Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2008

Слънчевата светлина, ултравиолетовата радиация и детския организъм

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Румяна Янкова



Слънчевите лъчи, достигащи до земната повърхност, притежават енергия, обратно пропорционална на дължината на вълната си ? колкото по-къса е дължината на вълната, толкова по-голяма е енергията. Човешката кожа отразява някои от лъчите, отклонява друга част към повърхностните слоеве на епидермиса, но значително количество лъчи биват погълнати (абсорбирани).  
 
UVC, UVB и UVA, с прогресираща дължина на вълната от 100 до 400 нанометра, са трите типа лъчи от т.нар. ултравиолетов спектър на слънчевата радиация. UVC ? ултравиолетовите C-лъчи, се спират от озоновия атмосферен слой и не достигат Земята. UVB и UVA ? ултравиолетовите B и A-лъчи - представляват 10% от слънчевите лъчи, получавани от земната повърхност с известни различия, в зависимост от географската ширина, сезона, атмосферните условия и най-вече от часовете на деня. UVB-лъчите се задържат от облаците и стъклата на прозорците. От тези B-лъчи, които достигнат до кожата, 70% се отразяват от най-горния ? роговия слой на епидермиса, 30% проникват в него и частично се абсорбират от неговите клетки кератиноцити и от пигмента меланин, а една трета (10%) от тях достигат до дермата ? втория кожен слой. UVB-лъчите са носители на много енергия и затова причиняват изгаряне. UVA-лъчите имат по-малко енергия, но те са 100 пъти по-голямо количество, като 80% от тях навлизат в дермата, а 20% проникват в нейната дълбочина. За разлика от B-лъчите, стъклото не е ефективна бариера срещу тях и техните въздействия не са веднага забележими, затова са по-опасни.  
 
Когато слънчевото облъчване е силно, настъпват промени най-вече на кожата. Често се получава слънчево зачервяване, което представлява всъщност първа степен на изгаряне. Последното, в по-сериозните си прояви може да доведе до мехури или дори разрушаване на повърхността на кожата (некроза) и възможност за последваща инфекция. Ако облъчването става на малки дози, постепенно и продължително, се получават промени, известни като фотостареене на кожата, т.е. явления, настъпващи нормално в по-напреднала възраст. Увредата, наречена соларна еластоза, засяга кератиноцитите, кръвоносните съдове и съединителната тъкан (клетки фибробласти и влакна ? колагенови и еластинови). На разрастване и активиране на пигментните клетки меланоцити се дължат луничките и бемките (невуси и лентиго). Това са т.нар. доброкачествени абнормни прояви на кожата.  
 
Доказано е, че нуклеиновата киселина на клетъчното ядро (ДНК) се уврежда от ултравиолетовите лъчи и нейното възстановяване е възможно в различна степен при отделните хора. Клетките на някои индивиди не успяват да възвърнат нормалната си структура и функции, което се дължи на изменения (мутации) в регулатора на клетъчния цикъл ? протеин p53 или на потискането на имунната система пак от ултравиолетовите лъчи. Всички тези явления могат да представляват стъпка в развитието на кожния рак ? меланоцитен (меланома) и не-меланоцитен. Те се проявяват толкова по-рано и по-силно, колкото по-висока е общата (кумулативна) доза на слънчева радиация, получена за цялото преживяно от човека време.  
 
Слънчевата светлина може да засегне сериозно и очите. Силните въздействия пораждат остри възпаления на роговицата и конюнктивата (фотокератит и фотоконюнктивит), които за щастие са възвратими и лесно се предотвратяват. Продължителното облъчване на очите с малки дози ултравиолетови и близки до тях лъчи от видимия спектър водят до доброкачествено и злокачествено разрастване на очната лигавица (птеригиум и рак на конюнктивата) и перде (катаракта).  
 
Тъй като често излагането на слънце се прави без преценка на опасностите, в много страни като САЩ, Австралия и Европейския съюз са разработени граници на слънчева експозиция, над които дозите ултравиолетова радиация крият сериозни рискове. Спазването на ограниченията е особено необходимо за хората с повишена чувствителност към слънчевите лъчи и най-вече за децата.  
 
