Ваксинопредотвратими заболявания – европейски реалности и перспективи

Продължителността на човешкия живот в съвременния свят е значително по-висока в сравнение с предходните векове. Това се дължи на комплекс от фактори и в значителна степен на цялостното развитие на науката, включително и в медицината. Удължи се преживяемостта при много хронични неинфекциозни заболявания, благодарение на съвременни лечебни средства и подобрено качество на живот. По отношение на инфекциозните заболявания са налице значим напредък в диагностиката и лечението, но и извънредни ситуации – поява на нови или „забравени” инфекциозни заболявания. Профилактиката е с ключова роля за ограничаване разпространението на инфекциозните болести, а ваксинопрофилактиката заема водеща позиция. Въпреки това допреди 10 години в света годишно от ваксинопредотвратими заболявания умират 1.4 млн. деца под 5-годишна възраст (по данни на СЗО от 2002 г.). Каква е ситуацията в Европа през 2011 г. по отношение на актуалните ваксинопредотвратими заболявания?

Продължават взривовете от морбили в Европа.
Морбилни вируси продължават да се появяват в Европа през първите месеци на 2011 г. и причиняват хиляди заболявания при неимунизираните. Най-засегнати са лицата над 20 години. Това води до големи и разрастващи се епидемични взривове, които могат да се разпространят в географски региони с недостатъчен имунизационен обхват (имунизирани с две дози морбилна ваксина под 95%).

До 6 май 2011 г. 38 държави съобщават в Европейския регионален офис на СЗО общо 7 028 потвърдени случая на морбили от началото на годината, от които 2 632 (37%) са лабораторно потвърдени, 3 929 (60%) – клинично потвърдени и 467 (3%) са епидемиологично свързани с лабораторно потвърдени случаи. Действителният брой на случаите може да е и по-висок, което се дължи на отклонения в съобщенията. От общо 7 028 регистрирани случаи, 29% са неимунизирани срещу морбили и в 67% липсват данни за проведени имунизации или не са запознати с имунизационния си статус. Десет страни от Европейския регион съобщават за взривове от морбили.

До 19 април във Франция са регистрирани над 7 500 случая на морбили през първото тримесечие на 2011 г., за разлика от 2010 г. – общо 5 900.

Испания съобщава за два взрива от морбили след октомври 2010 г. Първият обхваща над 600 случая от Андалусия, като най-засегната е андалуската столица Севиля и съседните й общини, където след 1 януари 2011 г. са съобщени над 350 случая. Вторият взрив е в провинция Гренада – след 1 октомври 2010 г. са съобщени 250 случая.

Република Македония регистрира 636 случая на морбили от септември 2011 г. до първата седмица на април 2011 г., от които над 400 са диагностицирани през 2011 г. Столицата Скопие е най-засегната.

Турция съобщава за взрив от над 80 случая в Истанбул през януари 2011 г. В Сърбия са регистрирани около 300 случая в югоизточния град Лесковац. До 29 април 2011 г. в Швейцария има 455 случая на морбили.

Белгия съобщава 100 случая от януари 2011 г. (през 2010 г. – 40). И в трите административни центрове (районите на Брюксел, Фландрия и Валония) има регистрирани случаи. Генотипният анализ на вирусните щамове установява директна епидемиологична връзка с епидемичния взрив във Франция при 15 от случаите в Белгия. Тези вносни случаи са последвани от нови случаи, повечето от които по-малки от възрастта за имунизиране и такива, отказали имунизиране поради религиозни съображения. Генотипният анализ потвърждава епидемиологични връзки между спорадични случаи и малки взривове (21 случая) при подобни религиозни общности в Холандия.

Дания, Финландия, Германия, Норвегия, Румъния, Руската федерация, Швеция и Обединеното кралство съобщават за взривове и значително увеличаване броя на случаите през 2011 г. При всички взривове анализът потвърждава D4 генотип на морбилния вирус, с изключение на Гренада, Испания (B3) и Турция (D9: произхождащ от и обичаен за страните от Югоизточна Азия (Индонезия и Малайзия). Открит е нов генотип за Европа: G3, който е често срещан в Югоизточна Азия. Само няколко случая (25), причинени от този генотип, са открити досега. Този генотип е с незначителна честота във Франция, откъдето се разпространява към други страни.

До юли 2011 г. в Европейския регионален офис на СЗО са съобщени общо около 26 000 случая на морбили, а до края на август 2011 г. общият брой на регистрираните случаи от морбили е 28 307, от които 1 260 случая са усложнени с пневмония, 23 – с енцефалит. Летален изход е настъпил при 9 от болните (6 във Франция, по 1 съответно в Германия, Обединеното кралство и Румъния). С най-голям брой регистрирани случаи са Франция (14 500, от които усложнени с пневмония 639, енцефалити – 15), Италия (4 500), Испания (2 649), Румъния (2 466, усложнени с пневмония 582, енцефалити 3), Германия (1 515), Обединеното кралство (804), Швейцария (651, усложнени с пневмония 27), Белгия (500, усложнени с пневмония 12, енцефалит – 1). В България регистрираните през 2011 г. случаи на морбили са 155 (до 24 юли). Отчита се намаляване на броя на случаите през летните месеци в сравнение с предходните.
Нови взривове от морбили са съобщени в Ирландия, Франция и Финландия. В Ирландия на 15 август е регистриран взрив от морбили в детски летен лагер (12 деца на възраст от 7 до 11 години, 11 от които са неимунизирани за морбили, рубеола, паротит), а в началото на септември 2011 г. са регистрирани 143 случая на морбили, от които 124 (87%) в района на Дъблин. От общо 125 деца на възраст ≥12 месеца 60% са неимунизирани, 17% са с един прием на MMR, 5% – с два приема. При 18% от децата имунизационният статус е неизвестен. През август 2011 г. във Франция след внос на 3 случая на морбили избухва взрив в областта La Réunion. На 8 септември 2011 г. са съобщени 25 случая на морбили, от които 22 са лабораторно потвърдени. Генотипният анализ потвърждава D4 генотип на морбилния вирус. Във Финландия през септември 2011 г. заболяват четирима кадети от Военноморската академия в Хелзинки. Общо за 2011 г. във Финландия са регистрирани 23 случая на морбили. Само четири от 30 мониторирани държави са без случаи на морбили – Кипър, Унгария, Исландия и Лихтенщайн. На Канарските острови препоръчителната възраст за първа доза на противоморбилна имунизация се променя от 15 на 12 месеца. Извънредна имунизационна кампания е предложена в Мюнхен.

Рубеола в Европа
В Европейския регион не са наблюдавани взривове от рубеола през 2011 г., но някои страни (Франция и Германия) нямат обширни надзорни системи за рубеола. От януари 2011 г. в 27 страни от Европейския регион има 22 случая на рубеола, 3 от които са лабораторно потвърдени (14%) и 19 – клинично потвърдени (86%). От общо 120 потвърдени случая на рубеола, съобщени от 38 държави от Европейския регион от януари до юли 2011 г., 48 са от Грузия, 38 – от България и 20 в Узбекистан.

Европейската имунизационна седмица от 23 до 30 април 2011 г. дава възможност на 52 страни-участнички да подпомогнат имунизацията и в някои случаи да организират допълнителни имунизационни дейности. На церемонията по откриването на Европейската имунизационна седмица, обявена от Нейно Кралско Височество принцесата на Белгия Матилда, страните от региона споделят своя опит, планове за активизиране на дейността и подновяване на ангажимента за елиминиране на морбили и рубеола от Европейския регион до 2015 г.

Внос на див полиовирус и взети мерки в Европа
През 2010 г. Европейският регион на СЗО регистрира първия случай на внос на див полиовирус, откакто през 2002 г. беше официално обявен за регион без полиомиелит. От 31 януари 2010 г. до 24 септември 2010 г. са регистрирани 475 случая на остри вяли парализи в 4 страни (Таджикистан – 457, Руска федерация – 14, Туркменистан – 3, Казахстан – 1).

Членовете на Европейската регионална сертификационна комисия за изкореняване на полиомиелит се срещат на 24 януари 2011 г. за 24 път в Санкт Петербург, Руска федерация. Страни с регистрирани взривове (Казахстан, Киргизстан, Руска федерация, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан) представят епидемиологичните си ситуации и взетите мерки. Комисията преглежда данните, за да прецени дали дивият полиовирус все още циркулира в Европейския регион. Взето е решение да се проведе среща през август 2011 г., на която комисията да реши дали страните адекватно са обявили имунизационните си обхвати и извършили необходимите допълнителни имунизационни мероприятия; дали са осигурили детайлна информация на техните надзорни системи и дали са организирали своевременно изследване на пробите.

Регионалният офис на СЗО за Европа обсъжда със страните-членки необходимостта от координиране на техните допълнителни имунизационни дейности за повишаване на ефективността им и достигане на целта „регион без полиомиелит”. Приемайки тази препоръка, страните осъществяват синхронизирани допълнителни имунизационни дейности. Седем страни-членки (Азърбейджан, Казахстан, Киргизстан, Руска федерация, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан) провеждат синхронизирани допълнителни имунизационни дейности с тривалентна орална полиоваксина от април до юни 2011 г., за да подобрят колективния имунитет в най-уязвимата възрастова група (от 0 до 5-годишна възраст).

Две допълнителни имунизационни кампании под формата на национални или областни имунизационни дни в тази възрастова група, синхронизирани между съседни страни запълват всички празноти в колективния имунитет и предотвратяват подобни инциденти в бъдеще. Освен това Казахстан и Руската федерация провеждат обширни допълнителни имунизационни дейности през февруари и март като част от техните мерки в отговор на взривовете. Казахстан съобщава успешно приключване на февруарския цикъл с орална полиоваксина тип 1 с обявен имунизационен обхват 98.8%. През май 2011 г. се провежда Европейска имунизационна седмица, в която активно участва и България.

От 42 държави от Европейския регион на СЗО, провеждащи активен надзор за остри вяли парализи, 24 отчитат по-малък брой случаи през 2011 г. в сравнение със същия период на 2010 г. На 24 август 2011 г. се провежда плануваната среща на Европейската регионална сертификационна комисия за изкореняване на полиомиелит, на която Комисията обявява, че Европейският регион на СЗО запазва статута си на регион без полиомиелит, благодарение на успешното прекратяване на разпространението на полиомиелитния вирус. Същевременно се оценява рискът от ново разпространение поради новите 4 потвърдени случая в Китай. Съобщението за тези случаи е направено на 26 август 2011 г. – децата са на възраст от 4 месеца до 2 години и генетичният анализ потвърждава отново наличие на див полиовирус тип 1 (WPV type 1), генетично тясно свързан с циркулиращия в Пакистан полиомиелитен вирус. Всички случаи са с начало на парализите от 3 до 19 юли 2011 г. Здравното министерство на Китай инициира имунизационна кампания, целяща имунизиране на 3,8 млн. деца.

Представените данни показват необходимостта от перманентни обединени усилия, целящи недопускане на намаляване на имунизационния обхват и повишено внимание към имунизационния статус на рисковите групи от населението.

КНИГОПИС: