Остър бронхит в детската възраст

Определение
 
Остър бронхит е възпаление на горните дихателни пътища, наричани бронхи, но може да бъде резултат и на възпаление на долните дихателни пътища, след което ще последва инфекция и на горните дихателни пътища. Той се характеризира с кашлица, производство на големи количества мукопуролентна слюнка и стесняване на бронхите поради спазмотични контракции. Дихателните пътища са възпалени и раздразнени и ако лечението не е ефективно може да прогресира до пневмония.
 

 
Етиология
 
Острият бронхит обикновено се причинява от инфекциозни агенти-вируси или бактерии.Тази форма на болестта може да продължи няколко дни или дори седмици.
 

 
Обичайните причини включват:
 
–   Вируси А и Б, парагрипни, аденовируси, риновируси, респираторно синцитиалния вирус и др. (в над 90% от болните).
 
–   Бактериални инфекции – най-често Стрептококус, Хемофилус, Мораксела катаралис и Микоплазма пнеумоние.
 

 
Редки причини включват:
 
–   Атипични патогени, като Микоплазма пнеумоние, Хламидия пнеумоние и Хламидия пситаци.
 

 
Рискови фактори
 
–   Излагането на вторичен тютюнев дим.
 
–   Контакт с някои хора, които са болни от остри респираторни заболявания.
 
–   Вирусна ифекция на нос, сливици, фаринкс.
 
–   Астма.
 
–   Хронично възпаление на тонзили и налична аденоидна вегетация.
 
–   Белодробно сърце.
 
–   Вродени пороци на сърцето с ляво-десен шънт.
 
–   Вентилационна недостатъчност.
 
–   Отслабена имунна система.
 

 
Патология
 
Острият бронхит е описан за първи път през 1800 г. като възпаление на бронхиалната лигавица, в резултат на една сложна поредица от събития с инфекциозен и неинфекциозен характер. Това води до увреждане на епитела на бронхиалната стена, като отговор на възпалението и резултат повишена лигавична секреция. Възстановяването на лигавицата отнема няколко седмици, а кашлицата в половината пациенти продължава повече от две седмици, а при 1/4 и повече от месец. В резултат на възпалението се стига до хипертрофия на мукозните жлези в бронхиалната стена,увеличаване броя на букалните клетки.
 

 
Повтарящите се инфекции в детската възраст могат да доведат формиране на хронични възпалителни огнища, фиброза, деформации, свръхактивност на слизестите жлези стигащо до запушване на бронхите.
 

 
Клиника
 
Признаците и симптомите на заболяването зависят от тежеста и етапа, на който то се диагностицира. Това означава, че някой симптоми могат да присъстват в някои случаи и да отсъстват при други.
 

 
Общи симптоми
 
– Кашлица, която в началото е суха, дразнеща и болезнена, а по–късно става продуктивна с гнойни храчки.
 
– Храчките може да съдържат кръв.
 
– Кашлицата може да продължи повече от две седмици.
 
– Продължителната силна и мъчителна кашлица може да доведе до болки в мускулите на гръдния кош и корема.
 
– Поява на свирене в гърдите.
 
– Затруднено дишане.
 

 
Общофизикални белези
 
– Гръдният кош е с увеличен предно-заден диаметър.
 
– Диафрагмата изглежда по-ниска и по–плоско разположена.
 
– Парадоксално движение на долните ребра по време на вдишване и издишване.
 
– Черният дроб е изместен надолу поради развиващата се хипернфлация на белия дроб.
 
– Грубо везикуларно дишане с леко удължен експириум и сухи свиркащи хрипове най-често двустранно.
 

 
Субективни оплаквания
 
– Суха непродуктивна кашлица.
 
– Засилване на кашлицата от студен и прашен въздух.
 
– Леко повишена температура до прояви на втрисане.
 
– Хрема.
 
– Болка зад гръдната кост засилваща се при кашлица.
 
– Поява на продуктивна кашлица.
 
– Болки в мускулите на гърба гърдите и корема.
 
– Възпалено гърло.
 

 
Изследвания
 
– Рентгенография на гръден кош. Този тест се използва по-скоро, за да се изключи пневмония, тъй като при острия бронхит не се наблюдават съществени промени. При бронхит ще покаже, че няма данни за инфилтрати и консолидация.
 
