Роля на физиологичните носни разтвори в лечението на сино-назалните заболявания

Синоназалните болести включват хроничния риносинуит (ХРС), алергичния ринит и остри вирусни инфекции на горните дихателни пътища (ОКГДП). Тези заболявания съставляват съществена част от човешката патология. Установено е, че ХРС е втората по честота хронична болест в САЩ след aртериалната хипертония, засягаща 13% от населението. ХРС е най-честата хронична болест при млади индивиди (до 45 г.)[4,5].
 

 
Алергичният ринит е най-честата алергична болест, с непрекъснато нарастваща честота през последното десетилетие[5]. Счита се, че честотата му към момента е 10-45%[2].
 

 
ОКГДП са най-честата остра респираторна болест. От нея боледуват както децата, така и възрастните. Годишно в САЩ се отчитат 1 млрд. инфекции. При децата честотата е 6 до 12 пъти в годината, при възрастните 2-3 пъти. Най-често се причинява от вируси (около 200 вида), предимно от рино- (30-35%), коксаки- и аденовируси, респираторно-синцитиален вирус, параинфлуенца и др.[2]. Установено е, че незначителна част от катарите се усложняват с бактериална суперинфекция. Така например остър бактериален риносинуит може да се развие в 0.5-2% от всички ОКГДП[5].
 

 
Независимо от причините (микроби, алергени, иританти и др.) за възникване на заболяванията в носната лигавица настъпват редица патологични промени. Настъпва увреждане на ресничестия епител, нарушена продукция на носен секрет, с промени в съотношението на съставките му зол:гел. Това води до нарушен мукоцилиарен транспорт, ретенция на секрети в носните ходове и развитие на възпаление и/или инфекция[5].
 

 
Терапията както на острата, така и на хроничната синоназална патология включва редица симптоматични средства. Целта на симптоматичното лечение е да подтисне и/или ликвидира възпалителния процес, да намали отока, да подобри отделянето на задържания в носните ходове секрет[5].
 

 
Тази цел може да бъде постигната с противовъзпалителни средства, локални и орални деконгестанти, солеви разтвори, антихистамини, муколитици, орални или локални антихистамини и др.[5].
 

 
Солеви промивки
 
Солевите разтвори са сравнително нова група средства. Въпреки че носни промивки се правят от дълбока древност (още древните йоги), тяхната ефективност не е напълно проучена. Към днешна дата съществуват неголям брой клинични изпитвания относно ефективността на тези средства[4]. Според съвременния консенсус за риносинуита на Европейската асоциация по ринология (EPOS, 2012), солевите разтвори са подходящи средства в комбинираното лечение както на острите, така и на хроничнитие риносинуити, както и след FESS[5].
 

 
Механизмът на действие не е напълно проучен. Солевите промивки подобряват мукоцилиарния клирънс, имат пряко почистващо действие върху носната лигавица[6] и разводняват носните секрети[7,8]. Счита се, че повишават клирънса на медиаторите на възпалението (хистамин и простагландини)[9], предотвратяват развитието на вторична инфекция и скъсяват периода на възстановяване на лигавицата вследствие на възпалението[7,8]. Смята се, че солевите промивки играят важна роля в следоперативния период, защото намаляват риска от сраствания и подобряват проходимостта в остеомеаталния комплекс[10]. Поради тези причини, физиологичните промени, които теоретично се случват при използването на солевите промивки ги правят подходящи в терапията на много сино-назални заболявания.
 

 
Солеви промивки се препоръчват при: алергичен ринит (AР), атрофичен ринит, ринит на бременността, остри вирусни инфекции на горните дихателни пътища (ОКГДП), ХРС, остър риносинуит, синоназална саркоидоза, грануломатоза на Вегенер и постоперативно след функционална ендоскопска синус хирургия[8]. Въпреки че има много малко абсолютни противопоказания за солеви промивки, при пациенти с ненапълно излекувани травми на лицето, такива като страдащите от нервно-мускулни заболявания, свързани с повишен риск от аспирация, следва да избягва тази форма на лечение[11].
 

