Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2008

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Доц. Д-р Ваня Недкова



 
 
?...У нас кърменето има вековни традиции. Още Климент Охридски учи, чe дете, лишено от майчина кърма, е сираче...?  
 
Доц. д-р Ваня Недкова, д.м. завършва медицина през 1976 г. в МУ ? гр. Варна. През 1978 г., след конкурс, е назначена за асистент в катедра "Детски болести" в МУ ? гр. Плевен, където по-късно става старши (1982) и главен асистент (1990). Защитава докторска дисертация на тема: "Хормонални и социално - психологични фактори на кърменето" през 1994 г. От 2002 г. е доцент и Ръководител на катедра "Детски болести", МУ ? гр. Плевен и Началник на клиниката по детски болести към УМБАЛ ? гр. Плевен. Притежава три клинични специалности: "Детски болести" (1982), "Медицинска генетика" (1986) и ?Детска гастроентерология? (2006).  
 
Основни научни направления: Проблеми на естественото и диетично хранене; Генетични заболявания; Общопедиатрични проблеми; Клинични проучвания на вродени дефекти на обмяната; Описание на редки генетични синдроми; ДНК анализ на наследствените пелвиомускулни заболявания; Участие в Национален проект за генно картиране на муковисцидоза. Членува в редица научни организации у нас и в чужбина. От 2006 г. е председател на Българския национален комитет по кърмене.  
 
 
Как стои проблемът със затлъстяването в детска (училищна) възраст? Кои са основните причини за това?  
Широкото разпространение на свръхтегло и затлъстяване сред възрастното население, както и на наднормено тегло сред децата и юношите е свързано с нездравословен модел на хранене и ниска физическа активност. Това води до висока заболеваемост и смъртност от хронични заболявания, свързани с храненето: сърдечно-съдови болести, диабет тип 2, ракови заболявания, остеопороза, кариес. Наблюдава се и увеличаване при момичетата след пубертета и при младите жени на нарушенията в хранителното поведение (анорексия нервоза, булимия нервоза), свързани със сериозни здравни проблеми.  
 
До какви заболявания води затлъстяването? Кой остава най-актуалният проблем в педиатрията?  
Проучванията на храненето в периода на икономически преход показаха редица основни проблеми, сред които се открояват свръхконсумация общо на мазнини; висок прием както на наситени, така и на полиненаситени мастни киселини; повишаване консумацията на маргарини и други храни, съдържащи хидрогенирани масла, източници на трансмастни киселини; нисък прием на плодове и зеленчуци през зимата и пролетта; висока употреба на готварска сол; недостатъчна консумация на мляко и млечни продукти, особено на кисело мляко; ниска консумация на риба; недостатъчна консумация на пълнозърнести храни; увеличаване разпространението на недохранването и поднорменото тегло, особено сред деца, юноши, млади жени и стари хора с нисък социално-икономически статус; нисък хранителен прием на много от витамините и минералните вещества, особено на желязо, калций и фолиева киселина в детско-юношеската възраст, при младите жени, при бременни, при стари хора; висок относителен дял на новородените с поднормено тегло, свързано в голяма степен с недохранване и нездравословно хранене при бременните жени; ниско разпространение на "изключителното" кърмене (хранене на кърмачетата само с кърма), кратка продължителност на кърменето и неправилно захранване на кърмачетата.  
 
 
Вие сте Председател на Националния комитет по кърмене. През март в Плевен се проведе Първата Национална конференция по кърмене. Какви теми бяха разисквани там?  
Първата Национална конференция по кърмене се организира от Министерство на здравеопазването, Съвет на национален план за действие - ?Храни и хранене?, Български национален комитет по кърмене, Българска педиатрична асоциация, Български национален комитетет ?Заедно за децата?, с участието на водещи специалисти от страната - педиатри, неонатолози, акушергинеколози, общопрактикуващи лекари, акушерки и медицински сестри. Това показа желанието на медицинската общност за въвеждане на програмата на СЗО и УНИЦЕФ за "Защита, подкрепа и насърчаване на кърменето". В конференцията участваха водещи специалисти от страната, които изнесоха доклади, свързани с конкретни заболявания и влияние на кърменето върху тях - заболеваемост, алергични заболявания, астма, анемии, сърдечни заболявания, стомашно-чревни заболявания, имунитет и други.  
 
