Прескочи към главното съдържание на страницата

Новини


В България има най-високата смъртност от тотално резистентни на антибиотици бактерии

Текст A

Вече две години властимащите не приемат готовата Стратегия за борба с антимикробната резистентност

За седми път в България се отбелязва Световната седмица за осведоменост за отговорното прилагане на антибиотиците (18-24 ноември). По този повод пресконференция в София дадоха представителите на Световната здравна организация в България д-р Скендер Сила и доц. Михаил Околийски, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. д-р Ива Христова и директорът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) д-р Койчо Коев. Те се обединиха около тезата, че Антимикробната резистентност е смъртоносен проблем, който толкова се е задълбочил, че вече е проблем на настоящето, а не на близкото бъдеще. През 2019 г. смъртта на 5 млн. души по света е свързана с резистентност на микробите към антибиотици и тази резистентност е директната причина за смъртта на 1.3 млн. души. Затова логото на кампанията е „Времето ни с антибиотиците изтича, промяна трябва да има“.

„Световната седмица за отговорно прилагане на антибиотиците е повод да отправим послание към медицинската общност, към обществото, към политиците за смъртоносния риск от необосновано използване на антибиотици. Защото антимикробната резистентност засяга и човешкото здраве, и безопасността на храните, и безопасността на околната среда. Проблемът е многосекторен и изисква комплексен подход за разумно използване на антибиотиците. Този проблем обаче се подценява от политиците в България – вече две години след изработването от експертите на Национален план и стратегия за борба с антимикробната резистентност планът не се приема от Министерски съвет. България е една от двете европейски страни, които не въвеждат такъв план. Използвам случая да подсетя още веднъж властимащите да дадат ход на Стратегията и да се погрижат за общественото здраве, което наистина е застрашено“, заяви д-р Скендер Сила от Офиса на Световната здравна организация в България.

Доц. д-р Михаил Околийски от СЗО добави: „Световната здравна организация посочи през 2021 г. антимикробната резистентност като една от десетте заплахи за здравето на хората. Тя вече взима жертви и България е една от страните, които най-трудно се справят с прекомерната употреба на антибиотици. В последните две години на Ковид пандемия България е единствената държава в Европа, в която антимикробната резистентност се задълбочи, защото 70% от инфектираните приемаха антибиотици абсолютно ненужно. В нашата страна употребата на антибиотици се увеличи с 20%, докато в останалите държави постигнаха 30% спад на употребата“.

Най-много антибиотици се изписват в доболничната помощ, подчерта проф. Ива Христова - шеф на Националния център по заразни и паразитни болести: „За съжаление по време на Ковид пандемията у нас поголовно се изписваше един макролиден антибиотик, както и много други, което доведе и до резистентност на микробите към антибиотици. Публикация в медицинското списание „Лансет“ от октомври 2022 г. сочи, че в България има най-високата смъртност от тотално резистентни на антибиотици Ешерихия коли и Клебсиела Пневмониа, съответно 7.29 на 100 000 души и 4.59 на 100 000. От доклад на Европейския център за контрол над болестите резистентността на всички бактерии е повишена. По наши данни резистентността към пеницелин на Стрептококус Пневмония се е качила от 12% през 2020 г. на 17% през 2021 г. 70% от ентерококите са резистентни на гентамицин, 80% са резистентни на левофлуксацин, 94% са резистентни на ампицелин. Има резистентност дори към антибиотици, които са резервен вариант за лечение. Проблемът с резистентните бактерии в болниците е толкова голям, че някои болници са принудени да извършват основни ремонти, за да премахнат бактериите“. Проф. д-р Христова подчерта, че изписването на антибиотик в доболничната помощ трябва да става задължително след микробиологично изследване и антибиограма и че тези две денонощия, докато се завърши изследването, не са фатални за пациентите. В болниците, където са тежките случаи, има възможност за много бързи тестове, за да се започне навременна терапия.

„Справянето с нарастващата заплаха от антимикробна резистентност (AMR) изисква холистичен и многосекторен подход – наричан Едно здраве, тъй като антимикробните средства, използвани за лечение на различни инфекциозни заболявания при животните, могат да бъдат същите или подобни на тези, използвани при хората. Резистентните бактерии при хора, животни или околната среда могат да се разпространяват по между си. AMR не признава географски граници или граници между хора и животни“, обясни д-р Който Коев – директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Той посочи като най-голяма грешка във ветеринарната медицина използването на антибиотици в животновъдството за профилактика на здрави животни и прилагането масово на венозни антибиотици в клиниките за домашни любимци, въпреки че това е последен избор на антимикробни средства, резерв за най-тежките състояния.


Коментари 0
За да коментирате трябва да сте влезли в профила си. Вход от тук.


Все още няма коментари.