Известно е, че детската кожа е значително по-ранима от тази на възрастните. Всички въздействия върху нея имат степенно по-силни ефекти, защото при децата има по-голямо съотношение между площта на телесната повърхност и телесното тегло. Това означава, че освен незрелостта на тъканните структури, натоварването с по-голямо количество слънчева енергия на нежния детски организъм има неблагоприятен потенциал за предстоящия живот с продължителни други вредни въздействия от околната среда. Динамичното развитие на децата и все още несъвършената тяхна имунна система невинаги дават възможност за добро възстановяване от уврежданията от високи дози на ултравиолетова радиация. Увеличава се също рискът от инфекции, както и се ограничава ефикасността на имунизациите срещу болести.  
 
Не случайно към Европейския комитет за околната среда и здравето е създаден План за действие за околната среда и здравето на децата (CEHAPE) с регионални приоритетни цели за отделните европейски страни. Конвенцията на Обединените Нации върху правата на детето постановява, че децата във всички стадии на тяхното развитие имат право на най-високия постигнат стандарт на здраве и безопасна околна среда.  
 
Във всички страни в държавните органи за здравеопазване има отдели за определяне на гранични експозиции с вредности, включително и с ултравиолетови лъчи, поради няколко факта:
     
  1.    Детската кожа е по-тънка и по-чувствителна и дори кратък престой на открито в обедни часове може да доведе до сериозно изгаряне  
  2.    Проучвания установяват, че чести слънчеви облъчвания и изгаряния в детството предразполагат към развитие на меланома по-късно в живота  
  3.    Децата имат пред себе си повече време, за да развият болести с дълъг скрит период, повече години за боледуване и загуба на живот поради влошено здраве; очакваното удължаване на живота в бъдеще увеличава риска от тези перспективи  
  4.    Децата са повече изложени на слънце; изчислява се, че 80% от цялата ултравиолетова радиация през човешкия живот се получава до 18-годишна възраст  
  5.    децата обичат да играят на открито, но обикновено не знаят за опасностите от ултравиолетовата радиация  
 
Не са много мерките, които биха намалили рисковете от предозиране на слънчево облъчване, които да предпазят не само от краткотрайни, но и от дълготрайни увреждания, като все пак могат да се наслаждават на престой на открито. Родителите са тези, които основно имат отговорността и грижата да осигурят на техните деца адекватна защита. Възрастта до 12 месеца трябва да означава задължително престой на открито на сянка. В много напреднали страни индустрията произвежда слънцезащитни облекла. В тази връзка съветите към родителите и техните деца са:
     
  1.    да се носи защитно облекло (от по-гъсто тъкана материя), шапка с периферия и слънчеви очила  
  2.    да се прилага широкоспектърен слънцезащитен препарат със SPF 15+ и добра UVA защита  
  3.    да се ограничи излагане на слънце в обедните часове (11:00 ? 16:00)  
  4.    да се търси сянката  
  5.    да се избягват солариуми от децата
 
 
Слънчевата защита е необходима не само на морския бряг и до плувния басейн. В много случаи хората дори не осъзнават необходимостта от защита. Децата могат да са изложени на интензивна слънчева светлина дори на терасата вкъщи, на излета в края на седмицата или в зоопарка, в почивките в детската градина или училището, или при спортни занимания. Особено внимание е необходимо в планината, защото нивото на ултравиолетовата светлина се покачва с 8% на всеки 1000 метра, а това е валидно дори за облачни дни. Повърхности като сняг, пясък, вода отразяват слънчевите лъчи и увеличават ултравиолетовата радиация.  
 
Правилното използване на слънчевата светлина е необходимост и днешно задължение на всички нас ? родители, учители, лекари, общество. Знаем, че слънцето е живот, нужно е за подрастващите за продукция на витамин D, за здравето на техните кости и за други жизнени функции. Но проблемът на днешното време е в интензитета на слънчевото греене. Задължителното е търсенето на баланса между полезното и вредното действие. Засилената ултравиолетова радиация в слънчевия спектър ни задължава да намалим времето и да се съобразим с часовете на слънчева експозиция, да използваме предпазни средства и да се опитаме да се възстановим, ако все пак сме допуснали предозиране. Тогава слънцето ще си остане приятел ? наш и на нашите деца.