Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2008

Мозъчно-съдова болест

виж като PDF
Текст A
Д-р Бойка Момчилова



В последните години има бързо развитие на знанията за съдовите заболявания на мозъка. Мозъчно-съдовата болест е обобщаващ термин за различни исхемични и хеморагични нарушения на артериалната и венозната част на мозъчното кръвообръщение. Мозъчният инсулт по определението на (Hatano 1976) е клиничен синдром, характеризиращ се с бързо възникнали оплаквания или симптоми на загуба на огнищни мозъчни функции, продължаващи от 24 часа или водещи до смърт без явна причина, освен съдова патология.  
 
Изключение може да е общомозъчната симптоматика при пациенти в дълбока кома или със субарахноиден кръвоизлив. Исхемичните нарушения на мозъчното кръвообръщение включват асимптомни исхемични нарушения, остра хипертонична енцефалопатия, транзиторни исхемични атаки (ТИА), мозъчни инфаркти.  
 
Продължителността на огнищната неврологична симптоматика, т.е. по-малко или повече от 24 часа се счита за единствен фактор, който отличава ТИА от лекия исхемичен инсулт. Това разделение по продължителност е условно и се променя с КТ или МРТ визуализация.  
 
Хеморагичните мозъчни инсулти са паренхимни или субарахноидни кръвоизливи. Съдовите заболявания във венозната част на мозъчното кръвообръщение включват тромбози на мозъчни вени и дурални синуси. Латентнашь недостатъчност на мозъчното кръвообръщение е термин, въведен у нас от проф. Д. Хаджиев и обобщава най-ранните стадии на мозъчно-съдовата болест. Изявата им е с оплаквания от главоболие след напрежение, замаяност, шум в ушите, нарушен сън, паметови смущения, лабилно настроение. При неврологичен преглед не се установяват преходни или трайни неврологични симптоми.  
 
Факторите на риск от мозъчно-съдови заболявания вече са статистически значимо установени в достатъчна степен и това прави възможно да се въздейства върху тях. Тези фактори са възраст, артериална хипертония, повишени нива на холестерола, нарушено съотношение (LDL/HDL), захарен диабет, инфаркт на миокарда и други сърдечно-съдови заболявания, тютюнопушене, злоупотреба с психотропни вещества (кокаин). Начинът на хранене, условията на живот, увеличената миграция и стресови въздействия, наднорменото тегло и намалената двигателна активност също се обсъждат като рискови фактори. Не на последно място се взимат под внимание и генетичните фактори.  
 
С увеличаването на възрастното население зачестяват и съдовите деменции. Нарушенията на паметта и на интелектуалните възможности са израз на множествени лакунарни инфаркти в различни съдови басейни, на преходни исхемични и хеморагични инциденти, на чести хирпертонични кризи. Внедрените безопасни и високоинформативни методи за изследване на мозъчните съдове (ултразвук, магнитнорезонансна ангиография и др.) дават възможност за тяхната визуализация, и новите познания за механизмите на тромбозата и начинът на въздействие върху нея позволяват съвременни диагностични и лечебни възможности.  
 
В рамките на националния консенсус за профилактика, диагноза, лечение и рехабилитация на мозъчно-съдовите заболявания са конкретизирани действията на общопрактикуващия лекар и невролога. Преди всичко трябва да се снеме щателна анамнеза, особено при остро възникнал и бързо отзвучал огнищен неврологичен дефицит. Необходима е сериозна оценка на рисковите фактори за развитието на мозъчно-съдовата болест - подробен кардиологичен статус, измерване редовно на кръвното налягане и следене нивата на холестерола. При неврологичния преглед е необходимо да се констатира отсъствието на менингиален синдром, особено при остро настъпило главоболие с гадене и повръщане, нарушение на съзнанието, огнищни неврологични симптоми, увреда на черепно-мозъчни нерви, епилептични гърчове и др. При наличие на анамнестични и клинични данни за мозъчен инсулт, пациентът трябва да се насочи незабавно за спешна хоспитализация. Съвременната европейска тенденция е за създаване на т.нар. Sroke Units. Това са центрове, където е съсредоточена образнодиагностична апаратура (КТ, МРТ). Организацията на бързото транспортиране до тези центрове позволява да се проведе лизираща терапия при исхемичен инсулт. Множество проучвания на ранна тромболиза до час и половина след инцидента с rt - PA ? рекомбинантен тъканен плазминогенен активатор - сочат вероятността от добър изход без увреждания на пациента. Шансът при лизиране на тромба в рамките на първите 1.5 до 3 часа е до 50% и намалява до 20% в рамките на шестия час. Има съобщения за улеснена с ултразвук тромболиза, чрез въздействие върху фибринната мрежа на тромба. Прилагат се методи за механична реваскуларизация като стентиране, ангиопластика, деструкция и аспирация на тромбите с механична емболектомия чрез катетеризация на съда отново в часовия интервал от 3 до 8 часа след инцидента.  
 
Вторичната профилактика на исхемичните инсулти включва ацетилсалицилова кисилина и Clopidogrel. В по-близко или по-далечно бъдеще надеждите на науката са отправени към възможността чрез стволови клетки да се намали загубата на неврони, получена при мозъчно-съдови инциденти