Розацеята повишава риска от Паркинсон

Розацеята може да бъде свързана с болестта на Паркинсон чрез споделени патогенни механизми, според ново изследване, публикувано онлайн от JAMA Neurology.

Розацеята е хронично заболяване на кожата, включващо зачервяване и пъпки по лицето, а понякога и очите. С течение на времето може също да доведе до удебеляване на кожата. В средна и напреднала възраст, и особено жените по време на менопаузата, са по-склонни да развият това заболяване. Хората с бяла кожа са също по-податливи.

Д-р Александър Егеберг и неговите колеги от Университета в Копенхаген – Дания, изучавали потенциалните връзки между нововъзникнал Паркинсон и розацеята, използвайки данните на повече от 5.4 млн. души. Диагностицираните с Паркинсон са 22 387 лица, докато 68 053 имат розацея. Резултатите на паркинсоново болните са 3.54/10 000 човеко-години, в сравнение със 7.62/10 000 човеко-години, при пациенти с розацея. Пациентите с розацея са склонни да развиват Паркинсон около 2.4 години по-рано. При хора, които приемат тетрациклини (лечение, използвано за розацея), е малко по-нисък шансът за развитие на Паркинсон, независимо от това дали пациентът е имал преди това розацея или не. Авторите заключават, че “розацеята представлява независим рисков фактор за болестта на Паркинсон. Тази асоциация би могла да се дължи на споделените патогенни механизми, включващи повишената матриксна металопротеиназна дейност”.

Въпреки че констатациите показват потенциална връзка между розацеята и Паркинсон, авторите отбелязват, че са необходими повече изследвания, за да се установят всички основни причини и други възможни рискови фактори, и изследванията трябва да включват по-разнообразни популации.

Medical News Today наскоро съобщи, че тест със слюнка може да помогне да се индикира рискът от Паркинсон преди заболяването да започне да се развива.