Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 6 2008

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Д-р Петър Маринов,



??500 000 наши сънародници страдат във всеки един момент от депресия и това се дължи най-вече на голямото ниво на несигурност и стрес??  
 
 
 
Д-р Петър Маринов е роден на 13 август 1962 година.  
Завършва медицина в София през ноември 1988 г. Придобива специалност по психиатрия през 1993 г. и специалност съдебна психиатрия през 2004 г.  
Има докторска степен в областта на оценка на тежките агресивни прояви при болни с шизофрения от 2008 г.  
Работи като: научен сътрудник в лабораторията по невропсихофармакология в клиниката по гранични състояния (1991-1993) към СБАЛНП "Св. Наум " - Медицински университет, гр. София. От ноември 1997 г. е научен сътрудник II-ра ст. в Клиниката по съдебна психиатрия и съдебна психология към СБАЛНП "Св. Наум". Активен участник в изработване на програмата и обучението на общопрактикуващите лекари по психиатрия, психология и психотерапия в системата на Медицинксия университет ? гр. София и в извънаудиторни модули за обучение.  
Има следните международни участия: Председател на работната група на БПА за изработване на 11-та ревизия на Международната класификация на болестите към Световната психиатрична асоциация; Член на работна група към Световната федерация по биологична психиатрия ?Еволюционна психиатрия?; Участие в международен проект между Университет Илинойс Чикаго и СБАЛНП ?Св. Наум? върху невропсихологични особености на психопатия и наркомания 2004-2005 г.  
Научни награди: Нaграда на DUPHAR Конгрес на Collegium Internationale Neuropsychopharmacologicum (юни-юли, 1992-Ница, Франция) за изнасяне на доклада "Buspirone vs Clomipramine in Obsessive-Compulsive Disorder".  
Член е на: Софийско психиатрично дружество (1990-1991 г.); Българска психиатрична асоциация ноември (1994 г.);  
Ковчежник на БПА (2002-2004 г.); Заместник председател на БПА (2004-2006 г.); Ню Йоркска Академия на науките август (1993 г.); Член на Бъкгарското дружество по биологична психиатрия; Съосновател на фондация ?Биологична психиатрия?; Член и бивш секретар на Колегиум ?Частна психиатрия?; Член и бивш секретар на Дружеството по психосоматична медицина.  
От 2006 г. и понастоящем е Председател на БПА.  
 
Д-р Маринов, разкажете ни най-често с какви заболявания идват при вас пациентите?  
СБАЛНП ?Свети Наум? е Университетска болница и поради тази причина при нас най-често идват пациенти, които не са могли да бъдат повлияни както в първичната здравна мрежа, така в специализираната медицинска практика ? амбулатории, други болници, диспансери и отделения в цялата страна. Обикновено тук се насочват по-сложните психиатрични случаи. Трябва да се знае, че всяко едно заболяване може да има особено трудно протичане или както ние често пъти го наричаме ? резистентност. Най-често тук визирам пациенти с тежки психични разстройства като биполярното афективно разстройство, шизофренията, хроничните резистентни депресии, но мога да спомена и тревожните разстройства, част от които могат да имат доста тежко протичане. Ще дам пример с известната в миналото натраплива невроза, която днес се нарича обсесивно-компулсивно разстройство.  
 
Както става ясно, ние имаме много широк спектър от патология и обикновено тя е такава, която не е могла да бъде повлияна в обичайни условия. Ето защо пациентите идват при нас, за да се изследва болният и да се намери нова стратегия, тъй като това е Университетска клиника съответно с по-големи възможности.  
 
Можем ли да говорим за сезонност на обостряне при тези заболявания?  
Две от описаните от мен заболявания имат подчертана сезонност. Едното е биполярното афективно разстройство, което протича с много повишено настроение и енергичност в едната фаза и всъщност това е манийната фаза и силно понижено настроение, мисли за самоубийство, понижена енергия в другата фаза ? депресивната.  
Има и чисто униполярни депресивни разстройства и те са значително по-чести от биполярните, които също са сезонни. По подобие на биполярните най-често се влошават и то много силно през пролетните месеци март-април и есенните - септември-октомври.  
 
