1. Проверявайте личното си динамично равновесие на определени, точно регламентирани интервали. Например отделете неделните вечери да „проверявате“ своето състояние. Помислете дали вашите „продукти“ не надхвърлят вашите „реагенти“. Ако е така, това може да доведе до нежелани реакции на организма като прегряване или разсеяност.
2. Погрижете се за вашите „реагенти“. Известен факт е, че лекарите в стремежа си да помагат на другите забравят за собственото си здраве. Пълноценният сън, редовното физическо натоварване и социалните контакти повишават на 100% енергията на лекаря и го правят изключително съсредоточен и мотивиран във и извън работното място.
3. Ограничете „продуктите“. Научени ли сте да казвате „не“, когато знаете, че не бихте могли да поемете даден ангажимент? Умението да отказвате предложения, които са извън вашите възможности, е важно качество за постигане на динамично равновесие. Без него сте изложени на риск от изтощение.
4. Осъзнато планувайте времето си. Ако сте отделили няколко седмици в упорита и неуморна работа върху даден материал, проект или тежки клинични случаи, опитайте се да балансирате с малко свободно време, което ще ви достави удоволствие и чрез което ще си отпочинете. Вероятно можете да си позволите да свършвате работа по-рано от един път седмично, за да имате време за децата си или за да сготвите топла храна за семейството си. Вероятно имате обедна почивка, в която можете да практикувате 30-минутна йога веднъж или два пъти в седмицата. Тези „реагенти“ са несъществени на пръв поглед, но ако влязат във вашето уравнение на баланс, несъмнено ще достигнете динамично равновесие.
5. Бъдете търпеливи и гъвкави. Представите на всеки един от нас за равновесие са изключително индивидуални и непрестанно се променят. Не всеки ден ще се чувствате балансиран, но ако планувате правилно ще достигнете до целта през следващите месеци. Не се страхувайте от моменти на дисбаланс. Именно те ще ви помогнат да осъзнаете от какво се нуждаете.
Динамичното равновесие е субективно състояние. Някои от нас работят повече от други или имат повече семейни ангажименти. Други отделят повече време на хобитата си. Всичко това се променя с течение на годините и различните етапи от живота ни. Нашето равновесие със сигурност изглежда твърде различно днес от това преди 10 години или от това, което ще е след още толкова. Ключът е да намерите равновесието и да контролирате реагентите и продуктите си съответно. Романистът Джеймс Патърнсън илюстрира тази концепция като игра, в която участниците (лекарите) жонглират с 4 топки, наречени „работа“, „семейство и приятели“, „здраве“ и „цялостност“. Докато се стараете да поддържате всички топки във въздуха, вие осъзнавате, че топката с име „работа“ е направена от гума. Ако я изпуснете, тя ще отскочи пак към вас. Другите топки обаче са стъклени. Ако някоя от тях ви се изплъзне, тя ще се разбие на хиляди парченца. Ще съсипе не само вашето бъдеще, но и това на близките ви. На моменти този баланс ще ви се струва твърде трудно постижим, особено поради факта, че много от нас виждаме медицината като призвание, за което сме учили и работили твърде дълго. Въпреки че няма универсално решение на уравнението, разпознаването на външните стресори и приспособяването към очакванията ни към самите нас, ще ни позволи да внедрим в живота си лично динамично уравнение, което да ни държи далеч от прегряване, депресия или разсеяност. n
