Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2007

Мозъчно-съдова болест

виж като PDF
Текст A
Д-р Бойко Милков



Мозъчно-съдовата болест (МСБ) включва всички заболявания на мозъчното кръвообращение, които според 10-та ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-10) изглеждат така:  
 
МКБ (I60-I69):  
I60 - Субарахноидален кръвоизлив;  
I61 - Вътремозъчен кръвоизлив;  
I62 - Друг нетравматичен мозъчен кръвоизлив;  
I63 - Мозъчен инфаркт;  
I64 - Инсулт, неуточнен като кръвоизлив или инфаркт;  
I65 - Оклузия и стеноза на прецеребрални артерии, които не са предизвикали мозъчен инфаркт;  
I66 - Оклузия и стеноза на церебрални артерии, които не са предизвикали мозъчен инфаркт;  
I67 - Други мозъчно-съдови болести;  
I68 ? Мозъчно-съдови болести при заболявания, класифицирани другаде;  
I69 - Последици от мозъчно-съдова болест.  
 
Касае се за група заболявания с много висока социална значимост, предвид факта, че заемат второ място като причина за смъртност в България, и първо като причина за временна и трайна нетрудоспособност. Поради това, познаването на главните рискови фактори и борбата за тяхното отстраняване, т.нар. първична профилактика на МСБ има решаващо значение. Ключова роля в този процес имат общопрактикуващите лекари, които са в най-тесен контакт с пациента. Адекватното лечение на артериалната хипертония и нейните усложнения, на захарната болест, ритъмните нарушения и исхемичната болест на сърцето, затлъстяването, тютюнопушенето и пр. могат да намалят с 1/3 случаите на МСБ. Активното съучастие на пациента е от важно значение, но за съжаление повечето от тях, дали поради липса на време, или поради ниска здравна култура - ?точно пък на мен ли ще се случи??, в голяма степен неглижират опасността. А тя е налице. Според данни на Националния център за здравна информация, през 2006 година случаите на остра МСБ са били 51 599, като със смъртен изход са били 7 542, оперирани - 26, с проведена фибринолиза - 14. Като цяло смъртността от МСБ в България е 263.1 на 100 000 - най-висока в Европа. И най-страшното - възрастта на настъпване на остра МСБ е паднала под 35 години. Кратък анализ на тази мрачна статистика показва следното:
     
  1.    Липса на добра първична профилактика на МСБ, независимо от изградената мрежа за първична медицинска помощ и специализирана доболнична медицинска помощ.  
  2.    Късно настаняване на заболелите в специализирани клиники за лечение на МСБ (след 6-ия час) - едва на 14 болни е осъществена фибринолиза - най-адекватната терапия при мозъчен инфаркт.  
  3.    Липса на достатъчна здравна информация, третираща проблема във водещите медии и/или нейното недооценяване от аудиторията.  
  4.    Нарастване на болните с трайни увреждания и загуба на трудоспособност, а оттам - на социалните разходи.  
  5.    Нарастване на разходите в болничната помощ, без видим ефект за населението.
 
 
Трябва дебело да се подчертае, че настъпването на остра МСБ (освен в редки случаи), означава, че пациентът е закъснял фатално. Последиците от заболяването се отразяват и на семейството и близките на болния. И отново в тази връзка - нищо не може да замени първичната профилактика на МСБ.  
 
Субарахноиден кръвоизлив  
Представлява около 10% от случаите с остра МСБ, със смъртност, надвишаваща 60% и трайна инвалидност в 50% от преживелите. Касае се за кръвоизлив в обвивките на главния мозък, с последващ спазъм на мозъчните съдове и оток на мозъка.  
 
Главни рискови фактори:  
- Вродени аневризми на мозъчните съдове.  
- Придобити аневризми на мозъчните съдове при:  
?   Артериална хипертония.  
?   Травми на главата.  
?   Инфекциозни заболявания.  
?   Пушене и системна злоупотреба с алкохол.  
 
Очевидна е ролята на първичната профилактика на това заболяване - адекватно лечение на хипертонията, премахване на вредните навици, насочено търсене и изключване на аневризма след преживяна травма и септично състояние.