Забелязва ли се увеличаване на случаите с депресивни синдроми напоследък и на какво се дължи това?  
Нашите наблюдения и предварителни резултати от проучвания показват, че у нас има сравнително висока честота на депресии. Според тях около 8% или 500 000 наши сънародници страдат във всеки един момент от депресия. Трудно е да се каже дали има динамика, която е с тенденция за повишаване. Но в сравнение с другите европейски страни, ние се намираме към горния край на честотата по подобие на Германия и някои големи френски градове, но сме доста по-различни от Средиземноморските страни, където честотата е 4-6%, въпреки че сме териториално по-близо до тях. Тази картина се дължи най-вече на високото ниво на несигурност и стрес, но може да произтича и от други фактори, които за съжаление все още не познаваме достатъчно. Може би несигурността и стресът като фактори на първо място са породени и от безработицата, която до скоро беше много висока, ниските доходи, невъзможността за справяне с обичайни житейски задачи. Всичко това може да се определи като отключващ фактор за появата на депресията.  
 
Можем ли да говорим за наследственост и в какви проценти съответно?  
Категорично. Както във всяко заболяване, така и в психичните заболявания има генетична компонента. Говорейки за генетична компонента, имам предвид, че човек може да има предразположение към дадено заболяване, което да не се отключи до края на живота му. Трябва да има съвкупност от генетични и средови фактори, които да бъдат в толкова неблагоприятно съчетание, че да могат да отключат болестта. Веднъж отключена обаче, тя не може да бъде спряна от самосебе си. Т.е. изисква се активно лечение, за да се възстанови първоначалната хомеостаза и функциониране.  
 
Напълно лечимо заболяване ли е депресията?  
Много малко са заболяванията, които отзвучават изцяло. Такова заболяване е грипът. Повечето заболявания, с които борави медицината са такива, които изискват системно, постоянно и продължително лечение. Такива са и артериалната хипертония, диабетът, хроничният бронхит, повечето колити, артрит, емфизем и много други. Те изискват внимание и грижа през почти целия живот. Що се отнася до депресията обаче при огромното мнозинство от болните може да бъде достигната чиста ремисия, т.е. човек да бъде възстановен на 100%. Той може да се върне на същото изходно ниво с помощта на медикаменти по най-бързия начин. Най-добрият подход е да се съчетава медикаментозната и психотерапевтичната интервенция.  
 
В какви случаи се препоръчва психотерапия и от какво зависи това? Какви са основните методи на лечение, с които работите?  
Във всички случаи е необходимо да се провежда психотерапия. Тя е нещо изключително важно, но за съжаление в България не се реимбурсира по никакъв начин. Психотерапевтичните интервенции са изцяло за сметка на пациента, което е огромен минус и което за съжаление отбягва от погледа на държавната администрация и на здравната система. Психотерапия трябва да се прилага при всички случаи на психично разстройство. Медикаментозните методи са основни, но към тях е уместно винаги да има и психотерапия, защото тя подпомага по-бързата ресоциализация на пациента, т.е. след отзвучаване на симптомите пациентът да се върне в семейството си, да започне отново работата, която е работил, а не да слезе на по-ниско ниво в работното си функциониране, да може да възстанови приятелския си кръг и кръга с равнопоставени познати, с което да се чувства пълноценен.  
 
Как си сътрудничите с вашите колеги невролозите?  
Практически обектът нервна система, който се разглежда от двете дисциплини е един и същ, само че е засегнат по различен начин при различните заболявания. Ние имаме доста близки контакти по отношение на някои заболявания, каквито са например болестта на Алцхаймер и другите деменции, както и епилепсията. Те често пъти са свързани с много тежки психични отклонения и тогава трябва да работим в екип. Друг важен общ проблем е болката, с която е ангажиран екипът на най-новата неврологична клиника.  
 