Какво означава "истинско кърмене"?  
Exclusive BF се дефинира като хранене, при което кърмачето получава само майчина или дарителска кърма, без никакви течности или храни, с изключение на капки и сиропи, които съдържат витамини, минерали или медикаменти.  
 
Каква е статистиката що се отнася до естественото хранене? Можем ли да говорим за увеличаване броя на децата напоследък, хранени по естествен начин поне до 6-ия месец.  
Тенденцията за намаляване на кърменето се наблюдава след II-та Световна война. Тя се появява в САЩ, а след това и в страните на Западна Европа.  
Благоприятната тенденция за възвръщане на естественото хранене се появява в Скандинавските страни през 80-те години.  
 
У нас кърменето има вековни традиции. Още Климент Охридски учи, чe "дете, лишено от майчина кърма, е сираче".  
През 30-40-те години, кърменето е било повсеместна практика. Практиката на захранване на кърмачетата в България обаче не отговаря на международно приетите препоръки.  
Докато препоръките на СЗО са до 6-ия месец бебетата да са на "изключително" кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на 2-ия месец се въвеждат плодови сокове. Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачето.  
Поради неинформираност или липса на средства, някои майки въвеждат рано кравето мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязодефицитна анемия.  
 
Как смятате да подкрепите и насърчите кърменето?  
Българският национален комитет по кърмене отбелязва в повечето големи градове Световната седмица на кърменето от 1 до 8 август. В нея се включват не само медицински специалисти, но и много майки и неправителствени организации. Организират се фотоизложби, конкурси, показващи ползите от кърменето. Организирани са и ще бъдат организирани семинари и конференции сред медицински специалисти - ОПЛ, педиатри, АГ специалисти, акушерки и сестри по въпросите за изключителното кърмене.  
От много години в медицинските университети и колежи се преподава по въпросите за изключителното кърмене и десетте стъпки за успешно кърмене.  
 
Неонатологичните отделения участват в програмата за подкрепа, защита и насърчаване на кърменето и изпълнението на десетте стъпки за успешно кърмене. Седем болници в България след акредитиране получиха приза ?Болници - приятели на бебетата?. Още няколко неонатологични отделения в страната са изявили желание да бъдат акредитирани за този приз. В уебстраницата на БНК майките могат да намерят отговор на всички вълнуващи ги въпроси относно кърменето.  
 
 
Факт е, че само около 40% от бебетата във втория месец се кърмят. Как може да се промени това?  
Известно е, че повече от 90 % от новородените излизат от родилните домове кърмени, но вече през втория месец се кърмят около 40% от децата.  
През първия месец на кърменето детето и майката трябва да си изградят синхрон и детето да бъде кърмено, когато пожелае, а то може да пожелае да суче и 20 пъти в денонощието. Именно тук е необходима голяма търпимост и желание на майката да предлага кърма на детето. Често пъти майките, притеснени, губят търпение и по съвет на близки или на медицински лица дохранват децата с адаптирано мляко с биберон. Това води до бързо преминаване към изкуствено хранене.  
 
Как би се променило това?  
Обучавайки медицинските специалисти в десетте стъпки за успешно кърмене, позволява те да дават чисто практични съвети относно продължаване на кърменето. Освен това създадените групи майки, които подкрепят майки, със своя личен опит съветват жените с проблеми.  
 
 
Какви задачи си поставиха българските педиатри за в бъдеще в рамките на проведената конференция?  
Участващите в конференцията подкрепиха световните тенденции за препоръчително кърмене на децата поне през първите 6 месеца от живота на детето. Проблемът за изключителното кърмене изисква провеждане на регионални конференции и обучителни семинари на медицинските специалисти, които провеждат консултации на майките по въпросите на кърменето. Предстои приемането на Национален консенсус по хранене, в който освен продължителността на кърменето ще бъдат уточнени и начинът на захранване и храненето на кърмачетата след 6-месечна възраст.