Пред- или постменструален синдром

897
ПМС
ГОДИНА: / БРОЙ:

Има изследвания, че пред- и постменструалният синдром, въпреки анекдотичния им контекст, създават сериозен дискомфорт на голяма част от жените във фертилна възраст. Около 60-80% от всички жени страдат от леки до сериозни симптоми около седмица преди началото на месечния им цикъл.

И докато приблизително 75% от жените се борят с предменструален синдром (ПМС), то има и едни 10% от жените, които изпитват постменструални симптоми, които засягат не само физиката, но и емоционалното и психическо състояние на пациентките. Това са тревожност, нарушения на съня, проблеми с координацията, депресия, умора, разстройство с дефицит на вниманието, проблеми със самочувствието и тежки негативни мисли.

Помолихме д-р Силвия Оручева – акушер-гинеколог в отделението по Акушерство и гинекология и част от екипа на доц. д-р Илия Карагьозов в МБАЛ Вита, да отговори на най-честите въпроси, свързани с пред- и постменструалния синдром.

Д-р Оручева, какво представлява предменструалният синдром?

Предменструален синдром(ПМС) или още: „Пременструален синдром“, „Пременструална болест“, „Синдром на пременструално напрежение“ е състояние на женското здраве, което е съвкупност от емоционални и физиологични симптоми преди и по време на менструацията. Симптомите на ПМС е възможно да се появят в периода от около четиринадесет дни преди менструацията и да продължат дори до седем дни след старта й.

Някои изследвания показват, че ПМС се среща при приблизително 20% от жените на възраст от 19 до 29 години, и при 55-60% от жените над 30 години.

Други източници сочат, че ПМС се среща във всички възрастови групи, като е особено добре изразен в преходните периоди на пубертета и пременопаузата, както и при жени с по-висок образователен ценз. По отношение на редовността на менструалния цикъл, ПМС се проявява при 23-50% от жените с редовна менструация, и при над 50% с нерегулярен или нередовен цикъл.

Според други оценки, при 75% от всички жени ПМС се проявява поне веднъж по време на репродуктивната им възраст.

Какви са причините за появата на ПМС, защо някои жени са подложени на всичко това?

Причина за ПМС са цикличните хормонални изменения в женския организъм, които се проявяват в двуседмичния период между овулацията и менструацията. При една нормално менструираща жена цикълът трае средно 28 дни.

Овулацията е периодът, когато яйцеклетката се освобождава от яйчниците. Това най-често се случва около четиринайстия ден от цикъла, а менструацията започва на 28-мия ден.

Нивата на естроген и прогестерон се увеличават последователно в определен момент от месечния цикъл. Естрогеновите нива зависят от FSH (фоликостимулиращия хормон) в хипофизата. Той е отговорен за нарастването на един или няколко яйчникови фоликула, носещи здрава яйцеклетка. Пикът на естрогена е по време на овулацията. След като яйцеклетката се отдели и премине в маточната тръба, нивото му спада и започва да се покачва нивото на прогестерона. Прогестеронът зависи от LH (лутеинизиращия хормон) в хипофизата и от така нареченото „жълто тяло“, образувало се след пукането на фоликула и освобождаването на яйцеклетката. Прогестеронът подготвя тялото за настъпването на евентуална бременност – да се удебели лигавицата на матката, за да може оплодената яйцеклетка да се имплантира по-добре.

Ако не настъпи оплождане и жената не е бременна, тогава това жълто тяло изчезва, нивата на естрогена и на прогестерона спадат и настъпва менструация. Този сложен процес всъщност осигурява съвършена хармония в организма.

Най-малкото отклонение на този ритъм нарушава баланса и може да доведе до редица неразположения, каквито са симптомите, свързани с ПМС.

Една от причините за нарушаване на този баланс в женския организъм и за ПМС, е именно дефицитът на прогестерон, като резултат от естрогеновата доминантност.