С каква апаратура разполагате?  
Нашата болница вече разполага с доста съвременна апаратура, което се дължи на динамичното и съвременно управление на ресурсите от ръководството на болницата. Eлектроенцефалографската апаратура е на доста високо ниво, както и професионалистите, които работят с нея. Другата апаратура, с която разпологаме е компютърната томография, която също отговаря на европейските изисквания. Очакваме съвсем скоро тук да заработи и ядрено-магнитен резонанс. На наше разположение е също и изобразителна техника, която е много специфична, но тя се използва по-скоро за изследователски цели. Това е т.нар. СПЕКТ техника. Освен това тук има невроофталмологични невроотологични сектори, които са от полза освен за неврологичните клиники и за псхиатричните отделения в болницата. Бих искал да добавя, че в момента се изгражда и зала за обучение по неврология и психиатрия, която ще отговаря на най-високите изисквания за такова медицинско съоръжение.  
 
Разкажете малко повече за електро-конвулсивната терапия. При какви пациенти е показана?  
Има нормативна база за провеждане на електроконвулсивната терапия в България. Това е наредба на Министерството на здравеопазването, която визира реда и начина, по който се провежда процедурата електроконвулсивна терапия. За съжаление много от психиатрите са се отказали от този метод. Той е изключително ценен за болните, които са в най-трудните форми на заболяванията си. Такава е например тежката резистентна депресия с отказ от храна и много изразено отслабване на тегло ? 15-20 кг в рамките на 2-3 месеца и най-вече при тези, които са с изразени мисли и опити за самоубийство. При тях ефектът е великолепен. Като цяло начинът, по който се прилага самото лечение е обезопасен до такава степен, че рисковете са сведени близко до нулата. Терапията се прилага заедно с анастезиолог, който въвежда краткотрайна наркоза (в рамките на 10-15 минути) успоредно с миорелаксация, така че да не се получава истинска конвулсия. В този случай дори самият термин електроконвулсивна терапия се оспорва. Аз съмият бих я нарекъл електростимулираща терапия, защото с електричество стимулираме определени центрове в мозъка, без обаче да предизвикваме гърчове и епилептични припадъци.  
Тази терапия се понася изключително лесно, защото пациентът заспива за описания период, след което се събужда без никакъв спомен за случая и обикновено без никакви остатъчни проблеми. След приключване на цикъла ЕКТ болният преминава на медикаментозна терапия и практически може да се каже, че е здрав.  
 
Като Председател на БПА, моля разкажете какво предстои за асоциацията в бъдеще?  
От 7 до 9 ноември 2008 г. ще се състои Национален конгрес по психиатрия, който ще бъде с много мощно международно участие. Президентът на Световната Психиатрична Асоциация ? проф. Марио Май ще открие конгреса. Връзките ни със Световната Психиатрична Асоциация са много близки, участваме в повечето от консултативните бордове на Асоциацията и имаме чисто колегиални и приятелски отношения с хората, които я ръководят. Ние ще проведем този конгрес с тяхната подкрепа, както и разбира се с подкрепата на водещите български психиатри.  
По това време ще се състои и Европейският колеж по невропсихофармакология като част от нашия конгрес. Ще дойдат лектори от цял свят, които ще вземат участие във втората част на конгреса и ще допринесат за високото ниво на това събитие.  
 
Много се радвам, че Мединфо е списанието, което периодично отделя внимание върху нашите проблеми. Досега е направено много, но аз бих искал в Мединфо да видя един друг вид участие с дискусионни форуми ? водещи специалисти от различни области да разглеждат един интегративен проблем, какъвто е например болките в кръста (често се оказва, че пациенти с болки в кръста страдат от депресия). Тогава невролози, психиатри, травматолози, рентгенолози общопрактикуващи лекари и хирурзи сядат на една маса и обсъждат този проблем и смятам, че това би било много интересно и полезно.