Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 8 2008

Влияние на кърменето върху здравето на детето

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Ваня Недкова



?Естественото хранене (кърменето) е незаменим начин за осигуряване на идеалната храна за нормалния растеж и развитие на кърмачето, то е неделима част от репродуктивния процес с важни последици за здравето на майката?, според Глобалната стратегия за хранене на кърмачето и малкото дете на Световната здравна организация (СЗО).  
Документът на СЗО подчертава необходимостта от стимулиране на кърменето, насърчаване на майките, подкрепа от страна на здравните и държавните институции и апелира за привилегии за кърмещите жени.  
 
UNICEF също препоръчва изцяло естествено хранене през първите шест месеца след раждането.  
Exclusive BF се дефинира като хранене, при което кърмачето получава само майчина или дарителска кърма, без никакви течности или храни, с изключение на капки и сиропи, които съдържат витамини, минерали или медикаменти.  
 
Експертният съвет към СЗО, след обработване на наличните научни доказателства, не промени препоръчваната продължителност на естественото хранене.  
Американската академия по педиатрия в своя официална декларация тази година също препоръчва изцяло естествено хранене за шест месеца и продължаване на кърменето поне до края на първата година от живота.  
 
Създаването на адаптирани млека предизвика ?революция? в кърмаческото хранене. Кърменето повсеместно се замени с биберон. Въпреки че майчината кърма служи за еталон в производството на адаптираните млека, те не притежават биологичните свойства на кърмата и това води до редица неблагоприятни последици. Становището на специалистите от СЗО, че ?майчината кърма дава най-добър старт на детето в живота? трябва да бъде разбрано както от майките, така и от лекарите и медицинските сестри, които дават съвети относно храненето на детето.  
 
Тенденцията за намаляване на кърменето се наблюдава след І-та Световна война. Тя се появява в САЩ, а след това и в страните на Западна Европа.  
   През 1911 г. ? 58% от децата в САЩ са кърмени до 12-месечна възраст.  
   През 1946 г. ? само 46% са кърмени.  
   През 1966 г. ? 18% са кърмени.  
   Благоприятната тенденция за възвръщане на естественото хранене се появява в Скандинавските страни през 80-те години.  
 
У нас кърменето има вековни традиции. Още Климент Охридски учи, чe ?дете, лишено от майчина кърма, е сираче?, (Братанов 78).  
   През 30-40 години, кърменето у нас бе повсеместна практика.  
   Изследване на проф. Л. Бакалова и сътрудници през 1958 г. показва, че изкуствено хранени са 12.5% от децата.  
   През 1976 г.. процента на изкуствено хранените деца в София достига 50.2% /Л.Трифонова, 76/.  
   През 1979 г. ? 66% от майките хранят децата си изкуствено преди да навършат 6 месеца (Кръстева 88, Дойчинова 81).  
 
Основни проблеми на храненето на българското население  
?   Кърмачета
? ниско разпространение на ?изключителното? кърмене и практикуване на неправилни подходи за захранване, които оказват неблагоприятно влияние върху здравето, растежа и развитието на децата в кърмаческа възраст.  
?   Практиката на захранване на кърмачетата в България не отговаря на международно приетите препоръки.  
?   Докато препоръките на СЗО са до 6-ия месец бебетата да са на ?изключително? кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на 2-ия месец се въвеждат плодови сокове.  
?   Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачето.  
?   Поради неинформираност или липса на средства, някои майки въвеждат рано кравето мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязодефицитна анемия.  
 
Предимства на кърменето и влиянието му върху здравето на детето:  
Антиинфекциозни фактори на майчина кърма:  
  •    Имуноглобулини А, М, G.  
  •    Лизозим ? лизира обвивката на микроорганизмите.  
  •    Лактоферин ? осигурява протекция срещу E. Coli.  
  •    Комплемент ? улеснява фагоцитозата на Гр. (-) бактерии.  
  •    Интерферон ? подтиска развитието на вируси.  
  •    Рибонуклеаза ? разгражда РНК на вирусите.  
  •    Бифидус фактор ? защитен фактор срещу инфекции на храносмилателната система.  
     