 
Ефектът на носните промивки е проучен при ОКГДП, алергичния ринит и хроничния риносинуит. Те могат да се извършват чрез изотонични и хипертонични физиологични разтвори, аплицирани по различен начин[4]. Проучване на Satdhabudha и сътр. (2012 г.), сравнявайки хипертонична спрямо изотонична солева промивка, установява превес на хипертоничния пред изотоничния разтвор, както по отношение на симптомите, така и чрез измерване на мукоцилиарния клирънс чрез захаринов тест при 81 деца с алергичен ринит. Тази разлика се задържа в продължение на 14-дневно приложение[3]. Други изпитвания на Garavellos и сътр. (2003, 2005) отново отчитат статистически значим ефект относно качестовото на живот и носните и очни симптоми. Тези проучвания отчитат и намалена нужда от прием на антихистамини. Проучванията използват хипертонични разтвори за дълъг период от време (6-7 седмици)[17,18].
 
Ефектът на солевите промивки е проучен и при болни с ХРС в малък брой клинични изпитвания . Rabago и сътр.(2009) проучва ефектите на хипертоничния физиологичен разтвор при пациенти с ХРС за период на лечение от 6 месеца. Установява се значимо подобрение на симптомите в изследваната група в 41% от случаите[12,13,14].
 

 
Heatley и сътр. (2001) проучва ефекта на 3,0% физиологичен разтвор при 150 болни с ХРС за 2 седмичен период. Отчита сигнификантно подобрение на симптомите в изследваната група и намаление на нуждата от прием на антибиотици в 35% от болните[15].
 

 
Метаанализ на 8 проучвания, направен от Harvey et al. (2007), отново потвържава положителния ефект в/у носните симптоми, както и по добрата ефективност на хипертоничния пред изотоничния разтвор[16].
 

 
Ефектите на солевите промивки при болни с ОКГДП е проучен от Slapak et al. (2008); Аdam et al. (1998); Kassel и сътр. (2010). Всички проучвания изучават ефективността на солевите промивки в острата фаза и превантивно. Установяват статистически значимо подобрение на носната конгестия и секреция в групата, прилагаща солеви промивки (Slapak, 2008) и по-малки ползи при възрастни пациенти (Kassel, 2010). Авторите заключват, че поради малкия брой включени болни във въпросните проучвания и методите за оценка на ефективността, не могат да се правят кардинални изводи относно ефекта на тези средства при ОКГДП[19,20,21].
 

 
Болшинството от клиничните изпитвания, отнасящи се до проучване ефекта на НСИ при алергичния ринит, хроничния риносинуит и ОКГДП използват хипертонични солеви разтвори[4].
 

 
Заключение
 
От направения преглед на литературата се установява, че независимо от факта за приложението на носните промивки от дълбока древност, кличничните проучвания са незначителни. Ефектът на физиологичните носни промивки е изпитван при пациенти с алергичен ринит, хроничен риносинуит и ОКГДП. Макар и неголеми, въпросните проучвания красноречиво доказват положителния ефект върху симптомите и качеството на живот на пациентите със синоназални болести. Важно е да се отбележи, че в болшинството от изпитванията, изследователите проучват ефекта на хипертоничните разтвори, които прилагат в дълги курсове. EPOS 2012 препоръчва носните промивки в комбинираната терапия на острите и хроничните риносинуити, както и след ендоназална синус хирургия.
 

 
Изводи
 
1.   Солевите разтвори подобряват симптомите на най-честите сино-назални болести.
 
2.   Те могат да се използват като монотерапия или в комбинация с други етиологични и симптоматични локални и/или орални средства.
 
3.   Хипертоничните разтвори имат по-добър ефект върху симптомите и мукоцилиарния клирънс от изотоничните разтвори.
 
4.   Дълготрайната употреба на солеви промивки подобрява трайно носно-синусните симптоми и намалява нуждата от прием на други медикаменти (антибиотици, антихистамини, кортикостероиди и др.).
 
5.   За оптимална ефективност е небходима продължителна употреба: при хроничните болести (алергичен ринит, хроничен риносинуит) – от 1-6 месеца, а при острите (ОКГДП) – от 3-9 седмици.
 
6.   Кратността на приложение не бива да бъде по малка от три пъти за 24 часа при хроничните форми и до 6 пъти при острите.
 
7.   Необходими са по задълбочени проучвания относно ефективноста, апликационните форми и продължителност на лечението при отделните нозологични единици.
 

 

 
КНИГОПИС: