ПОЛИТИЦИ, ЕКСПЕРТИ И ПАЦИЕНТИ: ХРОНИЧНОТО БЪБРЕЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ Е СОЦИАЛНОЗНАЧИМО ЗА БЪЛГАРИЯ

125
ГОДИНА: / БРОЙ:

Комисията по здравеопазването към 49-то Народно събрание бе домакин на кръгла маса за предизвикателствата пред здравната система вследствие на заболяването

В Народното събрание се проведе кръгла маса на тема: „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България“. Форумът, чиито организатор е Комисията по здравеопазването към 49-то Народно събрание, бе официално открит от заместник-председателя на Комисията доц. д-р Лъчезар Иванов. 

 „Инициативата за организирането на това събитие беше породена от изключителната социална значимост на тази тема и необходимостта от провеждането на широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни. Вярвам, че именно обединените усилия на отговорните институции, медицинските специалисти и българското общество могат да доведат до реални резултати при формирането на необходимите политики в областта на хроничното бъбречно заболяване в България“, каза доц. д-р Лъчезар Иванов. Той допълни, че целта на днешната кръгла маса е да се поставят на обсъждане съществуващите проблеми и предизвикателства, както и да се потърсят възможностите за подобряване и развитие на политиките в областта на това заболяване в нашата страна. „В този контекст, предвид че в момента в Народното събрание се обсъжда Националната здравна стратегия 2030, като първа стъпка от страна на законодателната власт, бихме могли да обмислим възможността за включването на хроничното бъбречно заболяване сред социално значимите заболявания в нейното съдържание“, предложи доц. Иванов.

Калина Божкова, директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите, представи данни, според които ХБЗ засяга повече от 10% от световното население, или приблизително 850 млн. души. Тя подчерта, че хората, страдащи от ХБЗ са почти два пъти повече от тези, които имат диабет. Около 70% от хора с ХБЗ, обаче, не знаят за състоянието си, тъй като заболяването често протичабезсимптомно, докато болестта не прогресира. С най-висок риск да развият ХБЗ са хората с диабет и/или сърдечно-съдови заболявания – един от всеки трима. Поради забавено диагностициране всяка година повече от 1 милион души умират от ХБЗ, а други 1,5 млн. – от сърдечно-съдови усложнения, свързани с нарушена бъбречна функция. Очакванията са ХБЗ да бъде 5-тата водеща причина за смърт в света до 2040 г.

Глобалните годишни разходи, свързани с лечението на ХБЗ, възлизат на 1 трилион долара. През следващите пет години се очаква разпространението на заболяването да нарасне с до 3%, а разходите да се увеличат с 23%. Данните показват още, че общите годишни разходи за ХБЗ в Европа са по-високи от тези за други незаразни болести като рак и диабет.

За намаляване последиците от ХБЗ на глобално ниво, според Калина Божкова, е необходимо да се предприемат действия за повишаване на осведомеността сред пациентите, лекарите в първична медицинска помощ и политиците. Важна стъпка за ранна диагностика на ХБЗ би била целенасочен скрининг сред пациентите от рисковите групи, както и подкрепа на пациентите след поставяне на диагноза ХБЗ с подходящо лечение, съвети за начин на живот и диета. Като добър пример тя даде Румъния. Там ХБЗ се счита за голямо бреме за здравната система, включено е в Националната здравна стратегия за 2023-2030 г., въведен е първичен скрининг за общата популация (1 път годишно) и за пациентите, които са изложени на риск от ХБЗ (на всеки три месеца), а през 2023 г. е стартирала и национална информационна кампания.

Проф. д-р Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ към министъра на здравеопазването, обясни, че ХБЗ е свързано с тиха и прогресивна загуба на бъбречната функция. Заболяването се открива в напредналите стадии, когато прогресията на бъбречната увреда е бърза и пациентите стигат до бъбречна недостатъчност, при която са необходими диализа или трансплантация. Всъщност малка част от пациентите достигат до диализа, тъй като умират преждевременно поради сърдечносъдова причина, свързана с бъбречната увреда. 

Проф. Богов представи фармако-икономическите характеристики на ХБЗ у нас. Данните сочат, че консервативното лечение е свързано с най-малък финансов ресурс на година. Два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Така например разходите в България за диализа на около 3700 пациенти по амбулаторна процедура „Хрониохемодиализа“ за 2021 г. са около 87 млн. лв., през 2022 г. сумата нараства на 105 млн. лв., а през 2023 г. стига до 123 млн. лв. Според проф. Богов предприемането на подходящи действия би дало възможност за ранна диагностика на ХБЗ, превенция на усложненията и спестяване на значителен финансов ресурс на здравната система. Именно затова той призова ХБЗ да бъде включено сред социално значимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030. Проф. Богов предлага още в Наредба 8 за диспансеризацията и профилактичните прегледи да бъде добавено изискване хората с рискови фактори за ХБЗ като диабетици, хипертоници да получават изследване на креатинин (с изчисляване на eGFR) и албуминурия 4 пъти годишно и консултация с нефролог при стойности на eGFR≤60 и/или албуминурия.

Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания каза, че основна цел на организацията е да работи за ранна диагностика и лечение на хроничното бъбречно заболяване, защото то засяга не само пациентите, но и техните близки, което го прави изключително социалнозначимо. Това е заболяване, което засяга лица от различна възраст и води до тежка инвалидизация, до невъзможност за нормален социален, професионален и личен живот. Според нея е необходимо да се въведат конкретни допълнителни диагностични медицински дейности в Наредба №8 за профилактични прегледи и диспансеризация, касаещи рисковите групи пациенти, като се увеличи броя на техните диспансерни прегледи и при първите данни за увреждане на бъбречната функция, те да бъдат консултирани с нефролог. В рисковите групи попадат пациенти със сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване. Според нея мерките не трябва да се ограничават само до рисковите групи, а следва да обхванат цялото население, тъй като в приложенията към наредба №8 не е предвидено профилактично изследване на креатинин и албуминурияна лицата без хронични заболявания в по-ранната си възраст, а за тези на възраст между 20-65 г. е предвидено веднъж на 5 години, което е крайно недостатъчно и фатално за развитието на бъбречното заболяване. Информираността на обществото за риска от бъбречно заболяване и необходимостта от неговата превенция е също сред приоритетите на пациентската организация.

Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз, изрази подкрепа за всички предложения за подобряване на профилактиката и диспансеризацията на пациентите с ХБЗ и добави, че не би представлявала особена трудност и общопрактикуващите лекари да се ангажират. Той бе категоричен, че трябва и семейните лекари да имат свобода при изписването на медикаменти на пациентите по заболяванията, които водят до диспансерен отчет. 

Всички участници в дискусията се обединиха около тезата, че ХБЗ е социалнозначимо заболяване за България и е необходимо да се вземат бързи и конкретни мерки за превенцията му.


ЕтикетиХБЗ
Сподели:

Свързани статии

  • Няма свързани статии...