Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2008

Бронхиалната астма

виж като PDF
Текст A
Д-р Т. Б. Мустаков, алерголог, педиатър



Бронхиалната астма и алергичната хрема са най-разпространените алергични болести на дихателната система. Тяхната все по-голяма честота в развитите страни ги прави особено социално-значими и налага особено внимание от страна на цялата общественост. Хронично-прогресиращият ход на тези болести налага максимално ранна диагностика и профилактика, за постигане на по-ефективно лечение.  
 
Бронхиалната астма представлява пристъпно протичащ спазъм на бронхите, който води до различен по степен задух, свиркащо дишане, отделяне на бели или прозрачни храчки. Най-характерното време за поява на пристъпите е втората половина на нощта, призори, при физическо натоварване, понякога след смях, плач, силни емоции. Провокиращите фактори са контакт с алергени, към които е чувствителен пациентът, нерядко и инфекции на дихателната система, особено вирусни. Особен вид бронхиална астма е аспириновата или триадната астма, при която има непоносимост към аспирин и други противовъзпалителни медикаменти, често в съчетание с носна полипоза. Тази форма на астмата практически не се среща в детската възраст.  
 
Бронхиалната астма е многолико заболяване. Въпреки, че протича по сходни механизми, тя е уникална при всеки пациент. Възрастта, пола, телесното тегло, наследствената обремененост, битовите навици, работната или учебната среда, храненето, наличието на други хронични заболявания (напр. сърдечни, обменни), са сред факторите, оказващи голямо влияние върху хода и протичането на бронхиалната астма при конкретния пациент.  
 
За появата на бронхиалната астма няма горна или долна граница. Първите пристъпи могат да се регистрират още в периода на новороденото, въпреки че честотата на астмата нараства значително след 4-5-годишна възраст. В този възрастов период най-честите патогенни алергени са плесените, домашнопраховите микрокърлежи, котките. Много често отключващите фактори са многобройните вирусни инфекции, характерни за тази възраст, особено при децата, посещаващи детски градини и ясли. Поради това при някои от тях се налага временното прекъсване на посещенията там.  
 
Влажността в жилищата и в атмосферния въздух е друг важен провокиращ фактор. Във влажните помещения и области се образуват големи количества плесени, чиито спори са силен алерген. Затова е необходимо максималното обезопасяване на помещенията срещу образуване на конденз и мухъл.  
 
Прахозадържащите материи ? губери, китеници, плюшени и влакнести дамаски и завеси са важен фактор за повишаването на количеството и алергенността на домашния прах. В много от дюшеците и матраците количеството на домашнопраховите микрокърлежи е много голямо и може да бъде основна причина за нощните астматични пристъпи.  
 
Лечението на бронхиалната астма трябва да бъде своевременно и комплексно. То се състои в подобряване на битовата среда, където това е необходимо, медикаментозно лечение и при пациентите, при които това е подходящо ? хипосенсибилизация.  
 
Подобряването на битовата среда цели намаляване на влажността, прахозадържащите материи, източниците на дразнещи химически субстанции.  
 
Медикаментите за лечение на бронхиалната астма могат формално да се разделят на такива, за лечение на пристъпите и такива - за лечение в периода между пристъпите. И в двете групи доминират инхалаторните форми, при които се постига много по-висока ефективност при по-ниска доза и по-малко странични ефекти. За лечение на пристъпите се използват бронходилататорите, в някои случаи метилксантини и кортикостероидни препарати със системно действие. В междупристъпните периоди се използват медикаменти, подтискащи и намаляващи алергичното възпаление на бронхите с основни представители инхалаторните кортикостероиди и левкотриеновите антагонисти. При по-тежките форми се налага и използването на комбинирани препарати.  
 
Хипосенсибилизацията или специфичната имунотерапия с алергени има особено място в лечението на бронхиалната астма. Тя е най-ефективна в детската и юношеската възраст, в периода на моноалергия, когато бронхиалното възпаление все още не е причинило необратими промени в структурата на бронхите. Тя се назначава след подробно изследване на пациента и уточняване на степента и вида на алергията при него. Затова е особено важно своевременното консултиране от алерголог, пулмолог, оториноларинголог, за максимално точно оценяване на конкретните патологични промени при пациента и избор на най-подходяща за типа астма и възрастта на пациента терапия.