Това състояние е много характерно за съвременния свят. Явление, при което организмът е подложен на голямо количество естрогенни и ксеноестрогенни, които се съдържат в храната, козметиката, дериватите на нефтохимията, пестицидите и т.н. Тези фалшиви естрогени нарушават нормалния синтез на прогестерон в тялото, а от там и изключително важния баланс между естроген и прогестерон.

Когато постепенно се стига от намаляваща до липсваща продукция на прогестерон, намаляват нивата на серотонин, релативно високи нива на естрогените и така се явяват условия за възникване на пременструален синдром.

Серотонинът влияе на настроението, емоциите и мислите. Пролактинът е хормон, който се синтезира предимно от хипофизата в мозъка, но и от млечните жлези, мастната тъкан и самата матка. Неговата основна функция е свързана с лактацията след раждането, но има и роля в репродуктивната система и поради връзката му с ендорфините и допамина, пролактинът може да влияе и на настроението. По време и преди менструация ендорфините могат да предизвикат повишение на пролактина и спад на допамина, което да доведе до изменение в настроението, поведението, липса на мотивация, раздразнителност, повишаване на апетита, подуване на млечните жлези, задържане на течности.

Какви са най-често срещаните симптоми на ПМС?

Обикновено симптомите на ПМС са с лека до умерена тежест.

Най-често това са:

  • Подуване на корема и чувство за подпухналост.
  • Болка и напрежение в гърдите.
  • Повишена раздразнителност, резки смени на настроението, тревожност.
  • Акне преди и/или по време на цикъл.
  • Умерена до силна болка в корема, непреминаваща без прием на обезболяващи и/или спазмолитици. Понякога тази болка се дължи на ендометриоза – състояние, което няма връзка с ПМС.
  • Главоболие и/или мигрена.
  • Депресия, плач без причина.
  • Запек и/или диария, гадене.
  • Промяна в режима на сън, силна умора и сънливост.
  • Повишен апетит, предимно за сметка на захарните изделия или сладкото.

Всички тези неразположения изчезват или рязко намаляват веднага с появата на менструалния цикъл или през първите 2-3 дни.

Срещат се обаче и тежки симптоми, които са по-редки, и се наричат предменструален дисфоричен синдром (ПМДС), при който страданието е толкова силно, че се отразява пряко на живота в нормална обстановка. Това състояние се среща при 3 до 8% от жените. Симптомите на предменструално дисфорично разстройство включват всички останали симптоми на ПМС, но към тях се прибавят и обезпокоителни наблюдения като:

  • Тежка депресия.
  • Мисли за самоубийство, панически атаки, тревожност, гняв и променливо настроение, изблици на тъга и плач, липса на интерес и апатия към ежедневието.
  • Безсъние.
  • Проблеми с паметта и концентрацията.
  • Подуване, болезнени крампи.
  • Повишен апетит и нужда от постоянен прием на храна.

А кои са рисковите фактори за предменструален синдром?

Изследователите определят като рискови фактори следните страдания:

  • Депресия или други психически състояния.
  • Семейна история с ПМС или психически състояние.
  • Стрес в работа и /или домашна обстановка.
  • Психически и физически травми.

Всички жени, които разпознават в себе си тези фактори и имат някои от симптомите, е добре да се срещнат с акушер-гинеколог, който да им помогне да овладеят състоянието си.

А какво е лечението или по-скоро поведението на жената за преодоляване на симптомите?

Преди всичко е задължителна консултацията с акушер гинеколог. Ако имате умерено изразени и повтарящи се всеки месец симптоми е необходима консултация със специалист за изясняване на причината за ПМС. Ние, акушер-гинеколозите на ВИТА, сме на Ваше разположение за преглед след записване на час на телефоните на Регистратура или през superdoc.bg.

Лекарят ще направи консултация и изследвания за установяване на анемия, дефицит на някои ценни вещества, ендометриоза, проблеми с щитовидната жлеза, синдром на раздразненото дебело черво, ревматологични заболявания, хормонални проблеми.

