозъкът на Канинг правел всичко възможно да заобиколи мъртвата зрителна зона чрез активирането на други зони. Затова и усетът й за движение бил запазен.
7. Синдромът на ходещия труп
Кърваво звучащата болест кара хората да вярват, че са мъртви. Официално нареченият синдром на Котард бил описан за първи път през 1880 г. Почти никакви проучвания не са правени, за да се открие причината за това рядко състояние. В последните години учените пресяват архивите на Mayo Clinic от 1996 до 2016 г., за да идентифицират повече такива случаи. Откриват дванадесет – четири жени и осем мъже. Всички те вярвали, че или са мъртви, или умиращи, или че им липсват органи. Трима от пациентите твърдели, че смъртта им е възникнала по един и същи начин – били убити от медицинския персонал.
В миналото се смятало, че синдромът на Котард е психиатрично състояние. Но в едно проучване на Mayo Clinic било открито, че мозъкът играел голяма роля, но състоянието не било психиатрично. Въпреки че осем от пациентите били с психиатрични диагнози (вкл. шизофрения), петима имали само неврологични симптоми, като главоболие и гърчове. При образните изследвания било открито, че седем от пациентите имали мозъчни лезии. Подхождайки към състоянието като към неврологично, вместо като към психиатрично, може в бъдеще да се докаже причината за него и да се помогне в разработването на успешни терапии.
8. Полуеднояйчни близнаци
По време на ултразвуков преглед жена от Австралия разбира, че е бременна с близнаци. Те били с една плацента, което означавало, че близнаците са еднояйчни. Когато майката била в 14 гестационна седмица, тя посетила преглед за проследяване на бременността. Когато ултразвукът показал плодове от различен пол, докторите знаели, че нещо не е наред – еднояйчните близнаци не могат да бъдат от различен пол. Скоро били диагностицирани като полуеднояйчни. Случаят бил вторият такъв в историята. Полуеднояйчни близнаци се получават, когато яйцеклетката е оплодена от два сперматозоида. Това е генетично рисковано, ако бебетата успеят да се развият. Нормалната концепция се случва с два комплекта хромозоми, но австралийските бебета стартирали с три такива. Въпреки че бебетата анатомично били момиче и момче, и двете имали ХХ и ХY хромозоми. Поради малигнена трансформация се наложило премахването на яйчниците на момиченцето. Към 2019 г. четиригодишните деца са все още здрави. По майчина линия те са 100% идентични, а по бащина – 78%.
9. Момичета, превръщащи се в момчета
В Доминиканската Република, Турция и Нова Гвинея някои родители празнуват пищно раждането на ново момиче в семейството. Когато идва пубертетът обаче, момичето се превръща в момче. Наричат ги „guevedoces“ – дума, която означава „момченце на 12”. Тези малки момиченца всъщност никога не са били от женски пол. При засегнатите момчета ензимен дефицит пречи на развитието на мъжки полови органи. При раждането си те така заблуждават роднините, че на децата се дават женски имена и се отглеждат като момичета. При настъпването на пубертета нараства количеството тестостерон и „guevedoces“ развиват мъжки гениталии. Като възрастни, височината, брадите и тестисите им все още са недоразвити, но живеят като мъже и могат да имат деца. Понякога само имената им остават неподходящи, като някои от тях ги сменят с мъжки. Въпреки че състоянието е изключително рядко, около 1% от момчетата родени в Салинас (село в Доминиканската Република), са guevedoces.
10. Парализи по залез
В Пакистан братята Швайб (Ахмед и Абдул) правят всичко, което се очаква от здравите деца, но само преди залез. Веднага след това братята се парализират. Не могат да говорят, да се хранят и дори да отварят очите си. Лекарите никога не са виждали състояние като това, но няма причина за паника. Семейството губи две деца в миналото, и двете със същия вид парализа. Полът явно е от решаващо значение – болните деца също били момчета. Дъщерята в семейството не била засегната.
През 2016 г. Швайб и Абдул постъпват в болница в Ислямабад. За задоволяване на медицинското любопитство, лечението им било безплатно.
Около 300 теста по-късно, единственият медицински прогрес бил да се опишат определени вероятности. Липсата на светлина нямала нищо общо с парализите. Поставени в тъмна стая през деня, децата функционирали перфектно. Никаква нервна увреда или нарушение на съня нямали общо с парализата. Изследователите подозират генетични нарушения, стоящи зад уникалния недъг, защото родителите им са първи братовчеди.
