Въпросът е кога, а не дали ще видим още един глобален взрив на смъртоносна болест. Работещите в сферата на общественото здравеопазване казват, че има реална вероятност от появяването на бързоразвиващ се патоген в световен мащаб през следващите години. Изминал е почти век, откакто Испанският грип през 1918 г. е отнел милиони животи. Широко разпространената болест заразила над 500 млн. души и причинила десетки милиони смъртни случаи. Въпреки големия напредък в медицината и технологиите през миналия век, днес не сме в безопасност от избягването на подобно събитие. Днес светът вече се сблъска с предизвикателството Ковид-19, но кои са някои от вероятните причини за развитието на пандемията, прочетете в статията.
Рискове, свързани с научни изследвания
През 2014 г. американски учени създадоха вирус, много подобен на този на испанския грип от 1918 г. Чрез техника, наречена обратна генетика, изследователи от Университета на Уисконсин – Медисън, произвеждат вируса от фрагменти на щамове на див птичи грип. Те са приложили промени, довели до мутации, които да го направят преносим по въздушно-капков път, характеристика на най-опасните смъртоносни заболявания.
Учените, подкрепящи изследването твърдят, че пресъздаването на опасния вирус е съществена част от разбирането на риска, който той представлява за обществото. Но други са против тези експерименти, твърдейки, че създаването на тези вируси представлява заплаха за обществото. Дори в лаборатории с най-висока сигурност създаването на опасен патоген е рискова дейност. Критиците на този вид дейност твърдят, че има малко доказателства, че тези експерименти всъщност помагат за спасяването на човешки животи, въпреки че определено ги застрашават. Професор по епидемиология в Харвардската школа по обществено здраве предупреди, че ако опасен вирус се разпространи или бъде умишлено освободен от лаборатория, това може да причини катастрофална пандемия.
Реакция на Световната здравна организация
Когато следващото силнозаразно и бързоразпространяващо се заболяване започне да се движи по целия свят, нивото на готовност на всяка държава ще определи броя на загубените животи. Хората трябва да знаят за наличието на заплаха, за да вземат предпазни мерки. СЗО е основният наблюдател на глобалното здраве и носи отговорност за сигнализиране на тревога по време на епидемия. Но не винаги може да се вярва на СЗО да направи това своевременно.
Неотдавнашното огнище на ебола започва в началото на 2014 г. СЗО не обявява опасност за общественото здраве до август същата година.
Това се случва пет месеца след като Гвинея и Либерия започват да регистрират огнища от болестта. Група от независими световни здравни експерти заявява, че забавянето е причинило „ненужно страдание и смърт“.
СЗО беше силно критикувана за бавния си отговор по време на епидемията от ебола. От организацията обещават да направят подобрения, така че времето за реакция и ефективността им да бъдат по-добри в бъдеще.
Климатични промени
Трансмисивните болести се предават на хората от бълхи, кърлежи, комари или друг организъм. Тъй като изменението на климата затопля земното кълбо, появата на тези заболявания, както и географският обхват на случаите, се увеличава. Малария, зика и денга са само няколко от многото смъртоносни вируси, които се предават чрез комари. Тези насекоми виреят в топъл климат. Глобалното затопляне може да накара популацията на комарите да се разпространи географски, тъй като все повече райони стават гостоприемни за насекомите, пренасящи болестта. Изменението на климата създава и по-дълги топли сезони за размножаване на комари, генерирайки повече съдове, способни да предават инфекции на хората. Бълхите и кърлежите също процъфтяват в топъл климат и предават редица опасни заболявания, включително конго-кримска хеморагична треска, тиф и лаймска болест.
Потенциал на птичия грип
Вирусът на птичия грип H7N9 за първи път е наблюдаван при хора през 2013 г., когато двама китайски граждани почиват след контакт с болестта. Оттогава Китай наблюдава ежегодни огнища и наскоро преживя своята пета вълна от H7N9. Петата вълна, която бе отбелязана в начало през октомври 2016 г., е най-лошата досега. Имало е повече случаи, отколкото останалите четири вълни заедно и тя е обхванала най-голям географски район. Смъртността на потвърдените случаи на H7N9 е около 40%. Към 25 октомври 2017 г. има общо 1 622 потвърдени случая на H7N9, като 619 са довели до смърт.
Миналата година беше направено проучване на силно патогенен щам на H7N9. Поровете (предпочитаният животински модел за тестване на преносимостта на грипния вирус при хора) са били заразени с вируса. Здравите порове и заразените порове са поставени в отделни клетки един до друг. Вирусът се разпространява лесно, убивайки два от три здрави порове. Проучването доказа, че вирусът може да бъде предаден чрез дихателни капчици във въздуха като тези, които се появяват по време на кашлица и кихане. Въз основа на драстичните мутации, наблюдавани в H7N9 през последната година, следващата вълна на вируса може да бъде силнозаразна между хората.
Големият брой пътувания
Честотата, скоростта и достъпността на съвременните пътувания са безпрецедентни. Хората могат да пропътуват от единия до другия край на света за ден. Това означава, че болестите могат да се разпространят също толкова бързо. Пътуването излага хората на риск от напълно нови заболявания или нови щамове на познати болести. Хората, които пътуват в чужди страни, могат по невнимание да внесат бактерии или вируси в зоната, с която местното население е по-малко приспособено да се справи. Една от причините, епидемията от ебола през 2014 г. да бъде толкова смъртоносна в Западна Африка е, че районът преди това не се е срещал с този вирус. Местните здравни системи не са били запознати с лечението на болестта, а и местните хора са нямали естествен имунитет или устойчивост, изградени от преди срещата с вируса.
Освен това хората обикновено прекарват време в райони, които осигуряват благоприятна среда за разпространение на инфекции по време на пътуване (като самолети и хотели). Тези предпоставки принуждават хората да влизат в близък контакт помежду си и да споделят микроби. В началото на епидемията от SARS през 2003 г. заразен китайски лекар отсяда в хотел в Хонконг преди да се разболее и да умре. Заболяването се разпространява и при други хора, отседнали в същия хотел, които след това се качват на самолети и пренасят патогените в други страни. В рамките на пет месеца след като китайският лекар се настанява в хонконгския хотел, SARS е заразила над 8 000 души в повече от тридесет различни страни, като при 774 случая има летален изход. Докато глобално пътуване продължава да се увеличава, ще расте и международното разпространение на заразни заболявания.
