Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2007

Дискусия за отговорностите

виж като PDF
Текст A
Д-р Георги Коцилков



Решението за написването на този текст донякъде е провокирано от реалностите, в които е поставено към момента българското психиатрично здравеопазване и проблеми с практически характер, които предизвикателствата на ежедневието поставя пред нас психиатрите.  
 
Схематизираният тип лечение (при огромното лично разнообразие от индивидуално протичане на психичната болест; обичайното задължително присъствие на симптоматика от по-широк кръг на психопатологични разстройства при почти всеки конкретен болен; лимитираният и донякъде изкуствено фаворизиран тип само на отделни форми на протичане на определени психотични състояния; игнорирането на редица тежки и понякога прогностично по-неблагоприятно протичащи психотични разстройства), като основание за правото на безплатно, или частично поето от здравното осигуряване лечение, което ни предлага (налага) родната Здравна Каса, по мое убеждение само усложнява и затруднява намирането на верния и полезен за пациента компромис.  
 
Парадирането с абстрактни свободи у нас придоби някой уродливи форми ? информираното съгласие за лечение на хора в психотични състояния граничи с констатацията ? ?имаме възможно най-добрия и цялостен като медицинска доктрина ?Медицински Стандарт Психиатрия?, но по същество е често неприлагането на хуманното задължение да се лекува най-нуждаещият се от лечение. Основни са затрудненията при ?стресогенния? въпрос за адекватно и навременно прилагане на законово регламентираните процедури за настаняването на принудително лечение на съответните категории болни по реално ефективен и ?нетравматизиращ? пациента, близките му или обществото начин. Само който не се занимава реално с практическите въпроси по извънболничното психиатрично обслужване ?може да спи спокойно?. Явно, на обществото и на държавните институции ще им трябва време за да узреят ?за новото откриване на топлата вода?. А, именно ? там където има психиатрична, застрашаваща пациента и околните патология ? няма и помен от ?свободи? (като философско понятие), от една или друга политическа доктрина или ?демокрация? (като форма на осъзнато регулиране на социалните проблеми). Единствено е налична болестната промяна (независимо от нозология, т.е. причината за състоянието на неадекватно, опасно или застрашаващо с непредвидим риск поведение) с достоверно настъпващите от нея рискове за пациента и обществото. Време е, не само психиатрите да узреят за мисълта, и да се осъзнае клиничната реалност ? да допускаме смъртта или увреждане на индивида. ?Несъвършенствата? в законодателството - тромава понякога процедура, необоснован социален натиск (многобройни и гласовити защитници на абстрактни права, позволяващи си да диктуват или анатемосват етични закони, валидни от векове на медицинската деонтология), няма да решат справедливо и в интерес на пациентите или нас самите, като професионална гидия, болезнените проблеми.  
 
Според мен е ?защитен механизъм? на личността, да се приема с научна убеденост, че психиатричния пациент е отговорен за здравето си така, както е при пациента, който е свободен от психопатологична симптоматика. Поне от над 30-годишната си практика, съм се натъквал не рядко на подобно криворазбрано, ?милозливо? представяне на проблема и произтичащите от това практически последици.  
 
Още по-невъзможно е, дълбоко психотичен или ?достатъчно? психотичен пациент да разполага свободно с ресурсите за критично осъзнато волеизявление. С това не ?умаловажавам? правото на свободно мислене, стига да не е болестно повлияно и преформирано. Психотичният свят е метафизичен свят, т.е има по-малко или повече от четирите измерения на реалния свят. За човека с психотично разстройство, нищо от закономерностите в този свят, или етичните ни норми, не е истински валидно. За света на преживяванията на болния е характерна промяната на перспективата на събитията и на фактите. Това е свят със съвсем други пропорции, в сравнение с външния и обективен свят.  
 
Цялото ?доброволно съгласие за лечение на психотичния пациент? е достойно за нарицателната реплика ?да, ама не?.  
 
Още по-мъчителен е въпросът: ?Психиатърът, чии интереси обслужва (защитава и представлява) ? на пациента, на обществото и институциите или ?когато, както трябва?.  
Или пък: ?Има ли правилно решение на горния въпрос за самия психиатър, като медицински специалист? ?  
     
А иначе, само колко убедително и успокоително звучи една обмислена, предложена и законодателно одобрена извадка от нашия Медицински стандарт по психиатрия[1]:  
І. Принципи на лечението и обслужването на лица с психични разстройства  
1. Минимално ограничаване на личната свобода и зачитане правата на пациента.  
2. Намаляване на институционалната зависимост на лицата с психични разстройства.  
3. Интегрираност и равнопоставеност на психиатричната помощ с останалите медицински направления.  
4. Спазване на хуманитарните принципи и норми при осъществяване на лечебния процес и социална адаптация.? Край на цитата, но не и край на проблема....  
 
КНИГОПИС:
 
1. Медицински стандарт по психиатрия, Наредба № 24 от 07.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт ?Психиатрия? (ДВ бр.78/2004) и Служебен Бюлетин бр. 16 на МЗ, Година L, 2004, 2-130.  
2. Велинов, В., Особености на рецидивното опасно поведение на болните от шизофрения, Канд. дис. С., 1988  
3. Велинов, В., Осибености на ролите на лекаря и психиатричния пациент. Деонтологични и правни аспекти. В. ?Психиатрия, психология и психотерапия. Под ред. на. Св. Николкова и П. Маринов, София, Университетско издателство Медицина, 2002.  
4. Дончев, П., Върху разпространението, произхода, болестните механизми и превенцията на обществено опасните действия на психично болните. Докт. дис. С., 1977.  
5. Стоименов, Й., Ив. Рачев, Основи на съдебнопсихиатричната теория и практика. С. Мед. Физк., 1979.  
6. Тодоров, Ст., Агресивни и ?автоагресивни? действия на шизофренно болните, Канд. дис. В., 1979.  
7. Шипковенски, Н., Основни проблеми на съдебната психиатрия. С. Мед. Физк., 1973.