Dioket 600 mg и неговата ефективност при лечението на хроничната венозна болест

Въведение

Хроничната венозна болест (ХВБ) обединява всички хронични болестни състояния на крайниците, които се развиват в резултат на инсуфициентен венозен клапен апарат, повишено венозно налягане и веностаза^[1].

Заболяването обхваща между 30 и 50% от населението на средна възраст. Жените са по-засегнатата група, като при популацията над 50-годишна възраст ХВБ се наблюдава в около 60-70% от хората^[1,6,9,10]. В България са провеждани няколко широкомащабни проучвания за разпространението на ХВБ, които регистрират 37% разпространение на заболяването сред населението. Засегнатите жени са 47%, а мъжете – 30%. За съжаление, наличните данни показват, че само 1% от засегнатите се лекуват. Изключително обезпокоителен факт е, че минимум 200 000 пациенти са в най-тежките 5-ти и 6-ти стадий на заболяването^[2,5,6].

Около точният механизъм на развитието на болестта има някой недоуточнени моменти, но като цяло днес се приема, че той се стартира с възникване на венозна дисфункция, водеща до венозна хипертензия, увреждаща венозните стени и клапи. При прогресирането на заболяването се развиват и характерните кожни промени – хиперпигментация и венозни язви^{[1,2,5,6,9,10]}.

Доказани рискови фактори за развитието на ХВБ са: пол, възраст, бременност, затлъстяване, хормонални дисфункции, заседнал начин на живот, професионални вредности и наследственост.

Съвременното лечение на ХВБ, базирано на огромен брой научни доказателства в наши дни, включва приема на фармакологични средства, компресивна терапия, склеротерапия, ендовенозна лазерна аблация или радиофреквентна аблация (EVLA, RFA), класическа хирургия и локална терапия на кожните промени и венозните язви^[1-8,12,13].

Като задължителен елемент от лечебната схема във всички стадии на ХВБ днес се използват флеботропни медикаменти, които са сдоказана клинична ефективност и добра поносимост^{[1,5-8,12,13]}.

Диосмин се изолира от растителни източници или може да се извлече от флавоноида хесперидин. Той повишава контрактилното действие на адреналин, норадреналин и серотонин в областта на повърхностните вени на главата и изолат на v. saphena. Въздейства и увеличава венозния тонус. Регистрирано е и повишаване на съдовата резистентност, като ефектите му са дозозависими. Едновременно с това Диосмин понижава обема на венозния застой и средното венозно налягане в повърхностните и дълбоки вени[8]. Всички тези факти подкрепят идеята препаратът да се използва активно в лечението на ХВБ.

Материал и методи

За период от 3 години (м. март 2011 – м. март 2014 г.) в амбулаторни условия в кабинета по съдова хирургия на МБАЛ „Св. Иван Рилски”- гр. Стара Загора, с лекарствения продукт Dioket^® (diosmin) 600 mg – 1 таблетка дневно бяха лекувани и проследени 311 болни с хронична венозна болест. От тях 35.2% бяха мъже, а 64.8% – жени.

След първоначалното поставяне на диагнозата при всички пациенти целенасочено се търсеха данни за наследственост, рискови фактори за развитието на ХВБ, хормонални нарушения.

След провеждане на подробен ангиологичен статус се установяваше степента на ХВБ по CEAP класификация (C – клинична тежест, Е – етиология, А – анатомия, P – патофизиология) чрез:

• Локализацията на изменените варикозни съдове – уни- или билатерално, анатомични региони на засегнатия крайник.
• Типа разширeни вени – магистрални, ретикуларни, телеангиектазии, комбинирани.
• Наличие на кожни изменения и разпространеност по крайника.
• При всички пациенти беше извършена доплер сонография на крайниците с цел:
• установяване на наличие или липса на рефлукс по вена сафена магнa и вена сафена парва;
• проходимост на дълбоката венозна система на различните нива на крайника, включително и илиачните вени.
• Връзка на варикозните съдове със сафените или с дълбоката венозна система чрез пефорантите.
• Наличие на инсуфициентни перфорантни вени и локализацията им.

Разпределение на степента на ХВБ по CEAP при нашите пациенти е представена на Фиг. 1. Клиничната симптоматика на заболяването е представена на Фиг. 2.

Фиг. 1. Разпределение на степените на ХВБ по CEAP.

Фиг. 2. Разпределение на клиничната симптоматика при пациентите с ХВБ.

При пациентите беше проведено медикаментозно лечение с Dioket^® 600 mg (1 таблетка дневно, сутрин) като перорална терапия за период от 3 месеца. Резултатите след проведеното лечение са представени на Фиг. 3.

Фиг. 3. Резултати от проведеното лечение с Dioket^® 600 mg.

По време на провежданото лечение не бяха наблюдавани типичните за венотониците нежелани лекарствени реакции, като стомашни смущения, невровегетативни смущения и кожни реакции (обрив, сърбеж, уртикария, фотосенсибилизация). Само двама (0.64%) от пациентите се оплакаха от наличие на дискомфорт в стомаха, но при тях имаше анамнеза за гастритоподобни оплаквания и преди лечението. Това наложи прилагане на симптоматична терапия, след което оплакванията отзвучаха, а приемът на Dioket^® продължи без наличие на нова подобна симптоматика.

Анализът на степента на удовлетвореност на пациентите от прилагането на лечението с Dioket^® 600 mg (1 таблетка дневно) беше 8.3 (по десетстепенна скала).

Обсъждане

Днес лечението с флеботропни медикаменти е с категорично доказан ефект, а използването им във всички стадии на ХВБ е стандартна медицинска практика^[1,5-8].

Различни автори многократно са провеждали двойно-слепи, рандомизирани, плацебо-контролирани клинични проучвания за оценка на безопасността на диосмин в дневни дози от 1 000 mg (двукратен прием) за период от 2 месеца до 1 година. Поносимостта към приложения медикамент се отчита като добра, тъй като не са наблюдавани съществени алергични реакции, лекарствени взаимодействия, фото-сенсибилизация или значими промени в клинико-лабораторните показатели. Наблюдаваните в единични случаи леки по тежест и бързопреходни нежелани реакции са били най-често под формата на стомашен дискомфорт, замаяност, обриви по кожата и са били със степен на малко вероятна свързаност с приложението на препарата. Наблюдаваната поносимост към диосмин не се различава съществено от тази при използване на плацебо^[6,8]. При провеждането на нашето проучване регистрирахме подобни слабо изразени странични ефекти на медикамента при двама пациенти, но не бихме ги квалифицирали като значими, като също потвърждаваме, че поносимостта на медикамента е добра. По отношение на резултатите от повлияването на отделните симптоми най-голяма редукция на симптоматиката се наблюдава при оплакванията от тежест, нощни крампи и парестезии, а най-малко се влияят кожните промени. Не трябва да пренебрегваме и факта, че продължителното лечение с Dioket^® дава по-добри резултати^[1,5,6,8,12].

Обширен е мета-анализът на 63 клинични проучвания (29 от тях открити и 34 плацебо-контролирани), при които е сравнена клиничната ефикасност на диосмин и плацебо, проведен от Boada и Nazco (1996), регистрира 70% подобрение на симптомите на ХВН (тежест и умора в краката, болка и нощни крампи) при приложението на диосмин, в сравнение с 35% подобрение на симптомите при приложение на плацебо^[8]. Ние също потвърждаваме, че много съществен елемент от лечението е общото позитивно повлияване на цялата симптоматика, което установихме с анализа на степен на удовлетвореност от лечението, който регистрира високо ниво – 8.3.

Изхождайки от получените резултати при проведеното лечение с препарата се налагат следните изводи:

• Dioket^® 600 mg (1 таблетка дневно) е венотоник, с доказано позитивно въздействие върху клиничната симптоматика на ХВБ.
• Регистрираните от нас добра поносимост и еднократният прием се приемат позитивно от лекуваните пациенти.
• Степента на удовлетвореност от лечението е с високо ниво.
• Съотношенията полза/странични ефекти/цена могат да бъдат отчетени в подкрепа на прилагането на Dioket® 600 mg при лечението на ХВБ.

Книгопис:

• Андреев А, Първични варикозни вени и повърхностен тромбофлебит, в: Съдови заболявания съдова и ендоваскуларна хирургия, под ред. на А. Андреев, Знание ЕООД, София, 2009, 145-155.
• Петков Д, http://drdpetkov.blogspot.com/2009_06_01_archive.html, 2009.
• Петков Д, Лечение на остра венозна хеморагия с пяна склеротерапия при пациенти с хронична венозна недостатъчност, Ангиология и съдова хирургия, 2012, 1, 34-36.
• Петков Д, П. Атанасов, П. Пенков, З. Атанасова, А. Андреев, Интра- или постоперативна склеротерапия след ендовенозна лазерна аблация, Ангиология и съдова хирургия, 2013, 1, 35-38.
• Петков Д, Хронична Венозна Болест, Мединфо, 2013, 6, 42-45.
• Андреев А, А. Ангелов, А. Драмов, Б. Магаев, Д. Луканова, Д. Петков, Е. Горанова, М. Станева и др, Диагностика и лечение на хронична венозна болест, Под ред. на К. Гиров и М. Станкев, София, 2013, 90 стр.
• Bergan J, Overview: Treatment of Venous Insufficiency, , in:  The Vein Book, Ed. by J. Bergan, Elservier, 2007, 167-170.
• Boada J, Nazco J. Clinical effectiveness of venotonic drugs: a meta-analysis. Methods and findings in experimental and clinical pharmacology, 1996, 18, Suppl B:8-15.
• Criqui M.H, et all, Epidemiology of Cronic Venous Disease, in:  The Vein Book, Ed. by J. Bergan, Elservier, 2007, 27-37.
• Eklof B, From venous pain to surgery, Servier, 2013, 56 pp.
• Eklof B, No varicose vein treatment modality can be recommended as superior to another, Vascular News, Jan, 2013.
• Perrin M, A. Ramelet, Pharmacological Treatment of primary Chronic Venous disease: Rationale, Results and Unanswered Questions, Eur. J. Vasc. Endovasc Surg, 2011, 41, 117-125.
• Tsouderos Y. Are the phlebotonic properties shown in clinical pharmacology predictive of a therapeutic benefit in chronic venous insufficiency? Our experience with Dalflon 500 mg. Int Angiol. 1989 Oct-Dec; 8(4 Suppl); 9-53.