Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2007

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Лъчезар Трайков



Шокиращ е фактът, че третото по социална значимост заболяване ? болестта на Алцхаймер, не фигурира в 38-ма наредба. Все едно тези 40 000 души в България не съществуват  
 
 
 
Доц. д-р Лъчезар Трайков е Завеждащ отделение в Клиниката по неврология на УМБАЛ ?Александровска?. От 1991 г. е асистент, а от 2003 г. - доцент. В периода 1993-2000 г. работи в областта на когнитивните нарушения и деменциите в INSERM, Париж, Франция. Защитава докторска дисертация в МФ на Университета Rene Descartes в Париж. Квалифициран е за професор по ?Невронауки? от Националния Съвет на Университетите, Франция. През 2004/2005 г. е гост Професор по неврология в Университета Париж-XII.  
Носител е на I-ва награда за утвърдени изследователи (за цялостна научна дейност) на Фондация ?France Alzheimer? за 1998 и 1999 г., Награда за високи постижения в научно-изследователската и преподавателска дейност ?Проф. К. Чилов? на МФ ? гр. София за 2003 г. и Награда за особени приноси при реализацията на преподаването, научноизследователската и експертна дейност ?Панацея златна?, на МУ- гр. София за 2005 г.  
 
Кои са най-честите заболявания, с които се сблъсквате в клиниката по неврология?  
Клиниката по неврология към Александровска болница, няма да преувелича, ако кажа, че е една от водещите клиники в България в тази област. В тази връзка имаме сключени договори със Здравната каса за всички неврологични заболявания, или както е модерно сега да се казва ? клинични пътеки. Приемаме абсолютно всякакви пациенти от цялата страна. Тъй като сме експертно звено с много опит, се сблъскваме най-вече с трудните за диагностика случаи, със случаите, с които в периферията невролозите са срещнали проблеми - диагностични или терапевтични.  
Трудно е да се каже кои са най-честите заболявания. Ние се стремим да не се поддаваме на акцентите, определени от пътеките. В последните години има една такава тенденция. Например, появява се пътека ?преходно нарушение? и едва ли не България става на първо място в света по преходни нарушения, което е голяма грешка. Това е непрофесионално отношение. Тук при нас се вземат пациенти, които наистина имат повод да бъдат хоспитализирани. Има диагностичен проблем, има терапевтичен проблем ? това е достатъчно. Ако трябва да изброявам всички заболявания в неврологията, по-скоро това, което ще кажа определя честотата на всяко едно заболяване, а не толкова акцентите на клиниката. Можем да започнем с мозъчно-съдовата болест, знаете, че България е на едно от първите места по заболеваемост и по смъртност от мозъчни инсулти. Това дава естествено отражение на контингента болни, които попадат в нашата клиника. Дегенеративните заболявания на централната нервна система, както сме свикнали да ги наричаме, а именно ? болест на Алцхаймер (третото по социална значимост в света заболяване), болест на Паркинсон, всички видове полиневропатии или заболявания на периферните нерви ? мултиплена склероза, епилепсия. Два от най-силните екипа, работещи в тази област са при нас, в нашата клиника, което естествено води до голям наплив на пациенти. Разбира се, трябва да споменем и вертеброгенните заболявания ? дископатии, радикулити ? те също са голям контингент. Диагностичните проблеми там са по-малки, терапевтичните затруднения са повод за честа хоспитализация. Не бива да пропускаме и нервно-мускулните заболявания, които понякога са изключително трудни за диагностика. По-голяма част от тях са наследствени.  
Нашата клиника в научно отношение има два големи акцента ? това са дегенеративните заболявания на централната нервна система и нервно-мускулните заболявания. Тук е най-големият център в насока нервно-мускулни заболявания под ръководството на Проф. д-р Търнев.  
 
Определят болестта на Алцхаймер като ?чумата на третата възраст?. Как ще коментиране това като експерт в тази област?  
Световноизвестният американски невроепидемиолог Проф. д-р Кацман я определи по този начин през 1998-1999 година на Световната конференция по Алцхаймер. Той нарече така болестта символично, не бива да правим директна връзка, защото думата ?чума? подсказва някаква заразност, а такава при Алцхаймер абсолютно няма. Не е и епидемия, защото това също предполага предаване на някакъв инфекциозен носител. Думата ?чума? беше употребена от Кацман в преносен смисъл поради непрекъснато нарастващия брой болни.  
 
На какво се дължи това нарастване?  
Това е така, защото в последните 15-20 години рязко нарастна средната продължителност на живот в развитите, индустриализирани страни. Това са страните от Европейския Съюз, САЩ, Канада. Болестта на Алцхаймер е заболяване, при което броят на болните се увеличава значимо след 65-годишна възраст, естествено след като средната продължителност на живот се е увеличила, да се увеличат и болните от Алцхаймер. Ще кажа една цифра, за да стане по-конкретно ? до 65 години боледуват не повече от 2-2.5% от хората, а над 85-годишна възраст боледуват 30% от хората. Това показва много ясно една геометрична прогресия на нарастване на заболеваемостта между 65 и 85-90 години. Увеличаването на средната продължителност на живот доведе до увеличаване на броя на болни в цифри, а именно ? в ЕС болните са не по-малко от 7-8 милиона, в САЩ са 4 милиона души, или в световен мащаб - около 18 милиона. Естествено, трябва да имаме предвид, че когато говорим за брой болни на Африканския континент поради по-малкия броя невролози, има голям риск болните да не бъдат диагностицирани.  
 
Какво е положението в България?  
Тук бихме могли да предположим, защото епидемиологично проучване не е провеждано, но използвайки процентите на съседните на България страни и последното преброяване от 2001 год., считаме, че тук има не по-малко от 40 000-50 000 души с това заболяване. Това е един значим здравен и социален проблем, както и емоционален за близките на болния. Това е заболяване, което започва с паметови нарушения, след това бавно и постепенно се нарушават и останалите корови висши функции, докато се стигне до пълно разграждане на интелекта на човек. В една умерена към тежка степен пациентите не са в състояние да извършат никаква дейност. От друга страна болестта засяга единствено и само главния мозък. Това означава, че пациентите не умират от болестта на Алцхаймер, те умират с нея. Жизнено важните органи остават съхранени. Средната продължителност на живот при това заболяване се движи мужду 7 и 10 години. При добро обгрижване от страна на близките, може да се стигне и до 12-15 години преживяемост.  
 
Съществуват ли някакви специални програми за лечение и диагностика на заболяването?  
Миналата година диагностиката на заболяването беше изцяло поета от касата под формата на пътека. В момента, в който пациентите биваха хоспитализирани в неврологична клиника, се обезпечаваше 100-процентовото реимбурсиране, или бяха поемани разноските по тяхната диагностика. По неизвестни причини през 2007 год., точно болестта на Алцхаймер отпадна от пътеките. В настоящия момент включително и диагностиката не се реимбурсира. Що се касае до лечението ? другият основен проблем, програми за лечение няма. За лечението на болните от Алцхаймер не се реимбурсира нито един медикамент. Месечното лечение на пациентите с Алцхаймер е между 150 и 300 лева, като предварително трябва да кажем, че не става дума за радикално излекуване. Това заболяване е изключително сходно по механизъм с паркинсоновата болест, с тази разлика, че при паркинсоновата болест първата проява е двигателният дефицит и в по-късния стадий се добавят нарушенията в паметта. При Алцхаймер механизмът е обратен ? първо започват нарушенията в паметта, след което се появява паркинсоновият синдром.  
 
Паркинсоновата болест е реимбурсирана и винаги е била такава, въпреки че и там лечението не излекува пациентите. Там лечението е симптоматично ? подобрява, забавя процеса на еволюцията и задържа пациентите в една по-активна фаза за период от 5-8 години. Когато лечението се започне на време, както например при болестта на Алцхаймер, пациентите за около 1-2 години се подобряват, след което болестта продължава своята еволюция, но по-бавно. Критерий в световен мащаб за зависимостта на пациентите от околните е настаняването им в домове за отглеждане. Лечението отсрочва това настаняване в домовете за отглеждане между 4-7 години. По този начин ние даряваме на тези пациенти 5 години средно самостоятелно функциониране. По този начин и близките не се чувстват обременени, защото в следващата фаза до всеки болен трябва да има един гледач.  
Тъй като дълго време съм работил във Франция, присъствах на една лична среща с тогавашния министър на здравеопазването Бернар Кушнер (става дума за 2001 година). Той се срещна с всички експерти в областта на дементологията във Франция и започна с това, че е помолил да му изготвят една кратка справка за значимостта на проблема. В неговото съзнание тогава най-тежкото заболяване е бил СПИН, но съветниците били подбрали удачно две цифри, с които му привлекли вниманието ? за 1998 год. имало 2 500 нови случая на СПИН срещу 148 000 нови случая на Алцхаймер. Тогава той си дал сметка, че са длъжници на здравната общественост и пациентите с финансова помощ.  
В тази връзка колкото по-рано се сложи диагнозата, толкова по-големи са шансовете. Пациентите могат да бъдат задържани дори във фаза на активна професионална дейност за 1-2 години. Но за тази цел трябва да се обучат хора и да се разработят съответните диагностични звена в цялата страна. Трябва да има хора, които разбират, знаят и насочват съответния пациент при нас ? невролозите.  
От чисто практическа гледна точка лечението може да бъде организирано много лесно. Болестта обаче не фигурира в т.нар. 38-ма наредба. Тази наредба се списва всяка година от МЗ. Някои заболявания се вкарват в нея, а други се изваждат. Тук не става въпрос за това какъв е процентът на реимбурсация, това се договаря и определя от касата и съответните фармацевтични компании. Шокиращ е фактът, че третото по социална значимост заболяване ? болестта на Алцхаймер не фигурира в 38-ма наредба. Все едно тези 40 000 души в България не съществуват. И докато преди поне диагностиката им беше гарантирана, от 01.01.2007 год. и това отпадна.  
 
Какво би могло да се направи, за да се промени тази ситуация?  
Аз съм Председател на Асоциацията ?Алцхаймер? в България. Това е сдружение на пациентите и техните близки. Ние сме членове и на Европейската асоциация. Тя знае за проявената небрежност затова, че лечението у нас не е реимбурсирано. От 5 години аз пиша ежегодно от името на асоциацията и от името на Катедрата по неврология с ръководител проф. д-р Шотеков до МЗ. През този период се смениха няколко министерски екипа и всеки път получаваме служебен отговор, че проявяват разбиране и ще обсъдят проблема. За първи път миналата година имахме градивен диалог с МЗ и смятам, че имахме всички шансове проблемът да бъде обсъден. Но вие сте запознати най-вероятно, че точно миналата година не само че не се актуализира 38-ма наредба, но и нов договор нямаше. Това обаче не попречи на някой да извади болестта на Алцхаймер от болничната пътека, където й беше мястото.  
Тази година имаме Национален консенсус за Ранна диагностика и лечение на болестта на Алцхаймер и съдовата деменция. Запланували реактуализация на нашия консенсус, тъй като той съществува от 2001 година и от тогава много неща се промениха и много новости са открити. Всички експерти в България отново ще се подпишат в него. Идеята е да депозираме този нов консенсус в МЗ и в Здравната каса с нова аргументация от наша страна и с надеждата за корекция на 38-ма наредба. Имаме пълната подкрепа на Европейската асоциация на Алцхаймерова болест, която дори беше написала едно писмо, адресирано до българското МЗ и до министерствата на страните, в които болестта не се реимбурсира с доста категорична аргументация за това, че трябва да се реимбурсира.