    1.   Естествено хранените деца нарастват и наддават по-добре от изкуствено хранените.  
    2.   Профилактика на инфекциите. Установено е, че кърмените деца боледуват по-рядко от инфекции на горните дихателни пътища (Фиг. 2), среден отит, диария, некротизиращ ентероколит, инфекции на отделителната система, инфекции на опорнодвигателния апарат.  
    ?   Алберназ проучва честотата на кърменето сред жени от Южна Бразилия, които били окуражавани да кърмят децата си. Проучването траело 24 месеца, като е оценяван растежът, заболяванията и начинът на хранене. Доказано било, че групата майки, окуражавана да кърми, постигнала успех в продължителността на кърменето и давала по-добро качество на живот на децата (Табл. 1). Проведено е изследване и сред деца с диария (Фиг. 1), като на половината от майките са изнесени три безплатни лекции относно ползите от изключителното кърмене. При изписването голяма част от майките, обучени или чули лекциите, кърмили децата си. Авторите правят заключението, че индивидуалните съвети относно кърменето влияят в голяма степен на майките да започнат изключително кърмене.  

    Тип хранене

    Астма

    Атопичен дерматит

    Алергичен ринит

    Деца, изключително кърмени за период от 4 или повече месеца

    7.7%

    24%

    6.5%

    Деца, кърмени за по-кратко време

    12%

    27%

    9%

     
     
    Фиг. 1. Риск за заболяване от диария според типа хранене при кърмачета на възраст 0-12 месеца, Филипините  
     
     
     
    Източник: Popkin BM, Adair L, Akin JS, Black R, et al. Breastfeeding and diarrheal morbidity. Pediatrics, 1990, 86(6): 874-882.  
     
    Видно е, че некърмените деца боледуват 17 пъти по-често от диарии.  
     
     
    Фиг. 2. Относителен риск за настъпване на смърт вследствие на респираторни инфекции при деца от Латинска Америка според възрастта и кърменето  
     
     
     
    Източник: Betran AP, de Onis M, Lauer JA, Villar J. Ecological study of effect of breast feeding on infant mortality in Latin America. BMJ, 2001, 323: 1-5.  
     
    Фиг. 3 Кърменето понижава честотата на затлъстяването в детска възраст при 5 и 6 год. деца, Германия  
     
     
     
    Източник: von Kries R, Koletzko B, Sauerwald T et al. Breast feeding and obesity: cross sectional study. BMJ, 1999, 319:147-150.  
     
