Доц. д-р Диана Петкова
Председател на Българското дружество по белодробни болести
Доц. д-р Диана Петкова е началник на Първо отделение и сектор Медицина на съня и неинвазивна вентилация в Клиниката по белодробни болести на МБАЛ „Св. Марина” – гр. Варна. Първият почетен член на Белодробна лига Сент Гален, Швейцария. Председател на Българското дружество по белодробни болести.
Как се насочихте към пулмологията?
Когато завърших през далечната 90-та година, имах ясната и точна представа какво искам да работя. Завърших МУ – гр. Варна като първенец на випуска. Още от студентските години, благодарение на чудесната работа, която имахме с Катедрата по белодробни болести, ръководена тогава от проф. Златанов бях запленена от специалността белодробни болести и от чудесния екип в клиниката. Проф. Кисьова, която работеше със студентите в рамките на кръжочната дейност, подготвила плеяда български пулмолози и алерголози, пося още тогава любовта към тази специалност… и така до днес. И аз нямах големи колебания какво точно ще избера. Естествено, че съществуваха и други алтернативи, но надделя тази първа любов към клиничната дисциплина Белодробни болести. От 1994 г. работя като асистент в Клиниката по белодробни болести и постепенно съм извървяла пътя на академично развитие в професионалната си област – от асистент, старши, главен асистент до доцент.
Има ли заболявания във Вашата област, които тепърва ще се развиват?
Да се надяваме, че тепърва заболявания няма да се развиват. Всичко, което е факт, е отдавна описано в литературата – още от Хипократ до наши дни. Но науката върви напред – това означава, че знанията ни относно заболяванията, с които се срещаме всеки ден, се обогатяват. Има и нови факти. Новости има при ХОББ – едно заболяване, което смятахме, че познаваме изключително добре. Новостите сочат, че стъпвайки на откритията в генетиката в различните патофизиологични механизми, като възпалението на дихателната система например, откривайки различни медиатори, различни молекули, които повлияват това възпаление, ние можем да оказваме на нашите пациенти по-адекватна помощ, след като адекватно ги диагностицираме. В клиничната практика влизат нови молекули и очакваме по-добри резултати в лечението на тази отдавна известна за специалистите по белодробни болести болест.
Пулмоналната артериална хипертония е заболяване, в което се случват революции. Доскоро пациентите нямаха шанс да живеят повече от 5 години след поставяне на диагнозата. Девет нови молекули се разработват в това направление, което дава на пациентите шанс за живот, подобряват качеството им на живот и преживяемостта им. Мисля, че няма друга област в медицината, в която това да е факт – само за сравнение ще кажа, че при антибиотиците има една или две молекули, които са в период на клинично изпитване.
При инфекциите на дихателните пътища това, с което се срещаме, е голямата резистентност на микроорганизмите, патоморфозата в клиничното представяне на симптомите, методите за идентификация на микроорганизмите и диагнозата и това, че можем да решаваме проблемите на пациентите бързо и адекватно. Новост в лечението на заболяванията е персонифицираната медицина – индивидуалния подход, който да стъпва на базата на алгоритмите и препоръките.
Кои са рисковите групи?
Освен тези, които имат генетично предразположение, за което вече говорихме, това са пушачите – активни и пасивни, хората, работещи с вредни химикали, с различни вредни химични субстанции, които биха могли да увредят белодробното здраве. Нещо, което не трябва да забравяме е, че всички граждани на България, особено тези, живеещи в големите градове, са в риск. Публикация в Lancet визира четири от големите български градове като най-замърсени в Европейския съюз.
Споменахте пасивните пушачи. Много застрашени ли са те?
Разбира се, че е така. При тях има риск както от развитие на белодробен рак, така и от развитие на редица други хронични белодробни заболявания. В тази връзка, това, върху което искам да акцентирам, са децата. Много родители не се съобразяват, че поставяйки децата си в условия на пасивно тютюнопушене, ги подлагат на риск, който могат да избягнат, защото децата не носят вина за решението на родителите да пушат. Ненапразно кампаниите за ограничаване на тютюнопушенето на обществени места, а и в семейството, са сред водещите кампании сред белодробните специалисти в Европа. Там те са успешни, с успешни резултати. У нас дебатът в институциите, за нещастие, се случи по „български“.
Ще има ли бум на пневмониите заради грипни усложнения?
Предвиждам, че ще се случи така, както се случваше в годините назад и както се случва навсякъде по света. Обичайно е грипната инфекция да води след себе си усложнения, силно се надявам те да не бъдат толкова тежки, колкото предходната година. Ние от гилдията на белодробните специалисти сме подготвени за грипната епидемия и адекватната реакция в тази ситуация. Имаме на разположение медикаментите, работи се и по адекватна идентификация на причинителя. Има изработени програми във всяка една от големите болници, както и колегите в доболничната помощ да реагират адекватно, защото, за нещастие, резултатите след всяка грипна епидемия показват, че и в днешния ден, при възможността за добро медикаментозно лечение, има случаи, които завършват летално.
Като председател на Българското дружество по белодробни болести какви са целите, които си поставяте за 2015 г.?
Действително през юни тази година аз бях избрана за председател на Българското дружество по белодробни болести – една изключително отговорна задача. Получих доверие, което се надявам да оправдая. Особено в тази политическа и социална обстановка в България, в условия, в които е трудно да се работи не само в областта на медицината, а и във всички сфери. Но ние трябва да вървим успешно напред, независимо от условията на днешния ден. Подходът и основните постулати, на които разчитам, са: приемственост, интердисциплинарност, екипност и успешна работа с институциите – визирам Министерство на здравеопазването, НЗОК, Българския лекарски съюз и местните структури на държавната власт, с оглед оптимизиране на финансирането на медицината, която е свързана с белодробното здраве на българина и оптимизиране на позицията на белодробните специалисти в доболничната и болничната помощ. Трудът на специалиста по белодробни болести не е оценен адекватно в България, въпреки, че подготовката на българските специалисти е на европейско ниво. Изключително важно е разработването на скринингови програми за ранно откриване и превенция на болестите на белия дроб, които са показали в световен мащаб, че намаляват икономическото бреме за държавите, които са ги въвели. Тук, наред с държавата, очаквам помощта на фармацевтичната индустрия. Естествено, всичко това не може да бъде факт без широката подкрепа и съдействието на колегите от гилдията, на което също разчитам.
