Прескочи към главното съдържание на страницата

Новини


Заради COVID-19: 39% от диабетиците в България са забавили, а 2% са прекратили лечението си

Текст A

Негативният ефект на пандемията изисква повече инвестиции в грижата за хората с диабет

Днес, 10.11.2021 г., в София се проведе пресконференция на тема „Достъп до здравна грижа за пациентите с диабет по време на пандемията от COVID-19“. Тя се организира от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) по повод Световния ден за борба с диабета – 14 ноември.

В събитието участваха проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София и началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, Елисавета Котова, член на Управителния съвет на Националната пациентска организация и Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM.

Захарният диабет не увеличава риска от заразяване със SARS-CoV-2, но е рисков фактор за бързо прогресиране, тежко протичане и смърт при COVID-19. При добър контрол на диабета рискът от тежко протичане на заболяването е сходен с този на останалото население, каза проф. Цветалина Танкова. Тя обясни, че вече се наблюдава нов вид диабет, който се появява при пациенти с коронавирус и именно при тях е отчетена три пъти по-висока смъртност.

Проф. Танкова представи резултатите от онлайн проучване сред пациенти с диабет на Националната пациентска организация, проведено сред 281 души в периода 29 септември-20 октомври. На базата на данните може да се предположи, че в България по време на пандемията 39% от всички хора с диабет или около 200 000 са забавили, а 2%, или около 10 000 диабетно болни, са прекратили лечението си. Според проучването, пандемията е влошила контрола на диабета. Тя е затруднила достъпа до специалист ендокринолог на 45% от анкетираните. При 26% от запитаните се е наложило прекъсване на терапията. 71% са отложили или отменили медицински преглед, а 51% - посещение в болница. Според 34% от анкетираните контролът на кръвната им захар се е влошил по време на пандемията. Според 80% от анкетираните наличието на електронно здравеопазване би улеснило достъпа до здравна грижа в условията на пандемия. 94% биха искали терапията им да бъде отпускана изцяло по електронен път без изчакване на комисия в РЗОК.

Според проф. Цветалина Танкова, негативният ефект на COVID-19 изисква повече инвестиции в грижата за хората с диабет, което включва оптимален гликемичен контрол, контрол на сърдечно-съдови рискови фактори и начина на живот, придържане към терапията и подкрепа.

Елисавета Котова отбеляза, че пандемията е затруднила достъпа на хората с диабет до специалист, но са имали осигурена „Гореща телефонна линия“, на която са получавали подкрепа и полезна информация. Тя добави, че електронните рецепти са облекчили пациентите и изрази надежда, че скоро страната ни ще разполага с цялостно електронно здравеопазване. Във връзка с информацията за по-тежко протичане на COVID-19 при хората с диабет, Котова призова пациентите да се ваксинират срещу вируса.

„В условията на пандемия пациентите с хронични заболявания имат доказано занижени здравни показатели поради затруднения достъп до медицински специалисти и лекарствено лечение. В резултат здравната ни система се сблъсква с повишаване на разходите, произтичащи от усложненията и нуждата от допълнително лечение на пациентите заради лош контрол на здравното им състояние“, каза Деян Денев и добави, че здравната система в България следва да бъде подготвена за негативните последствия от пандемията. Според него са необходими спешни, проактивни действия от институциите за увеличаване на инвестициите в здравна грижа и превенция на диабета и за облекчаване на достъпа до терапия включително чрез дигитализация. Деян Денев бе категоричен, че трябва да се намали максимално риска от сблъсък на пациентите с диабет с COVID-19 като им се осигури достъп до лечение и без забавяне в резултат на административни процедури. Намерението за въвеждане на електронни протоколи за назначаване на терапия е положителна стъпка, отбеляза той, но не бива пациентите да чакат 15 дни за одобрение на протокола от РЗОК, за да получат лекарствата си. Ако протоколите са валидни от момента на издаването им от специалист, а не след валидиране от страна на касата, диабетиците ще могат да получават терапията си веднага, а НЗОК да осъществява последващ контрол. Това може да се случи още със следващия анекс към Националния рамков договор, а диабетната грижа е подходяща област този подход да бъде тестван пилотно, каза Деян Денев.

Видео от събитието може да намерите на Facebook страницата„Живот с диабет“, където бе стриймвано онлайн.


Коментари 0
За да коментирате трябва да сте влезли в профила си. Вход от тук.


Все още няма коментари.