    3.   Предпазва от синдром на внезапната смърт при кърмачето (Sudden infant death syndrome ? SIDS).  
    4.   Здравен статус на майката ? кърменето увеличава нивата на окситоцина, което води до намаляване на постпарталното кървене и по-бързата инволуция на матката, по-бързо възстановяване на теглото до нивото му преди раждане. Има доказателства за протективния ефект на кърменето по отношение на рака на млечната жлеза и яйчниците и дори на остеопорозата и фрактурите в постменопаузата.  
    5.   Затлъстяване в детската възраст ? в наскоро проведено проучване върху 9 357 деца на възраст между 5 и 6 години в Бавария, Германия, е установено, че кърменето през първите 3-5 месеца намалява риска от затлъстяване и наднормено тегло в училищна възраст с близо 35%. Ефектът е дозо- и времезависим (Фиг. 3).  
    6.   Захарен диабет. Според Harrison и сътрудници кърмата осигурява имуномодулаторни вещества, които стимулират функционалното съзряване на интестиналната лигавица. Проучване на McKinney и сътрудници показва, че естественото хранене намалява значително риска за диабет тип 1.  
    7.   Алергия. Клинично изследване на Saarinen и сътрудници доказва, че кърменето профилактира атопичния дерматит, хранителната и респираторна алергия през детството. В проучвания върху рискови деца е установено, че изцяло естественото хранене през първите шест месеца предпазва от развитието на атопия през първите 18 месеца от живота.  
    8.   Липиден статус. Нивата на холестерола при кърмените деца, особено при момчетата, са по-ниски от тези на изкуствено хранените, като кърмата осигурява оптимален глюкозен и липиден метаболизъм.  
    9.   Кърмата като източник на биоактивни вещества. В кърмата има цитокини, растежни фактори, хормони, лактоферин и клетъчни елементи. Те потискат възпалителните промени, стимулират възстановяването на тъканите, развитието на гастроинтестиналния тракт и бариерните функции, предпазват от алергии и инфекции.  
    10.   Психо-социални последици. Кърменето допринася за създаване на здрава емоционална връзка между майката и детето, която изгражда основата на обгрижващото поведение на родителите и би могло да предпазва от появата на насилие в семейството.  
    11.   Влияние върху нервно-психическото развитие (НПР). Децата на естествено хранене са с по-висок коефициент на НПР, като ефектът зависи от продължителността на кърменето и е особено силно изразен при децата, родени с ниско тегло за възрастта.  
     
    Доказано е, че с майчиното мляко кърмачето получава адекватни на потребностите му количества вода и допълнителен прием на течности не е необходим. Кърмата съдържа 88% вода и малко соли. Приемът на вода и други течности с ниска хранителна стойност, увеличава риска от недохранване и намалява обема на приеманата храна.  
     
    Глобалната стратегия на СЗО за хранене на кърмачетата и децата подкрепя изключителното кърмене през първите 6 месеца и не препоръчва допълнителен прием на течности през първото полугодие. В случаите, когато кърменето е невъзможно, се преминава към хранене с адаптирани млека.  
     
    България се присъедини към Световната седмица на кърменето - 1-7 август 2006 г.  
    За първи път в подкрепа на кърменето си подават ръце държавните институции, родителите, лекарите, неправителствените организации, медиите и частният сектор. Целта е да се привлече вниманието на обществеността към ползите от кърменето за бебето, за майката и за обществото. Очертани са проблемите, пред които се изправят майките при кърменето и факторите, които възпрепятстват успешното кърмене у нас. Набелязани бяха конкретни стъпки за създаване на благоприятна среда за кърменето.  
     
    І. Програма за подкрепа, защита и насърчаване на кърменето:  
    1.   Разкриване на консултативни кабинети за обучение на бременните, майките кърмачки за преимуществата на кърменето, ранното му начало и успешно продължаване.  
    2.   Съвместно с Министерството на здравеопазването и Българския национален комитет по кърменето към УНИЦЕФ бе приета Национална стратегия по програмата ?Болници приятели на бебетата?, която ще се финансира от УНИЦЕФ.  
    3.   Обучение на медицинските специалисти ? чрез двегодишна следдипломна квалификация на сестрите ?консултант по кърмене и диетично хранене?.  
    ІІ. Програма за подкрепа на бременни и самотни майки за превенция на изоставяне на новородените.  
    ?   Разкриване на центрове за временно настаняване на самотните майки и децата им съвместно с Дирекция ?Социално подпомагане? ? Отдел ?Закрила на детето?.  
    Организирането на Първата национална конференция по кърмене от Министерство на здравеопазването, Съвет на национален план за действие ? Храни и хранене, Български национален комитет по кърмене, Българска педиатрична асоциация, Български национален комитетет ?Заедно за децата?, с участието на водещи специалисти от страната ? педиатри, неонатолози, акушергинеколози, общопрактикуващи лекари, акушерки и медицински сестри, показва желанието на медицинската общност за въвеждане на програмата на СЗО и УНИЦЕФ за ?Защита, подкрепа и насърчаване на кърменето?.