Алергична реакция се случва, когато имунната система започне да се защитава повече от необходимото. След като нещо относително безвредно се възприеме като заплаха от организма, произтичащата „защитна атака” може да причини на човек запушване на носа или животозастрашаващ анафилактичен шок. Светът на алергиите не се изчерпва само със симптоми.
6. Уртикария, причинена от вода
Животът не е възможен без вода. Представете си, че сте алергични към водата. Може да звучи като измислица, но това е състояние, наречено аквагенна уртикария и е съвсем истинско. Получава статут на рядко заболяване, защото са регистрирани само около 100 случая. През 2018 г. дете в Минесота е диагностицирано с това състояние. На 18-месечна възраст тя може би е най-младият пациент, някога развил алергия към водата. Странно е, че аквагенната уртикария има връзка с възрастта. Повечето пациенти първо изпитват това състояние с настъпването на пубертета. В случая на това момиче, прости неща като време за къпане и изпотяване могат да предизвикат бързо появяване на уртики и обриви. Тази алергия е загадъчна. Всякакъв вид вода, независимо от температурата, може да предизвика реакция. Лекарите не знаят защо. Някои подозират, че водата не е виновникът, а нещо вътре в нея – може би разтворен химикал, като хлор. Друга теория предполага, че самата кожа може да произведе вещество, което се превръща в един алергичен тригер, веднъж влязъл в контакт с водата.
7. Татуировки с елда
Алергията към фъстъци е добре известна. Докато повечето американци са наясно, че това може да предизвика сериозни последствия, малцина знаят, че елдата е също толкова вероятно да предизвика анафилактичен шок. В САЩ и Великобритания на практика няма елда, но Япония е различна история. Тази култура е основната съставка на техните популярни соба спагети. Поради тази причина японците са запознати с факта, че тя е често срещан хранителен алерген. През 2017 г. собствениците на японски ресторанти са искали да повишат осведомеността сред чуждестранните туристи преди клиентите им да се оплачат от деликатеса. Те се обърнали към дерматолог и рекламна агенция. Накрая се получила кампания, която била доста уникална – използвала се временна татуировка, базирана на историческо японско изкуство. За да се провери дали човек е алергичен към елда, кожата се убожда, преди да се нанесе татуировката с бульон от спагети соба. Ако човек е алергичен, ще се получи зачервяване на кожата примесено с прозрачни секции, които образуват въпросното изображение. Въпреки че положителният тест е страшен като реакция, той отминава бързо, благодарение на красотата на татуировката. Дори свободните от алергична реакция участъци са направени така че да се смесват с червения обрив и да бъдат част от изображението.
8. Съдебни дела срещу безжичен Интернет
Някои хора твърдят, че имат електромагнитна свръхчувствителност (EHS). През 2015 г. 15-годишно момиче се самоубива. След това семейството й твърди в съда, че излъчванията на безжичния интернет в училище са били причина да й се гади, да не може да се концентрира и да страда от изтощителни главоболия. Родителите на друго 12-годишно момче предявяват иск срещу неговото частно училище, като настояват, че новоинсталираният безжичен интернет, настроен на честоти като за индустриално ползване, е опасен и дори смъртоносен. Симптомите включвали замаяност, дразнене на кожата и кървене от носа. В друг случай французойка печели дело за причинени увреждания.
Въпреки че съдът приема, че симптомите повлияват здравето и функционирането й, той не признава напълно наличието на електромагнитна свръхчувствителност. По подобен начин Световната здравна организация (СЗО) заявява, че това не е „медицинска диагноза“. Но страдащите от състоянието съобщават за общи признаци като главоболие, световъртеж, обриви и гадене. Докато засегнатите настояват, че изваждането от среда с електромагнитни сигнали ги кара да се чувстват по-добре, учените са предпазливи да правят заключения. При провеждане на изследвания, пациентите с EHS не могат да определят кога сигналите са включени и кога изключени. Симптомите не се подлагат на съмнение. Неуспехът се състои в това да се възпроизведе електромагнитна свръхчувствителност в лабораторни условия. Това предполага, че е възможно за проявата на симптоматиката да бъдат отговорни множество причинители.
9. Болест след оргазъм
През 2002 г. е признато много особено състояние. Наречено е синдром на пост-оргазматичната болест (POIS) и може да произтича от алергия към семенна течност. Учените не са сигурни за причината, защото откритието е сравнително ново, съществуват малко проучвания и не е имало много мъже, които да съобщат за подобни оплаквания.
Изследователите подозират, че страдащите са алергични към собствената си семенна течност.
POIS се задейства от еякулация, последвано от болестно състояние, което прилича на грип (голяма умора и отпадналост). Симптомите се появяват за секунди или часове, понякога с продължителност до една седмица. Някои от тях могат да бъдат страшни, като пропуски в паметта и несвързано говорене. По-лошото е, че това е хронично състояние. Тъй като са известни само около 50 случая, заболяването се счита за рядко. Вероятно много повече мъже го притежават, но те могат да бъдат неправилно диагностицирани или не знаят, че POIS съществува. Едно проучване установява, че двама доброволци са имали намалени симптоми, след като са получили инжекции от собствената си семенна течност в покачваща се концентрация. Лошата новина е, че пациентите е трябвало да минат през това странно лечение в продължение на 31 месеца.
10. Алергиите могат да бъдат прехвърлени с донорство
Когато пациент се подложи на трансплантация, той получава нов орган и втори шанс за живот. Въпреки това някои хора получават повече, отколкото са очаквали – хранителните алергии на донорите си. През 2018 г. една жена разбира това по трудния начин. През целия си живот тя яде ядки без последици. След като на 68 години претърпява трансплантация и получава нов бял дроб за лечение на нейния емфизем, тя се чувствала по-зле от очакваното. За нейно щастие, тя все още се е възстановявала в болницата от трансплантацията и е имало лекари на разположение, когато прави първия си алергичен шок от фъстъци. Тя оцелява въпреки тежката реакция на организма. Когато лекарите проверяват медицинската история на донора, откриват, че той е имал алергия към ядки. Такива алергии от донорство са редки, но се случват. Съществуват около четири или пет други случая, при които при белодробни трансплантации се предават на реципиентите алергии към ядки. Белите дробове не са единствените органи, способни да пренасят хранителни алергии към нов човек. Има такива случаи и при костно-мозъчни, бъбречни и сърдечни донорства. По някаква причина чернодробните трансплантации са с по-висок риск.
