Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 3 2008

Предимства на FESS при лечение на носната полипоза

виж като PDF
Текст A
Д-р Хр. Златанов, доц. д-р В. Цветков, д-р К. Асенова



За период от две години в УНГ к-ката на ВМА са лекувани хирургично 46 пациента с диагноза носна полипоза. От тях при 26 е приложена стандартната, конвенционална хирургична интервенция (полипектомия), а при останалите 20 е предпочетена ендохирургична методика-FESS (functional endoscopic sinus surgery). Контролните прегледи бяха извършвани шест месеца след операцията, като за сравнение между двата метода бяха използвани четири показателя. Два от тях субективни (самооценка на пацента за: качеството на носното дишане и силата на носната секреция) и два обективни (предна риноскопия и акустична ринометрия). Получените резултати показаха чувствителна разлика в полза на FESS, както по отношение на самооценката за качеството на живот на пациентите, така и по отношение на обективната находка при горепосочените изследвания.  
 
 
Въведение  
Ендоскопската синус хирургия, като оперативна методика е описана за пръв път през 1985г. от проф. Станбергер. Малко по-късно, същата година, Кенеди въвежда и наложилото се масово в практиката и научната литература име на методиката-FESS (Functional Endoscopic Sinus Surgery). През следващите две десетилетия тя навлезе широко в оториноларингологичната хирургична практика, като понастоящем се превърна в основен микроинвазивен (щадящ) метод за оперативно лечение на носната полипоза, доброкачествените новообразувания на носа и околоносните кухини, хроничните синуити, хирургия на орбитата и др. С помощта на FESS се извършва и балонна пластика на синусите (balloon sinuplasty), представляваща най-съвременния метод за лечение на хроничната недостатъчност на вентилацията и дренажа на околоносните кухини, чийто резултати са повече от обещаващи.  
 
 
Материал и методика  
В настоящето изследване са включени 46 пациенти на възраст между 18 и 67 години. Всички те са лекувани хирургично в УНГ к-ката на ВМА София за период от две години. Пациентите са разделени на две групи. При първата група от 26 души е предпочетена конвенционалната полипектомия, а при останалите 20 е извършена FESS. Сравнението между двете групи е правено на базата на четири показателя. Два от тях са субективни отбелязвани като показател І - самооценка на пациента за качеството на носното дишане) и показател ІІ - сила на носната секреция. Останалите два са обективни и са отбелязвани, като показател ІІІ - находка при предна риноскопия и показател ІV - резултати от акустична ринометрия. Контролните прегледи са извършвани шест месеца след операцията, когато са записвани и отговорите на въпросите за качеството на носното дишане и носната секреция. При засичането на данните от първите два показателя бяха използвани таблици (примерни Табл. 1 и 2), в които пациентите сами отбелязваха тежестта на симптомите така, както сами ги преценяват.  
 
 
 
Табл. 1  
 
Име, възраст, адрес  

Скала - тежест на носната
обструкция

Незапушен нос

Лека
степен

Средна
степен

Тежка степен

Шест месеца
след операт.
намеса

 
 
Табл. 2  
 
Име, възраст, адрес  

Скала - сила на
хремата

Липса на хрема

Лека

Средно тежка

Тежка

Шест месеца
след операт.
намеса

 
 
При третия показател посредством предна риноскопия пациентите бяха разпределяни в три групи:  
 
Група А - без наличие на носни полипи.  
Група В - наличие на полипозни формации само в средния носов ход.  
Група С - наличие на полипозни формации и в долния носов ход.  
По четвъртия показател пациентите бяха разпределяни в две групи:  
Група І - С данни за лекостепенна носна обструкция или липса на такава.  
Група ІІ - С данни за сериозна носна обструкция.  
 
 
 
Резултати  
 
При обработката на Табл. 1 на пациентите от групата с ковенционална полипектомия се получиха следните резултати:  
Осем души са отговорили, че имат тежка степен на носна обструкция.  
Шест души са отговорили, че са със средна степен на носна обструкция.  
Десет души са отговорили, че са с лека степен на носна обструкция.  
Двама души са отговорили, че са с незапушен нос.  
При групата оперирана, посредством FESS резултатите от Табл. 1 са следните:  
Девет пациента са отговорили, че са незапушен нос.  
Шест души са отговорили, че са със лека степен на носна обструкция.  
Пет са отговорили, че са със средна степен на носна обструкция.  
Табл. 3 представлява съпоставка между двете основни групи пациенти по първия показател (самооценка за носното дишане).  
 

Незапушен нос

Лека
степен

Средна
степен

Тежка
степен

Пациенти след
конвенционална
полипектомия

2

10

6

8

Пациенти след
FESS

9

6

5

0

 
 
Обработката на Табл. 2 дадоха следните резултати при групата с ковенционална полипектомия:  
 
Седем души са отговорили, че имат тежка хрема.  
Девет пациента са отговорили, че са със средна по тежест хрема.  
Осем души са отговорили, че имат лека степен на хрема.  
Двама души са отговорили, че нямат хрема.  
При оперираната посредством FESS група резултатите са следните:  
Седем души са отговорили, че нямат хрема.  
Осем души са отговорили, че имат лека хрема.  
Пет пациента са отговорили, че са със средна по тежест хрема.  
Табл. 4 представлява съпоставка между двете групи пациенти по втория показател (сила на носната секреция).  
 
 

 

Липса на хрема

Лека хрема

Среднотежка
хрема

Тежка хрема

Пациенти след
конвенционална
полипектомия

 

2

 

8

 

9

 

7

Пациенти след
FESS

 

7

 

8

 

5

 

0

 
 
По третия показател обработката на данните показа следното:  
 
Пациенти с конвенционална полипектомия.  
Към Група А са причислени трима пациенти.  
Към Група В - десет пациенти.  
Към Група С - тринайсет пациенти.  
Пациенти с FESS.  
Към Група А са причислени дванайсет пациенти.  
Към Група В - шест пациенти.  
 
Към Група С - двама пациенти.  
При разглеждане на резултатите от акустичната ринометрия се установи:  
Оперирани по конвенционалната методика - към Група І (лекостепенна носна обструкция или липса на такава) са причислени осем пациента, а към Група ІІ (с данни за сериозна носна обструкция) осемнайсет пациенти.  
Оперирани посредством FESS - към Група І са причислени шестнайсет болни, а към Група ІІ четири болни.  
 
 
 
Обсъждане  
Носната полипоза е заболяване, което добива все по-голямо разпространение и социална значимост на фона на рязко покачващия се брой на пациентите, страдащи от ринити с алергична, инфекциозна или смесена етиология. Лечението, което се препоръчва от по-голямата част от оториноларинголозите в световен мащаб (Dingsor G, Kramer J, Olsholt R, Soderstrom T., Keith P, Nieminen J, Hollingworth K, Dolovich J., Bielory L, Blaiss M, Fineman SM, Ledford DK, Lieberman P, Simons FE, et al.) е оперативно отстраняване на полипозните формации посредством FESS и последваща поддържаща консервативна терапия, най-често назални кортикостероиди и перорални антихистамини.  
 
Получените от нас резултати рязко накланят везните в полза на своевременното оперативно лечение на пациентите с носна полипоза посредством приомите на функционалната ендоскопска синус хирургия. Нейните предимства са безспорни. Освен общоизвестните качества на метода, като микроинвазивност, кратък следоперативен период, добра и улеснена интраоперативна визия, незначителен риск от кървене и т.н., нашето изследване показва, че и субективното усещане за качеството на живот на пациентите и обективните изследвания, направени шест месеца след оперативната намеса демонстрират явното предимство на FESS-методиката пред конвенционалната полипектомия.  
 
 
Заключение  
Функционалната ендоскопска синус хирургия е съвременен, слабоинвазивен и сигурен хирургичен метод за лечение на носната полипоза, даващ възможност за максимално добро почистване на носните ходове и околоносните кухини от полипозните формации и гарантиращ много добро качество на живот на оперираните по този метод пациенти. Ние считаме, че FESS би трябвало да навлезе, колкото се може по-масово в хирургичната практика на българските оториноларинголози и по възможност да се превърне в основната хирургична методика за лечение на носната полипоза.  
 
 
КНИГОПИС:
 
 
1. Stammberger H (1985) Endoscopic surgery for mycotic and chronic recurring sinusitis. Ann Otol Rhinol Laryngol 94 (suppl 119): 1-11.  
2. Kennedy DW. (1985) Functional endoscopic sinus surgery: technique. Arch Otolaryngol 111: 643-649.  
3. Sharp HR, Rowe-Jones JM, Mackay IS (1999) Outcomes of endoscopic sinus surgery: correlation with CT score and systemic disease.  
Clin Otolaryngol 24: 39-42.  
4. Mehanna H, Mills J, Kelly B, McGarry G (2002) Benefit from endoscopic sinus surgery Clin Otolaryngol 27: 464-471.  
5. Rowe-Jones JM, Mackay IS (1996) Endoscopic sinus surgery in the treatment of nasal polyposis with cystic fibrosis. Laryngoscope  
106: 1540-1544.  
6. Rowe-Jones JM, Mackay IS (1997b) A prospective study of olfaction following endoscopic sinus surgery with adjuvant medical treatment. Clin Otolaryngol 22: 377-381.
 
 
Фиг.1  
 
 
Фиг.2  
 
 
Фиг.3