Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2008

Имунизациите
За или против?

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Евгений Генев, д.м.



Смисълът или целта на имунизациите е да се създаде в организма на човека специфичен имунитет (защита) срещу определено инфекциозно заболяване с висок контагиозен индекс. Заболяванията, които имат висок контагиозен индекс (заразяемост), протичат в по-малки или по-големи епидемии или дори пандемии и могат да причинят трайни увреждания в организма на болния или дори смърт. Заболяванията като бубонна чума и едра шарка (вариола), през средните векове са причинявали големи епидемии в Европа с много висока смъртност. В наше време такива епидемии причинява грипът, който е особено опасен за малките деца, възрастните и хронично болните. Знае се, че преболедувалите от такъв род заболявания остават с дълготраен или доживотен имунитет. За съжаление това не се отнася за грипа.  
 
Неосъзнати опити за предпазване от едра шарка чрез заразяване на хора с изсушен материал от пустулите на болни от вариола е имало още през трийсетте години на XVIII век в Англия. Първата целенасочена имунизация е направена от английския лекар Едуард Дженер на 14 май 1976 г. Той взел материал от пустулата на ръката на една жена, болна от кравешка шарка и го втрил в предварително направеното одраскване на предмишницата на едно здраво 8-годишно момче, което се разболяло. Дженер отбелязал, че симптомите били като в леките случаи на инокулиране с изсушен материал от пустули на вариола, прилаган в началото на века в английския кралски двор. След няколко седмици Дженер инокулирал в момчето материал от пустули на човешка едра шарка, но то не се разболяло. Този опит Дженер повторил при още няколко души и получил същите резултати. Това затвърдило убеждението му в ефикасността на ваксинирането срещу едрата шарка. И тъй като ?вака? в превод означава крава, от там произлизат понятията ?ваксина? и ?ваксинация?.  
 
Следващата ваксина е създадена 70 години по-късно срещу бяс от големия френски микробиолог Луи Пастьор.  
Развитието на имунизациите срещу все по-голям брой заразни заболявания при човека и натрупаният многогодишен опит, който не винаги е бил само положителен, са давали, дават и сега основание както за положителната оценка на процеса, така и за критики, които в определени случаи отиват до пълното отричане на ползата от имунизациите. Никой разумен човек обаче не може да отрече, че чрез имунизациите са ликвидирани или силно ограничени такива страшни заболявания като едрата шарка, чумата, детският паралич, дифтерията и др.  
 
Имунизационен календар на Република България и европейски имунизационни практики  
Имунизациите в нашата страна, както и в повечети страни по света, са два вида ? задължителни и препоръчителни. Задължителните имунизации са регламентирани с т.нар. ?имунизационен календар? и са безплатни за населението, докато препоръчителните явно не са задължителни и се заплащат от потребителите. Още тук е мястото да отбележим, че технологиите за получаването на съответните ваксини непрекъснато се усъвършенстват с цел получаването на максимално очистени и безвредни ваксини с висока имуногенност.  
 
Фиг. 1. Смъртност от ваксинопредотвратими заболявания в света при деца под 5 год. (данни на СЗО за 2002 г.)  
 
 
 
На диаграмата (Фиг. 1) са показани данните на СЗО от 2002 г., за смъртността на децата до 5-годишна възраст от ваксинопредотвратими заболявания като пневмококови инфекции, морбили, ротавирусните гастроентерити, хемофилус инфлуенце, пертусис, тетанус и др., които не са променени съществено и през 2007 г. Вярно е, че по-голямата част от тези данни идват от страните от т.нар. трети свят от Африка, Азия и Латинска Америка, но интензивните миграционни процеси между тези страни и страните от Европа, с голяма вероятност ще ни сблъскат с тези заболявания и други, нехарактерни за нашите страни инфекции, за които обаче има ваксини. Ето защо редица европейски държави в последните години включват в своите имунизационни календари и някои от тези нови ваксини.  
-   Ваксини срещу пневмококови инфекции: Австрия, Белгия, Франция, Холандия, Испания, Норвегия, Люксембург;  
-   Ваксини срещу менингококови инфекции: Исландия, Ирландия, Великобритания, Ирландия, Португалия, Испания, Гърция;  
-   Ваксини срещу варицела: Aвстрия, Германия, Швейцария, Италия, Испания;  
-   Ваксини срещу ротавирусни инфекции: Австрия, Белгия, Люксембург;  
-   Ваксини срещу човешкия папиломен вирус, причиняващ рак на маточната шийка: Австрия, Белгия, Дания, Франция, Швейцария, Италия, Германия.  
 
