Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2007

Алергични обриви при децата

виж като PDF
Текст A
Д-р Тихомир Мустаков



Хранителната алергия е най-честата ранна изява на алергия в детската възраст, а най-честият й симптом е обривът. Атопичният дерматит, по-рядко уртикарията, са типичните му характеристики.  
 
Атопичният дерматит се проявява със зачервявяне, сърбеж, лющене и напукване на кожата на бузите, шията сгъвателните повърхности на лактите и коленете или предната част на предмишниците и подбедриците. Обикновено започва след първите опити за захранване ? към 3-4 месец, но при тежките форми може и преди това. Най-честите провокиращи алергени са кравето мляко, соковете ? моркови, ябълки, при по-големите кърмачета - пшеница, ориз. При част от кърмачетата се установява силно изразена сенсибилизация към яйчен белтък и/или фъстъци, което е важен прогностичен белег за повишен риск от астма в по-късна възраст. В преобладаващия процент от пациентите атопичният дерматит преминава между 3-5 годишна възраст. Поради това той се счита като самолимитиращо се заболяване, неналагащо системно приложение на медикаменти или диети. Това обаче може да бъде вярно само за част от по-леките случаи, при които се установява слабо изразена сенсибилизация към хранителни и дихателни алергени. При останалите се налага своевременна и активна профилактика, тъй като около 90% от силно алергизираните деца развиват алергична хрема или астма. Децата с атопичен дерматит са и особено чувствителни към слънце, което налага особено внимание при посещенията на море, планина, басейни.  
     
Контактният дерматит е обрив, характерен за по-големите деца, но масивният контакт с алергени в околната среда, дрехите, козметиката може да причини появата му и в кърмаческа възраст. Като характеристики той доста наподобява атопичния дерматит, но обривите не са с характерната локализация, а по-скоро представляват отпечатък на провикиралия ги дразнител ? дреха, пелена, метал. Профилактиката на този вид обрив представлява избягване на алергизиращата козметика, внимателно подбиране на дрехите и праховете за пране, по-късното поставяне на обици при момичетата.  
     
Уртикарията е една от тежките прояви на алергия, която в тежките си форми, създава сериозни терапевтични проблеми. Уртикариалният обрив се характеризира с динамично развитие, промяна на размера и локализацията за минути или часове, в някои случаи прогресиране в ангионевротичен оток или дори алергичен шок. Поради тази причина на пациентите с остра уртикария трябва да се обръща особено внимание, да бъдат обслужени в спешен порядък и наблюдавани с оглед динамиката на състоянието. Най-честите провокиращи алергени са храни, медикаменти, хранителни примеси.  
     
Строфулусът е друг характерен за детската възраст обрив. Той се появява със силно сърбящи, наподобяващи облазване от насекомо пъпки, често образуващи мехурче с лимфа в центъра. Най-честата причина за този обрив е контакт с домашнопрахови микрокърлежи, което налага саниране на битовата среда, а не диета.  
     
Многообразието на обривните единици в детската възраст създава понякога значителни диференциално-диагностични затруднения, най-често с обриви от инфекциозен произход ? варицела, морбили, рубеола, микози.  
 
Лечение  
Лечението на алергичните обриви трябва да започне след внимателно уточняване на етиологичните фактори и адаптиране на терапията в съответствие на възрастта на пациента. Основен принцип на лечението е стремежът за елиминиране на алергена, провокиращ заболяването. Това може да стане след внимателна анамнеза и изследване на сенсибилизацията на пациента посредством кожни проби с алергени или изследване на специфични IgE-антитела в серума. Най-често това позволява да се съттави подходяща диета с изключване на храните, към които е сенсибилизирано детето. Те трябва обаче да бъдат съставени, така че да се осигури пълноценно хранене, което в някои случаи е трудно и налага съкращаване на диетата. Най-честата продължителност на диетичното лечение е 1-3 месеца, но при някои пациенти изключването се налага за години.  
     
Най-честите групи медикаменти, използвани за лечение на алергичните обриви, са антихистаминовите препарати и локалните кортизонови препарати. В последните години навлязоха и нови медикаменти, чието място в терапията все още се уточнява. Деликатната възраст и опасността от странични действия на споменатите медикаменти при острото им или хронично предозиране налага те да бъдат предписвани с особено внимание и с периодичното съдействие на алерголог или дерматолог.