Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2007

Бронхиална астма - ролята на отключващите фактори

виж като PDF
Текст A




Астмата представлява социално значимо заболяване, като броят на хората, страдащи от него постоянно расте. Борбата с астмата изисква добро познаване на механизмите на нейната патогенеза. Ключов елемент в лечението на aстмата представлява идентифицирането на факторите, които предизвикват развитието на симптомите, т.е. отключват кашлицата и хриповете. Тези фактори могат да са очевидни за лекаря и пациента, но може и да е необходимо тяхното внимателно търсене и доказване. Важно е да се знае, че между различните фактори могат да съществуват сложни взаимодействия, както и че може повече от един фактор да има отношение за развитието на усложненията и неуспешната терапия на пациентите.  
 
Реакциите на пациентите към различните отключващи фактори са строго индивидуални; някои хора нямат точно определена причина за развитието на симптомите, други имат няколко. Разпознаването и избягването на тези причинители, когато е възможно, е важен механизъм за контрол на астмата. В повечето случаи е необходим повече от един фактор за развитие на клиничните белези - наблюдава се кумулативен ефект. Така е възможно пациентът да е изложен дълго време на въздействието на един фактор (напр. замърсена градска среда) без да има реакция, но при контакт с втори такъв (напр. алерген) се отключват механизмите на астмата. Ето защо най-пълна картина за контакта на пациента с потенциалните отключващи фактори може да се направи от семейния лекар.  
      

Най-често срещаните отключващи фактори  
 
Инфекции на горните дихателни пътища, включително ринит и синузит  
Алергени:
 
- от околната среда - дървета, треви, полени, плесени.  
- домашни - мухъл, животински косми, акари, хлебарки, домашен прах.  
- храни - редки, но могат да предизвикат астма, главно при деца до 5 г.  
Аеробни упражнения  
Инхалаторни дразнители
- цигарен дим, вкл. пасивното пушене; дим от камини и огнища; силни парфюми; почистващи препарати.  
Замърсяване на въздуха - прах, газове вкл. промени в температурата и влажността.  
Силни емоции - гняв, викове и дори силен смях.  
Лекарства - аспирин и др. нестероидни противовъзпалителни средства; В-блокери.  
Гастроезофагеална рефлуксна болест  
Сулфити
- често се откриват в бирата, сушените плодове, виното и ракообразните.  
Работни вредности - изпарения, химикали и др.   

Основните видове отключващи фактори са алергичните и неалергичните (дразнещи вещества). Астмата е свързана с различни алергични състояния, например алергичния ринит. Хипотезата за патофизиологичната връзка между двете състояния включва намаление на естествените бронходилататори (резултат от намалената функция на носа), активиране на назобронхиалната нервна регулация и директно разпространение на инфекцията от горните към долните дихателни пътища. Ето защо е важно диагностицирането на алергичния ринит. Първата стъпка за това е детайлната анамнеза, за да се разбере кога и къде пациентът получава симптомите. Ако пациентът има сезонни симптоми е резонно да се приеме, че той има поне един алергичен отключващ фактор - а където има една алергия, често има и други. След детайлната анамнеза идва ред и на кожното тестуване. То има два варианта - подкожна инжекция и тест с одраскване. Кожното тестувани дава реакцията на свръхчувствителност конкретно към всеки алерген. Така може да се установи дали пациентът е чувствителен към алергични отключващи фактори.  
Разликата между алергичните и неалергичните (дразнещи) фактори е важна по отношение на поведението спрямо заболяването. При алергичните ограничаването на влиянието на факторите, когато е възможно, е първата линия на защита, след която идва медикаментозното повлияване. При неалергичните, от друга страна, намаляването на въздействието им е единственият верен път към промяна на клиничния симптоми.      

Въпросник към пациенти, страдащи от астма, за определяне на контакта им с алергичните и неалергичните отключващи фактори  
 
Имате ли домашен любимец?  
Образува ли се влага във вашето жилище, включително и в мазето?  
Виждали ли сте някога хлебарка в дома си?  
Кога симптомите ви се влошават - ранна или късна пролет, лято, есен?  
Пушите ли? Някой пуши ли в дома или офиса ви? Ако детето ви ходи на детска градина, дали някой там е пушач?  

 

Използвате ли печка на дърва или камина за отопление?  
Използвате ли по-силни парфюми?  
Често ли сте в контакт с перилни и миещи препарати или други химикали?  
Какво работите? Наблюдавали ли сте промяна в състоянието си, когато сте в дома си и когато сте на работата?  
Свързвате ли конкретни събития с началото на астматичните пристъпи - например стресови ситуации?  

Ограничаването на въздействието на алергените и дразнещите вещества е най-слабо инвазивният, най-евтин и често пъти най-добрият начин да се облекчат астматичните симптоми. Подходящите мерки подпомагат да се задържат пациентите под прага на изява на симптомите. В приложената таблица са изброени стандартните препоръки за избягване на отключващите фактори. Понякога може да се наложи значителна промяна в начина на живот за болния и семейството му. Добра идея е да се определи първо кои фактори се срещат най-често и кои причиняват най-тежко протичане на пристъпите, като нужните промени трябва да засегнат първо именно тях.  
     

Стратегии за намаление експозицията на алергени  
 
Премахнете всички тапицирани мебели от спалните помещения.  
Изпирайте чаршафите и пижамите в гореща вода (поне 70ºС) поне веднъж седмично.  
Намалете влажността в дома си под 50%  
Премахнете овлажнителите за въздух и проверявайте климатиците редовно за мухъл.  
Опаковайте матраците, дюшеците и възглавниците с непропускливи на акари материи.  
Намалете повърхностите, задържащи прах и полени (лавици, книги и др.)  
Намалете употребата на вентилатори в дома си.  
Използвайте миещи се завеси и пердета и ги почиствайте редовно.  
Почиствайте килима в спалнята с акарициден агент (бензил бензоат), а при възможност го махнете за постоянно.  
Избягвайте използването на прахосмукачка, когато астматично болният е вкъщи.  
Дръжте домашните животни навън или поне не ги допускайте в спалните и върху тапицираните мебели.  
Осигурете на домашните животни собствени, подходящи за миене легла и ги почиствайте често.  
Използвайте климатици в колата и дома, вместо да отваряте прозорците.  
Премахвайте мухъла от стените и пода с разтвор на вода и белина или с друг фунгициден препарат.  
Борете се с насекомите, особено с хлебарките в дома ви.