Имунизациите в нашата страна се разглеждат в Закона за здравето и много конкретно в Наредба №15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България (Обн. ДВ. бр.45 от 31 Май 2005г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.5 от 18 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.106 от 14 Декември 2007г..). В наредбата е определен имунизационният календар на страната, включващ задължителните имунизации, препоръчителните имунизации, интервалите и съвместимостта между имунизациите и противопоказанията за имунизации.  
 
Основно правило при имунизирането е детето да е клинично здраво поне от 10 дни преди имунизацията и по време на имунизирането да не боледува от тежки паренхимни заболявания на черния дроб и бъбреците, да не страда от вроден или придобит имунен дефицит, да не е алергично към някоя от съставките на ваксината, да не приема кортикостероиди или друг вид имуносупресори и цитостатици и някои други специфични противопоказания.  
 
Преди повече от 35 години България беше посочена като пример за Европа за постигнатите успехи в борбата с туберкулозата в резултат на масовата задължителна БЦЖ ваксинация. Отпадна необходимостта от съществуването на Тубдиспансерите и те бяха преименувани на Диспансери по белодробни болести, занимаващи се с хроничната белодробна патология при възрастните (ХОББ и др.).  
 
След 1989 г. в резултат на настъпилите социално-икономически промени и нарушената здравна профилактика, туберкулозата, включително и в детската възраст, стана отново актуално заболяване, за което по-често трябва да се мисли.  
 
Табл. 1. Имунизационен календар на Република България  
 
 
В Националния имунизационен календар (Табл. 1) бяха внесени съществени промени в посока на неговото модернизиране и доближаване до най-добрите европейски практики:     
   
  • През 2007 г. - замяна на използваната до момента жива орална полиомиелитна ваксина с инактивирана инжекционна;  
       
  • През 2008 г. - въвеждане на допълнителна имунизация срещу коклюш на 6 год. с комбинирана четиривалентна ваксина с безклетъчна коклюшна компонента;  
       
  • Използване почти изцяло на еднодозови флакони и предварително напълнени спринцовки;  
     
    Препоръчителни са следните имунизации срещу:  
    »   Грип ? през месец октомври преди очаквана грипна епидемия;  
    »   Хепатит В - за рискови групи от населението, непредвидени в имунизационния календар;  
    »   Хепатит А;  
    »   Хемофилус инфлуенце - тип В;  
    »   Пневмококови инвазивни инфекции;  
    »   Ротавирусните гастроентерити във възрастта до 2 г.;  
    »   Менингококов менингит тип А и С;  
    »   Рубеола - за групи от населението, непредвидени в имунизационния календар;  
    »   Жълта треска ? при пътуване в страни, където се среща.  
     
    Добрата имунизационна програма гарантира защита на отделния индивид, успоредно с постигането на предпазен ефект в обществото като цяло:  
  • Ликвидиране на заболяването и изчезване на причинителя;  
  • Ликвидиране на заболяването при запазен причинител;  
  • Значително ограничаване броя на заболяванията или на тежките форми и на усложненията, снижаване на леталитета.  
     
    Тя още е:  
  • Епидемиологично обоснована и реалистична ? съответства на специфичните епидемиологични особености на инфекциите и на възможностите на страната;  
  • Устойчива и последователна;  
  • Съобразена с най-новите научни постижения в медицината;  
  • В синхрон с препоръките на СЗО и имунизационните практики в ЕС.  
     
    И за да приключим с този кратък обзор върху проблема с имунизациите в детска възраст, нека да се запознаем какво предвижда Националната здравна програма 2008-2013 г.:  
       ?3.3. Предотвратяване на възможните рискове за здравето на нацията  
    ?   Предвижда се:  
       ...Усъвършенстване на Националния имунизационен календар и въвеждане на нови високоефективни ваксини и биопродукти.  
    ?   Очаквани резултати:  
       ...Постигане на висок имунизационен обхват на населението.  
       ...Предпазване на населението от заразни болести.  
       ...Намаляване риска от възникване и разпространение на епидемични взривове, епидемии и пандемии...?  
       Както и при всяко друго лекарство, ваксините могат да имат странични и нежелани ефекти, могат да доведат до някои усложнения, но продължителната практика в световен мащаб категорично е доказала, че ползата от тях както за отделния индивид, така и за обществото като цяло е многократно по-голяма, ако се спазват стриктно правилата за имунизирането.