– Култура от храчка. Това позволява да се изолира бактериалният причинител, но е възможна само при деца над 6 години (малките деца не храчат, а поглъщат храчките).
 
– Кръвни тестове. Тези тестове включват артериалните кръвни газове и тестване нивата на кислород, въглероден двуокис и киселинността на кръвта.
 
– Пулсоксиметрия. Този тест ще определи количеството кислород в кръвта на детето.
 
– Функционално изследване на дишането. При това изследване се измерват въздушните обеми и белодробният капацитет. Недостатък е, че се използват при деца над 6 години.
 

 
Диагноза
 
Както и при всички други заболявания, диагнозата започва с историята на заболяването на пациента. При физикалното изследване са налице промени във фазите на дишането както и поява на допълнителни шумове (хрипове). Диагнозата се потвърждава и от направените изследвания.
 

 
Физикалната находка в началото е оскъдна и се изразява в грубо везикуларно дишане с единични сухи свиркащи хрипове, разпръснати в двете гръдни половини. В следващите дни се появяват едри и средни влажни хрипове предимно отзад и в белодробните основи.
 

 
Не съществува строг паралелизъм между богатството на белодробната находка и тежеста на клиничната картина.
 

 
Диференциална диагноза
 
Бронхитът трябва да се отдиференцира:
 
– Остър пневмоничен процес.
 
– Бронхиална астма.
 

 
И двете заболяванея са от изключително важно значение за децата и има сериозна разлика в терапевтичното поведение.
 

 
Лечение
 
Основна цел на лечението е да се запази целостта и функцията на бронхиолите и алвеолите, да се улесни отстраняването на секретите, за да се предотвратят усложнения и допълнително увреждане и да се подобри качеството на живот, колкото е възможно.
 

 
Режим и диета
 
– Да се осигури чиста стая с достатъчно добър достъп на свеж и влажен въздух.
 
– Детето да се поддържа чисто и сухо и при изпотяване бързо да се преоблича.
 
– Да се хранят бавно и продължително.
 
– Да се осигурят по-голямо количество течности с оглед добрата хидратация на детето.
 
– При нужда да се хоспитализират в стандартно детско отделение.
 

 
Медикаментозно лечение
 
– Противотемпературни средства при повишена температура над 380С, средства за облекчаване на болките и главоболието, причинено от дразнещата кашлица.
 
– Антитусиви. Те се използват за контрол на кашлицата, особено в случаите, в които тя създава дискомфорт. Изборът на противокашлечни средства зависи от причината за кашлицата. Антихистамини също се използват особено при кашлица свързана с алергичен ринит. Деконгестанти и антихистамини се използват при лечението на кашлица, предизвикана от постназална секреция. При наличие на бронхоспазъм се използват и бронходилататори. Неспецефични антитусивни средства се използват само при подтискане на непродуктивната кашлица, която в същото време не пречи на резолюцията на инфекцията.
 
– Разводняващи и отхрачващи средства. Те разводняват и подпомагат отстраняването на храчките и предотвратяват поява на ателектаза и бронхоспазъм.
 
– Антибиотици. Използват се за лечението на остър бронхит, само ако е причинен от бактериална инфекция или след нейната вторична намеса.
 
– Стероидна терапия. Прилага се когато е налице тежък бронхоспазъм и неовладяването му с помоща на други средства.
 
– Витаминотерапия.
 
– Капки за нос с отварящ носните проходи ефект.
 

 
Физиотерапия
 
– Постурален дренаж, мануални техники, свързани с възможността за по-лесно отхрачване.
 
– Дихателни упражнения с оглед мобилизиране на секрецията и неиното по-лесно изхвърляне.
 

 
Прогноза
 
Ако не е налице друго основно заболяване на белия дроб, прогнозата е благоприятна и заболяването отзвучава от 7 до 10 дни. За съжаление суха дразнеща кашлица може да остане да персистира в продължение на няколко месеца след определеното време. Острият бронхит обикновено се лекува напълно, което води до отлична прогноза.
 

 
КНИГОПИС: