По-новите антихипертонични лекарства са безопасни и ефективни, както по-старите терапии

Ангиотензин рецепторните блокери (АТ-рецепторните блокери) са толкова ефективни, колкото инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ-инхибиторите), разработени десет години по-рано, според новите анализи от изследователите в Медицинския център „Langone” към Нюйоркския университет, оборващи предишните резултати от проучванията. Техните заключения са резултат от мета-анализи на повече от 100 публикувани клинични проучвания на двете лекарства и са публикувани онлайн в сп. Mayo Clinic Proceedings този месец.

Двата класа лекарства, АСЕ-инхибитори и АТ-рецепторни блокери, се сблъскват по различни начини с функцията на ангиотензин II, хормон, който регулира кръвнотоналягане. Като част от отговора на организма към ниското кръвно налягане, хормонът ограничава потока през кръвоносните съдове, за да се повиши налягането. АСЕ-инхибиторите възпрепятстват синтеза на ангиотензин II, докато АТ-рецепторните блокери предотвратяват действието на хормона, като заемат неговото място в протеиновите рецептори на повърхността на кръвоносните съдове.

“Има дебат от много години по повод безопасността и ефикасността на АСЕ-инхибиторите, в сравнение с АТ-рецепторните блокери, като много от медиците, които използват “АСЕ-инхибитор на първо място считат АТ-рецепторните блокери за по-малко ефективни“, казва проф. д-р Спирал Бангалор от „Langone”и водещ автор на изследването. “Ние вярваме, че нашето изследване слага край на дебата и дава възможност на лекарите да предписват и едното, и другото лекарство на пациентите си“.

Предишните анализи заключват, че АСЕ-инхибиторите са по-ефективни, отколкото АТ-рецепторните блокери за лечение на хипертония. Проф. д-р Бангалор твърди, че тази разлика се дължи на “разликата в поколенията” между двата набора от изпитвания. Според него ранните опити с АСЕ-инхибиторите показват ясна полза, в сравнение с плацебо медикаментите, но проучванията с АТ-рецепторните блокери, направени едно десетилетие по-късно, не показват толкова ясно изразена полза в сравнение с плацебо медикаментите. Част от тази разлика може да се обясни с промените в стандарта на полаганите грижи през различните десетилетия.Пациентите в по-късните опити с АТ-рецепторните блокери, се възползват от по-голям ефект върху спирането на тютюнопушенето и употребата на статин, заедно с изследваното лекарство, което прави неговия ефект по-близък до този на плацебо медикаментите, отколкото по времето на изпитванията на ACE-инхибитори, когато тези стратегии не са били толкова често срещано явление.

„Предишни мета-анализи на двете лекарства, проведени от други изследователи, които установили, че АСЕ-инхибиторите трябва да бъдат “терапия за първа линия”, за да се намали смъртността, се основават на косвени изводи, а не на преки, рандомизирани клинични проучвания, и следва да бъдат преразгледани”, казва проф. Бангалор.

Резултатите от сегашните мета-анализи показват, че резултатите за АСЕ-инхибитори и АТ-рецепторните блокери, в сравнение с плацебо медикаментите, са сходни при проучвания, извършени приблизително по едно и също време. Единствената разлика е, че АТ-рецепторните блокери са по-лесно усвоими. Тези резултати потвърждават, че при пряко сравнение няма съществени разлики, с изключение на по-добрата приемственост на АТ-рецепторните блокери.

Конкретно, сегашният изследователски екип провежда мета-анализи на 106 рандомизирани проучвания, с участието на 254 301 пациенти. Избраните проучвания сравняват АСЕ-инхибиторите и АТ-рецепторните блокери, в сравнение с плацебо, като провеждат повече от 2 000 отчитания за сравнение на различията в поколенията на двете лекарства (подобренията при пациентите, резултатите на фона на употребата на статин, спиране на тютюнопушенето и др.).

“Това е първият път, когато имаме ясен и последователен извод от изпитанията на АСЕ-инхибиторите и АТ-рецепторните блокери, като всички показват, че няма изходна разлика между двете средства, с изключение на по-добрата поносимост към АТ-рецепторните блокери“,споделя професорът.

“Резултатите от нашия анализ“, добавя той, “са особено важни за пациентите, тъй като много АТ-рецепторни блокери вече имат генерици, което намалява разходите при използването им“.