Всъщност най-важното за отстраняване на ПМС е да се осигури хормонален баланс в организма. Това включва непременно промяна в начина Ви на живот. Нужна е корекция на диетата Ви, в която трябва да намалите приема на кафе, алкохолни напитки, захар и нарий. Важно е да консумирате храни, богати на триптофан -„естествения антидепресант“, от който в организма се образува серотонин. Това са мляко, сирене, пуешко, ядки, семена, бобови, банани.

Някои от симптомите се влияят добре от приема на хранителни добавки като витамини от групата на В, Е, Магнезиеви препарати или храни, богати на омега3 (DHA & EPA, рибено масло), витамин Д3.

Задължително е да си осигурите качествен и достатъчно дълъг сън. За намаляване на симптомите на депресия и нервност се препоръчва повече движение, физически упражнения и спорт, развлекателни мероприятия на открито.

При тежките случаи (предменструален дистрофичен синдром) се препоръчват понякога и групови консултации с психолог/ психотерапевт и проследяване от психиатър.

А какво е постменструален синдром?

В медицината термин “постменструален синдром“ не съществува. Факт е обаче, че има жени, които се борят с неприятни симптоми именно в края на менструацията.

Редица чужди и наши сайтовете пишат за това явление все по-често през последните години и дори научни изследвания се занимават подробно с темата. Приблизително около 75% от жените се борят с предменструален синдром (ПМС), а около 8-10% страдат от постменструални симптоми.

Симптомите на постменструалния синдром могат да бъдат същите или подобни, но засягат предимно емоционалното и психическото състояние на жената. Тревожността, нарушенията на съня и проблемите с координацията също не са необичайни. Симптомите често предизвикват състояние на депресия и могат да бъдат свързани с умора, разстройство с дефицит на вниманието, проблеми със самочувствието и негативни мисли. Обикновено симптомите след менструация могат да продължат няколко дни. Има обаче случаи, в които те продължават дори до 2 седмици след края на менструацията.

 Знае ли се какви са причините за тези оплаквания?

Според някои автори, тези симптоми би могло да се дължат на така наречените ановулаторни цикли или цикли с липсваща овулация. Такива състояния са например Синдрома на поликистозните яйчници (СПКЯ) или състоянията, налагащи по една или друга причина прием на хормонална контрацепция.

Други автори смятат, че постменструалният синдром се дължи на дисбаланс в нивата на серотонин.

Независимо от причините на възникване на симптомите, ако все пак тях ги има, препоръчително е да се потърси лекарска помощ, за да се установи, какво точно ги причинява.

Постменструалният синдром може да бъде симптоматична изява на едно от следните състояния:

  • Синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ).
  • Предиабетно състояние.
  • Инсулинова резистентност.
  • Различни психични разстройства като депресия и т.н.

За правилната диагноза е необходимо при поява на симптоми, те да се проследят и дамите да си водят записки кога и с какъв интензитет се променят оплакванията по време на един менструален цикъл. Това ще бъде съществена помощ за лекаря при определяне на диагнозата и последващото лечение.

Какво лечение препоръчвате в подобни случаи?

В момента няма специфично лечение на постменструалния синдром.

Съществуват няколко клинични насоки, които помагат за облекчаване на специфичните симптоми. Такива са например когнитивно-поведенческата терапия или антидепресанти, когато има установена депресия. При прегледа Вашият лекар ще проучи дали основното състояние, като Синдром на поликистозните яйчници, например, може да причини някакви постменструални симптоми. След това може да бъдат препоръчани други лекарства или терапии въз основа на тази диагноза.

Всъщност постменструалният синдром все още е една медицинска мистерия, затова не трябва да се страхувате да обсъждате подробно менструалните си проблеми със своя лекар. Той е единственият, който може да предостави вярното решение.

Заедно можете да намерите начини да управлявате симптомите си и да се справите с всяка промяна, причинена от вашия менструален цикъл.

Сподели: