Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2008

HINT - автоматизиран тест за изследване на слуха в присъствие на шум

виж като PDF
Текст A
д-р Ирина Ботева



Различни са причините, водещи до намаление, а в не редки случаи и до пълна загуба на слуха. Тази статия има за цел да представи същността на говорната аудиометрия и в частност най-новите автоматизирани тестове за изследване в присъствие на шум.  
 
Говорната аудиометрия е индикатор за способността на лицето да разпознава говор. Съществува връзка между степента на слуховата загуба и способността да се разпознава говор. Степента на слухова загуба се определя от тоналната прагова аудиометрия. При това изследване към ухото се подават чисти тонове и се търси най-малкото усилване, при което индивидът чува в 50% от случаите. Слуховата чувствителност се представя графично чрез т.нар. аудиограма. На абсцисата се нанася изследваната честота (в Hz), а на ординатата - праговете за въздушна и костна проводимост (в dB). Често в практиката се изчислява средна стойност от тоналните прагове за честоти между 500 Hz и 3 kHz и полученият резултат се разглежда като индикатор за говорна разбираемост.  
 
В голям процент от случаите се наблюдава корелация между слуховата чувствителност за чисти тонове и разбираемостта за реч. Има обаче състояния, при които периферната част на слуховия анализатор функционира сравнително добре, но пациентите не разбират говор. В други ситуации, пациентът трудно възприема чистите тонове, но е със сравнително запазена годност за говорно възприятие. Затова тоналната прагова аудиометрия не е достатъчна за пълно функционално изследване на слуховия анализатор.  
 
При говорно-аудиометричните тестове лексикалният материал трябва да е разбираем за изследваното лице и е зависим от родния езика и интелектуалната способност на пациента да разбере материала. По-голямо практическо приложение има аудиометрията, използваща предварително записан материал пред тази с "глас на живо".  
 
В България са популярни адаптираните от Шишков фонетично балансирани тестове от едносрични и двусрични думи, както и тестът за деца, който е фонетично небалансиран. Едносричният тест е по-трудно разбираем. С него се обективизират леки нарушения във възприемането на речта. Тестът от двусрични думи е по-лесно разбираем и с него не могат да се доказват леките нарушения в речевото възприемане (Фиг. 1). През последните години най-голямо разпространение има приложението на говорни тестове в присъствие на шум, т.е. ситуация, близка до реалната. Така могат да се регистрират минимални отклонения, неустановими с други аудиометрични средства.  

Фиг. 1.   Резултатите от говорния тест проведен при различни условия и с различен лексикален материал най-лесно се анализират, когато се представят графично. С по-лесните двусрични тестове обичайно се определя най-ниското усилване (праг), при което индивидът може правилно да възпроизведе 50% от думите. С по-трудните едносрични тестове се търси максималният процент думи, които изследвания успява точно да възпроизведе. Когато не се постига 100 разбираемост дори при голямо усилване, говорим за дискриминационна слухова загуба.  


 


През 1994 г. Nilsson, Soli и Sullivan предлагат автоматизиран вариант на тест за изследване на слуха в присъствие на шум (HINT - Hearing In Noise Test), който бързо придобива популярност. Към момента е внедрен на 13 езика и се превръща в световен стандарт за функционално изследване на слуха. В България работят две подобни системи.  
 
Изследването се провежда в относително тиха обстановка, но не е необходима шумоизолирана камера. От пациента се изисква да разпознае и повтори кратки, лесни за запомняне изречения от ежедневната лексика, представени самостоятелно или в присъствие на шум със спектрална характеристика на говор (Фиг. 2). Сигналът се подава през слушалки или в свободно звуково поле - тонколони. Силата на сигнала се променя, като се търси тази стойност, при която пациентът може точно да възпроизведе смисъла на 50% от изреченията.  

Фиг. 2.   HINT изследването включва четири основни постановки ? (А) Подаване на говорен сигнал към двете уши в тиха среда (Quiet). Отчита се в dB. (Б) Към двете уши се подава говорен шум, с интензитет от 65 dB и тестови изречения с различен интензитет (Noise Front). Резултатът се отчита като разлика между сигнал и шум (S/N-ratio), измерено също в dB. (В) Подава се говорен шум към едното ухо (съответно Noise Right или Noise Left), с постоянно усилване от 65 dB и тестови изречения с променлив интензитет двустранно. За всяко ухо се отчита разликата сигнал/шум в dB. 

 

За постигане на голяма точност при определяне на прага, системата подава в случаен ред поредица от 20 изречения, а резултатите с отговорите се обработват статистически. Отделните изречения са групирани в 12 строго стандартизирани групи, уеднаквени по разбираемост, което съчетано с високата автоматизираност на апаратурата позволява пълна възпроизводимост на данните.  
 
HINT намира голямо приложение при определяне функционалното състояние на слуховия анализатор. Поставянето на точна диагноза е от особена важност при определяне на терапевтичното поведение. HINT е функционален тест за определяне социалната адекватност на слуха при комуникация в условията на бит и професия, при слухопротезирането, при медицинска експертиза. Този нов метод за говорна аудиометрия намира своето приложение и в клиничната практика като допълва данните от тоналната прагова аудиометрия. Тоналната прагова аудиометрия определя чувствителността на слуха в широк честотен диапазон - доколко пациентът "чува или не", докато HINT изследва степента на разбираемост за говорна реч, т.е. "доколко разбира това, което чува".  


 
КНИГОПИС:

1.   Шишков, Л. (1979). Изследване на слуха с шепот и разговорна реч. Ръководство за практически упражнения по ушни, носни и гърлени болести. В. Павлов. София, Медицина и физкултура: 25-26.  
2.   Nilsson, M., S. D. Soli and J. A. Sullivan (1994). "Development of the Hearing in Noise Test for the measurement of speech reception thresholds in quiet and in noise." Journal of Acoustical Society of America 95(2): 1085?1099.