Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2008

Инфекции на горните дихателни пътища

виж като PDF
Текст A
Д-р Иван Христов, гл. ас., д-р Марийка Стефова, гл. ас., д-р Емил Христов, ординатор



Инфекции на горните дихателни пътища е неспецифичен термин, използван за описание на остри инфекции, ангажиращи нос, параназални синуси, фаринкс, ларинкс. Те са най-честите остри заболявания в амбулаторната практика. Значимостта им се определя от честотата: при по-големи деца и възрастни 2-4 пъти годишно, а при по-малките 6-10 пъти годишно. Най-честите причинители са вируси - риновируси, парагрипни, грипни, аденовируси, RSV и други. Част от тях може би са причинени от бактерии. За протичане на заболяването значение имат възрастта, причинителят и имунокомпетентността на пациента. Лечението е симптоматично, целящо комфорта на пациента и ограничаване на усложненията. Антибактериалните средства се прилагат при сигурни данни за бактериална инфекция, имунокомпрометирани болни, предхождащи увреждания на дихателната система. Няма достатъчно данни за ефективността на използваните в широката практика витамин С, ехинацея и др.  
 
Децата боледуват по-често, защото нямат изграден имунитет към повечето вируси, отговорни за развитието на тези инфекции. При започване на училище децата, които са посещавали ясли и градини, боледуват по-рядко отколкото останалите. Ако детето боледува често от инфекции на горните дихателни пътища, това не е абсолютен показател за тестване на имунитета. Това се налага обаче, ако тези инфекции протичат с усложнения и създават сериозни проблеми.  
 
Етиология  
  •    Вирусите (риновируси, парагрипни, грипни, аденовируси, RSV и други) са най-честите причинители. Около 2% от случаите се усложняват с бактериален риносинуит.  
  •    Над 15% от острия фарингит се причинява от бактерии (най-често стрептококи от група А).  
  •    Други причинители са: Strept. pneumoniae, Staphyl. aureus, Haemophylus influenzae, Moraxella catharrhalis, микоплазма.  
     
    Клинична картина  
    Симптомите се наблюдават два до три дни след заразяването, най-рано 10 часа. Повече от симптомите са резултат от възпалителен отговор на имунната система, както и от образуването на токсини от патогените. Започналото като ринофарингит възпаление може да ангажира съседно разположени структури и да доведе до синуит, среден отит, ларингит, трахеобронхит, пневмония.  
    1.   Назални симптоми:  
  •    Ринорея (по-честа при вирусните инфекции). Бистрите в началото секрети стават гъсти, белезникави до зелени в следващите 2-3 дни. Гъстотата и цветът на секретите не може да се използва в диференциалната диагноза между вирусни и бактериални инфекции.  
  •    Конгестия.  
  •    Кихане.  
    2.   Фарингеални симптоми:  
  •    Болки в гърлото.  
  •    Дисфагия.  
  •    Сухота в устата.  
    3. Кашлица:доказателство за ангажиране на ларинкса или резултат от стичане на секрети ?postnasal drip?.  
    4. Други симптоми.  
  •    Температура.  
  •    Главоболие.  
  •    Мускулни болки.  
  •    Отпадналост.  
  •    Лош дъх.  
  •    Гадене.  
  •    Повръщане.  
  •    Диария.  
  •    Коремна болка.  
  •    Фотофобия или конюнктивит.  
  •    Обриви.  
  •    Дисфония.  
  •    Диспнея.  
     
    Физикално изследване:  
  •    Хиперемия на лигавицата, оток, секреция.  
  •    Язви, ерозии, везикули, налепи.  
  •    Хипертрофия на тонзилите.  
  •    Лош дъх.  
  •    Цервикална лимфаденопатия.  
  •    Бледост.  
  •    Обриви.  
  •    Периорбитален оток и болка при натиск върху максиларни и фронтални синуси.  
  •    Стридор, тахипнея, тахикардия, тираж, цианоза.  
    Параклинични изследвания:  
  •    Кръвна картина (левкоцитоза с олевяване, лимфоцитоза или лимфопения).  
  •    Вирусологични изследвания (смив от назофаринкса).  
  •    Микробиологично изследване (при подозиране на бактериална инфекция).  
  •    Образни изследвания (Rö-графия на синуси, КТ и ЯМР).  
    Лечение:  
  •    Покой, избягване на физическо натоварване и спорт.  
  •    Овлажняване на въздуха.  
  •    Прием на течности.  
  •    Аспириране на секрети - у кърмачета преди хранене.  
  •    Симптоматични средства.  
    - Антипиретици.  
    - Медикаменти потискащи кашличния рефлекс.  
    - Локално: капки за нос на базата на NaCl; Деконгестанти - внимание при по-малки деца от 2 год.; не повече от 3-5 дни. (опасност от медикаментозен ринит); Гаргара със затоплена солена вода.  
    Таблетки за смучене:  
  •    Антихистамини - 1-генерация - според някои автори имат значение при ринореята; комбинирането им с деконгестанти повлиява силата на кашлицата.  
  •    Витамин С - няма достатъчно доказателства за ефективността му върху протичането на заболяването.  
  •    Ехинацея - противоположни мнения. Проучванията с положителен резултат доказват, че намалява броят на епизодите и продължителносттана симптомите при комбинация с прополис и витамин С, но не ако е самостоятелно приложена. При деца - увеличаване на обривите.  
  •    Няма категорични данни за ефикасността на хомеопатията.  
  •    Проучванията за ролята на антибиотиците доказват, че:  
    1. Не водят до намаляване продължителността на симптомите.  
    2. Не намалява броя на усложненията.  
    3. Няма разлика в обратното развитие на симптомите при тези, лекувани с антибиотик от началото и такива с късно включен.  
    4. Увеличава се броят на резистентните щамове - основен проблем в световен мащаб.  
    5. Антибиотиците са от значение при:  
    - Достатъчно данни за бактериална инфекция-бактериален тонзилит, синуит,  
    епиглотит.  
    - Имунокомпрометирани болни.  
    - Предхождащ увреден бял дроб - муковисцидоза, астма.  
  •    Хоспитализация се налага при тежко протичащи вирусни инфекции при деца в първите месеци и винаги при епиглотит и ларинготрахеит.  
     
    КНИГОПИС:
     
     
    1. Woodwell DA, Cherry DK Advance Data from Vital and Health Statistics.In National Ambulatory Medical Care Survey: 2002, Summary No 346 Hyattsville, MD: National Center for Health Statistics,August 26, 2004.  
    2. US Departament of Health and Human Services,Center for Disease Control and Prevention,National Center for Health Statistics.NCHS Health, United States: 2005.  
    3. Oski FA, De Angelis CD, Feigin RD, Warshaw JB Prnciples and Practice of Pediatrics, Upper Respiratory Tract Infections.  
    4. Douglas RM, Hemilä H, Chalker E, Treacy B (2007) ?Vitamin C for preventing and treating the common cold? Cochrane Database Syst Rev (3).  
    5. Park, David J. ?Evidence Based Approach to Upper Respiratory Tract Infections ?Dec. 10, 2006 Touro University Nevada College of Osteopathic Medicine.