Д-р П. Масларски
Инфекциите на горните дихателни пътища (ГДП) обединяват групи заболявания, характеризиращи се с инфекциозни възпаления на лигавиците на фаринкса, ларинкса, носа и свързаните с тях средно ухо и околоносни кухини. Тези инфекции са изключително разпространени, като се счита,че децата в ранна детска възраст имат между пет и седеми епизода на остро респираторно заболяване, като десет процента от тях боледуват повече от дванадесет пъти в годината. С увеличаване на възрастта честотата намалява и стига от две до четири прояви на година при възрастните. В САЩ се харчат между 500-700 милиона долара за година за лекарства, облекчаващи симптомите на този вид инфекции. При малки деца инфекцията рядко се локализира в един орган и се налага на използването на диагнози като Ринофарингит и Тонзилофарингит. В англоезичната медицинска литература се използва термина “Common Cold”, който заменя диагнозата остра вирусна инфекция, засягаща лигавизата на носа и фаринкса.
Епидемиология
Касае се за най-честите заболявания, от които страдат децата. Кърмачетата боледуват по-рядко поради пасивния имунитет, получен от майката. Най-често страдат деца между една- и шестгодишна възраст, като след това се усъвършенства локалната защита на дихателната система. При децата до шестгодишна възраст около 65% от инфекциите са тези на горните дихателни пътища. Тези заболявания показват подчертана сезонност, като по-често боледуват децата в колектив. По-ограничен е простудния момент в развитието на инфекцията, а по-голямо значение има предаването на инфекцията ръка-в-ръка чрез заразени предмети и аерозол. Инфекциозен материал може да оцелее върху контаминирана повърхност за четири часа.
Етиология
Основен причинител при инфекциите на горните дихателни пътища са вирусите. Бактериите също предизвикват първични заболявания, но по-често усложняват вторично вирусните инфекции.
До седемгодишна възраст вирусите причиняват над 85% от инфекциите на горните дихателни пътища, докато след седем години честотата на първичните бактериални инфекции нараства и те са изолирани в около 20% от болните. Бактериите са основен причинител на усложненията на инфекциите на ГДП като лимфаденит, отит и синузит. Най-честите вирусни причинители на острите респираторни инфекции са следните вируси: риновируси, респираторосинцитиални -вируси, парагрипнивируси, коронавируси, аденовируси, ентеровируси и грипни вируси (при епидемии).
Инфекциозния причинител попада в ГДП по въздушен път. След като преодолеята местната защита, проникват в клетките на мукоцилиарния епител и ги увреждат, или унищожават. Повечето от тези инфекциозни агенти ибразуват секреторен IgA и минимално количество циркулиращ IgG. Това създава условия за реинфекции от тези вируси, но те протичат много леко.
Риновирусите са целогодишни, но пикът им е през есента. Коронавирусите покават пролетно-зимна сезонност. Увредената лигавица на ГДП създава условия за вторична бактериална инфекция, която е най-честата причина на усложненията.
Най-честите клинични прояви на респираторните инфекции при децата са повишена телеса температура, неспокойствие и нарушение на съня, кихане, кашлица, ринорея, безапетитие, повръщане, което се появява още в началото и може да бъде проява на менингизъм или токсично-инфекциозно дразнене на n. wagus, което се засилва при хранене, диария, коремна билка-може да бъде основно оплаване или резултат от мезентериален лимфаденит, причинен от аденовируси, затруднено дишане-поради блокада на носните ходове или хипертрофия на тонзилите и ларингиална обструкция.
