Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2007

Отношение и нагласи на депресивно болни спрямо електроконвулсивната терапия и средства, въведени от тях като самолечение

виж като PDF
Текст A
Д-р Георги Коцилков



В света на психичното, на преживяваното - взаимовръзките и взаимоотношенията са неимоверно сложни и многостранни. Двата структурни компонента на психичното явление - предметното съдържание и преживяването са дадени на съзнанието, но са представени в съвършено различни режими на наблюдение. Преживяването не води непосредствено към реализиране на потребностите, а е насочено към възстановяване на психологичната възможност за дейност по тяхното реализиране.  
Винаги е задължително в дейността на лекаря да се отделя особено внимание върху детайлите на реалния свят на болния човек, свят обитаван от възприемащи, преживяващи, страдащи и мислещи индивиди, а също така на тънката структура на информацията, коя¬то те получават от този свят.  
Съвременният психиатър разполага с многобройни средства за вникване в душевността на своя пациент - психично болен или оздравял. Въпреки това, той трябва да проявява нужния скептицизъм спрямо прекалено честите, твърде априорно предлагани и възприемани мнения и предположения, че при болните с психични разстройства липсва или е неузнаваемо изкривена аутопластичната картина на болестта, за разлика от пациентите със соматични заболявания. Представеното тук е само скромен опит да се изучи вътрешната картина на болестта при депресивно болни, както и поведението на тези болни към здравните проблеми, произтичащи от диагностицирането и лечението на болестта.  
 
Изследвани са болни с депресивни състояния с различна интензивност и тежест на проявите, от две основни групи:  
?   група от пациенти с тежка изявеност на депресивния синдром (с тежка депресия (ТД);  
?   група от пациенти с относително слаба изявеност на депресивното състояние (с лека депресия (ЛД)), като е определяно създаването на концепция за собственото заболяване и участието на пациентите в терапевтичния процес.  
 
Приехме за необходимо изследваните болни да имат най-малко завършено основно образование, за да са налице и предварителни обективни доказателства за правилно и достатъчно задоволително развитие на познавателната система на личността на болните в преморбидното им развитие.  
 
За допълнително подсигуряване истинността на получените резултати в проучването бяха включени само пациенти, които не възразяваха срещу провеждането на изследването и се включваха доброволно в него.  
 
Използвана е собствена валидизирана методика за изслед¬ване на концепцията за собствената болест при болни с депресивни състояния.  
 
Методиката се състои ( съдържа) - 5 работни инструмента: Интервю I (И1), Интервю II (И2) Оценъчна скала (ОС), Анкета за лекуващия лекар (АЛЛ), Формуляр за записване данните за пациента (ФЗДП).  
 
 
Интервю I. Представа за собствената болест  
 
Включва въведение и пет части.  
1. Въведение. Даване на болния на встъпителна информация - за целта и характера на разговора и общи указания - пациентът трябва да говори не само за това, което е научил за своето болестно състояние, но и за онова,което на него самия ?му идва на ум?, каквото мисли, допуска или си представя за собствената болест, дори ако вярва в това само отчасти; трябва да се изказва, колкото се може по-подробно и образно; ще отговаря на въпроси.  
2. Част I. Представа за причините за болестта. Състои се от 2 отворени въпроса.  
З. Част II. Представа за същността на болестта. Състои се от 2 отворени въпроси и 3 подвъпроси към тях, единият от които косвено дава оценка за критичността на болния или прави ли той разлика между ?нервно? и ?психично? заболяване.  
4.Част III. Представа за собственото актуално здраво¬словно състояние. Включва 6 отворени въпроси и възможности за прецизиране отговорите на пациента, чрез фиксирани насочващи подвъпроси.  
5. Част IV. Възгледи относно лечението и предвиждания за по-нататъшното протичане на болестта.  
Състои се от 9 въп¬роси, характеризиращи се с възможности за доуточняване, без сугестиране на пациента.  
6. Част V. Представа за последиците от болестта след завършване на лечението. Съдържа 5 въпроси и дава възмож¬ност да се включват и допълнителни данни представляващи ин¬терес по проблемите на интервюто.  
 
 
Отношение и нагласи на болните спрямо електроконвулсивната терапия.  
Анализират се данните, получени от отговорите на болните на въпрос № 5 от Част I на И1, като болните са интервюи¬рани детайлно защо акцептират или отхвърлят този вид лечение. Търсен е и отговор на въпроса, каква част от болните биха дали съгласие за провеждането на това лечение при тях.  
 
Акцептация (одобрение) на електроконвулсивната терапия (ЕКТ) от болните. При болните с ТД 61.6% са изразили положително отно¬шение към ЕКТ, докато при болните с ЛД, подобна нагласа е установявана още по-често - при 80.6% от болните. Разликата меж¬ду двете заболявания е сигнификантна - t=2.81; р<0.01.  
Поводите за благоразположението на пациентите към ЕКТ сме систематизирали в три групи:  
а) болни, които акцептират това лечение ?поради авторитета на лекаря? ? 59.0% при ТД и 82.4% от болните с ЛД, като отликата е значима - t=3.50, р<0.001, т.е. по-често болните с ЛД при положителните си нагласи спрямо този вид лечение се уповават предимно на авто¬ритета на лекаря;  
б) болни, които са изтъкнали, че приемат то¬ва лечение ?за да се излекуват по-бързо или по-пълноценно?. Тук се оказаха 35.1% от болните с ТД и едва 8.6% от болните с ЛД, като разликата е също сигнификантна - t=4.70, р<0.001, т.е. значително по-голяма част от болни с ТД са убедени в добрия терапевтичен ефект от това лечение за тяхното състояние и заболяване;  
в) болни, които са изтъкнали други съоб¬ражения за положителното си отношение спрямо ЕКТ ? 4.9% при ТД и 8.6% при ЛД - без значима разлика.  
 
Отхвърляне на електроконвулсивната терапия от болните. Анализират се становищата на 38.4% от болните с ТД и на 19.4% от болните с ЛД, които са изказали негативни оцен¬ки за стойността на ЕКТ като лечебен метод. Мненията на тези болни сме систематизирали в пет групи:  
а) болни, които считат това лечение за ?опасно?. При 65.8% от болните отхвърлящи ЕКТ и при 85.7% от тези с ЛД се отчита подобна преценка. Различията са от случаен харак¬тер - t=1.64; р>0.05.  
б) болни, които считат това лечение за ?увреждащо?. Подоб¬ни възгледи споделят 86.8% от болните с ЛД и 100% от болните с ЛД, които отхвърлят ЕКТ. Доминира отхвърлянето от болните с ЛД по този показател (съображение) - t = 2.40; р<0.05.  
в) болни, които смятат, че това лечение е ?неприятно?. Тук доминират болните с ТД ? 73.7% срещу едва 14.3% при ЛД, - t = 5.05; р<0.001.  
г) болни, които считат това лечение за ?нехуманно? ? 44.7% от болните с ТД и 78.6% при ЛД са изтъкнали и този аргумент. Различията са сигнификантни - t =2.49; р<0.05.  
д) болни, които изтъкват други съображения за отхвърлянето на ЕСТ. Отново много по-често те се споделят от болни с ТД ? 73.7% срещу 21.4% при ЛД - t=4.00; р<0.001, т.е. болните с ТД изказват много по-разнообразни поводи, за да мотивират отказа си от това лечение.  
 
Готовност за даване на доброволно съгласие за прилагане на ЕКТ. Анализирани са отговорите на всички болни с ТД и ЛД. Преобладава относителния дял на болните с ТД, които не са склон¬ни да приемат доброволно това лечение ? 42.4%, срещу 20.8% при болните с ЛД, t=3.13; р<0.01.  
При двете състояния доминират обаче болните, които биха се съгласили това лечение да им се приложи при необходимост - t=2.16; р<0.05 при ТД и t=8.63; р<0.001 при ЛД.  
Малко неочакван е резултатът от по-високата декларирана готовност за провеждане на това лечение от страна на по-леко депресивните. Възможно е, това да се дължи на липсата на практи¬чески опит при тези болни с този метод на лечение. От друга страна, обикновено никога при тях, провеждането на това лечение не е стояло на дневен ред, нито пък самите болни са настоявали за провежда¬нето му. Най-простото обяснение за полученото различие между двете заболявания е, че съгласие за него по-лесно се постига, когато болният знае предварително, че то по никакъв начин не го ангажира с практическите последствия.  
 
Средства, въведени от болните като самолечение. Данните са получени с помощта на анализ на отговорите на болните на въпрос № 2 от Част IV на И1.  
Анализирани са както честотата и видът на използваните с цел самолечение средства, така и по чия инициатива са били въведени тези средства - на самия болен или по настояване или препоръка от други лица.  
Над половината от болните при двете състояния ? 58.6% при ТД и 62.5% при ЛД са въвеждали към лечението си средства и процедури не по лекарска инициатива. Някои от болни¬те са прилагали повече от едно средство, но най-често пациентите са се ограничавали с едно, а максимално са прилагали до три средства. Средният брой на прилаганите като самолечение при ТД възлезе на 1.45, а при ЛД ? 1.48.  
Инициативата за прилагането на самолечение е била най-често от страна на самите болни - при 43.2% от болните с ТД и 49.1% при болните с ЛД, t = 0.64; р>0.05.  
На второ място болните са били повлияни от близките си - при 21.5% от болните с ТД, респ. 11.3% при ЛД, t =1.52.  
По-често болните с ТД се влияят от съвети и настав¬ления, изхождащи от други източници - при 13.8%, докато при ЛД едва в 3.7%. Разликата е значима - t = 2.02; р<0.05.  
Само 2.0% от болните с ЛД не са пожелали да уточнят инициатора за приложеното самолечение.  
Регистърът на използваните средства е изключително пъстър - от посещения на признати народни лечители или врачки до занимания с йогизъм, медитация, масажи, бани, употреба на алкохол и редица медикаментозни и други средства.  
Значима отлика се установява само в честотата на прилагане от болните с ТД на билките като елемент от лечебната програма в сравнение с тяхното прилагане от болни с ЛД - t = 2.34; р<0.05.  
При болните с ТД не се забелязва предпочитание към някое от най-често прилаганите средства като самолечение, докато при ЛД прилагането на фармакологични препарати се откроява като по-често в сравнение с употребата на билки от тези пациенти - t = 2.24; р<0.05.  
 
Обобщение на участието на депресивно болни в лечебната програма  
?    При двете състояния многократно преобладават болните, които изпълняват стриктно препоръките на лекаря относно вида, количеството и начина на приемане на лечебните средства.  
?    При двете състояния преобладават болните с положител¬на нагласа и отношение спрямо електроконвулсивната терапия.  
    Болните с ЛД са по-склонни да градят своите положителни преценки за лечебния ефект на ЕКТ, като се уповават на авто¬ритета на лекаря, докато болните с ТД значително по-често из¬тъкват убеждението и очакванията си за по-бързо или по-резултат¬но постигане на излекуване чрез този лечебен метод.  
?    Отхвърлящите този вид лечение болни с ЛД по-често се аргументират с предполаганата опастност от увреждане или недос¬татъчната хуманност на тази процедура в сравнение с другите ле¬чебни методи, докато болните с ТД мотивират отрицателните си нагласи към този вид лечение като изхождат от преценката, че този лечебен метод им е по-непонятен от другите, прилагани при тях.  
?    Болните с ТД по-често привеждат и други аргументи за отказа си освен посочените.  
?    Болните с ТД по-често декларират несъгласие този вид лечение да бъде приложен на тях самите.  
?    Преобладаващата част от болните при двете състояния са прила¬гали средства под формата на самолечение или лечение не по лекарска инициатива. Най-често инициативата за това и при двете заболявания е била от страна на самите пациенти.  
?    Болните с ТД по-често са прибягвали към изпълнение на съвети и препоръки за самолечение, получени от лица извън техния социален кръг.  
?    Болните с ТД значително по-често прилагат като са¬молечение средства от арсенала на народната медицина в срав¬нение с тяхното прилагане от болни с ЛД.  
?    Болните с ЛД предпочитат като са¬молечение употребата на фармакологични препарати от регистъра на официалната медицина.  
 
 
 
КНИГОПИС:
 
1. Г. Коцилков. Феноменология на депресията (Вътрешният свят на болния от депресия и неговата мотивация за участие в лечението). ИСМ, София, 2007.  
2. Г. Коцилков. Специфика на психиатричната диагностика, МПБ, София, 2007.  
3. Г. Коцилков. Основни аспекти на поведението на пациента спрямо болестта. В: Психиатрия и соматична медицина. Консултативна и лиезон психиатрия. Под ред. на проф. д-р. Ц. Цонев и д-р. И. Нацов, ГорексПрес, София, 2002, 53-64.