Остри респираторни инфекции при деца

162
0
Сподели:
ГОДИНА: / БРОЙ:

д-р Татяна Стоева

Детска клиника, УБ „Лозенец”-гр. София 

Острите респираторни вирусни инфекции (ОРВИ) са водеща причина за заболеваемост в детската възраст. Те заемат 80-90% от всички детски инфекции и са причина за 20 до 40% от хоспитализаците при деца. ОРВИ могат да засегнат различни части на трахеобронхиалното дърво. Прието да се обединяват в две основни групи:

  • ОРВИ на горните дихателни пътища (ГДП) – ринити, риносинуити, тонзилити, фарингит, отит.
  • ОРВИ на долните дихателни пътища (ДДП) – ларингити, ларинготрахеити, бронхити, бронхиолити, пневмонии.

 

Основни причинители

Основни етиологични причинители на острите инфекции на ДП при деца са респираторните вируси. Като вирусно заболяване те имат ясно изразена сезонност, с пикова честота в есенно-зимния сезон и ранна пролет. Децата от 1 до 5 год. боледуват значително по-често в сравнение с по-големите и възрастните. Близо 70% от тях страдат от остро респираторно заболяване между 6 и 8 пъти годишно. 10-15% от децата в тази възрастова група демонстрират симптоми на ОРВИ 10 или повече пъти за една година. Тази склонност се дължи на специфичните особености на детската имунна система. 

ОРВИ по правило са самоограничаващи се заболявания. Основните проблеми, свързани с тях, са настъпването на усложнения, трудности при изолирането на вирусите, липсата на етиологично лечение и ограничените възможности за превенция на разпространението на инфекциите.

Най-честите вируси, причиняващи остри респираторни инфекции, са риноворусите, парагрипните и грипни вируси, респираторно-синцитиалните вируси, някои класове аденовируси. В последните години към тази група бяха причислени човешкият метапневмо вирус и човешкият бокавирус. Като етиологични агенти на ОРВИ, макар и по-рядко, могат да бъдат рубеолният и морбилният вирус, както и вирусът на Ебщайн Бар. В тези случаи ОРВИ предшества или се развива на фона на характерните за тези причинители клинични прояви. С малки изключения (рубеола, морбили) контактът със споменатите микроорганизми не води до траен имунитет и са възможни чести реинфекции. 

Вирусите имат изразен тропизъм към респираторния епител. Инвазията в епителните клетки индуцира локална възпалителна реакция и хиперсекреция на мукус. Тези промени водят до изява на клинична симптоматика, която може да бъде много сходна при различните агенти. Това означава, че по клинично протичане не е възможно да се определи етиологичният причинител. Още по-трудно е да се разграничи вирусна или бактериална етиология има дадена инфекция.

При ОРВИ заразяването най-често става от болен към здравото дете чрез замърсени с назални секрети ръце. Вторият начин на разпространение на ОРВИ е въздушно-капков. Възможността за трансмисия допълнително нараства в условия на пренаселеност и в детски колективи, като детски градини и училища. Противоположно на разпространеното схващане умората, изпотяването, „мокрите крака” или ниската външна температура не увеличават възприемчивостта на детето към респираторните вируси.

 

Клинични прояви и усложнения

Инвазията на вируса, възпалението на ДП и хиперсекрецията на мукуса водят в зависимост от локализацията на болестния процес до назална конгестия, болки в гърлото и кашлица, която може да продължава средно 14 дни. Често е налице фебрилитет между 38-39°С, нерядко и около 40°С. Към типичните симптоми спадат, раздразнителност, главоболие, намален или липсващ апетит, мускулни и ставни болки, особено в случаите на инфекция с грипен вирус. Кърмачетата и малките деца, при които симптомите са неспецифични, обикновено са сънливи, отпуснати или неспокойни.

Назалната конгестия при новородените и кърмачетата, чието дишане е предимно през носа, лесно води до затруднено хранене и дихателни нарушения. Невъзможността да отхрачват секрети предизвиква давене и позиви за повръщане по време на кашлични епизоди.

Малкият диаметър на ДП при децата до 2 год. е предпоставка за допълнителното им стеснение в условията на възпалителни промени и мукусна хиперсекреция. Това нарушава външното дишане, води до тахипнея и абнормни звукови феномени – свирене в гърдите или стридор, в зависимост от локализацията на процеса в горните или долни отдели на трахеобронхиалното дърво. В напредналите случаи тези прояви са придружени от цианоза и белези на дихателна недостатъчност и изискват спешни мерки, най-често в болнично заведение.

Често усложнение на вирусните респираторни инфекции е повишената възприемчивост към бактериални супер или коинфекции. Механизмите, по които вирусите засилват бактериалната инвазия са няколко: те нарушават бариерната функция на респираторния епител, инхибират функцията на неутрофилите (особено грипният вирус), увеличават експресията на рецептори по епителната повърхност, които бактериите използват за навлизане в клетката.При някои деца в хода на ОРВИ се обхваща средното ухо (отит) или белодробният паренхим (пневмония). Именно тези клинични изяви най-често са резултат от бактериална суперинфекция. Поради липса на сигурен клиничен тест, способен да разграничи етиологичния причинител в тези случаи нерядко се прибягва до антибиотично (АБ) лечение. При деца с бронхиална астма ОРВИ са основен фактор за възникване на екзацербации.

 

Диагноза на ОРВИ

Респираторните инфекции, причинени от вируси, се доказват трудно и в повечето случаи диагнозата е клинична. Тъй като най-често ОРВИ са самоограничаващо се заболяване е подходящо лекарска помощ да се търси 48-72 часа от началото на симптомите или във всички случаи на затруднено дишане, безапетитие, намален прием на течности, което може да доведе до тежка дехидратация при децата. Въпреки напредъка на вирусологията няма рутинно разработени лабораторни тестове с възможност да бъдат обхванати всички причинители и изолирането на инфекциозния агент е възможно едва в 25% от случаите. ОРВИ не променят показателите за възпалителна активност от рутинните кръвни тестове. Промени в пълната кръвна картина и острофазовите протеини се наблюдава едва при бактериална супер или коинфекция. Образните изследвания са подходящи при обхващане на ДДП и белодробния паренхим за отчитане на степента на разпространение на болестния процес. 

 

Лечение и превенция на ОРВИ

Спазването на добра хигиена (често миене на ръцете) е най-сигурната превенция от ОРВИ. Колкото по-близък е контактът с болното дете (прегръдки, целувки), толкова по-голяма е вероятността за вътресемейна трансмисия на инфекцията. Добре е детето да не посещава детско заведение поне 3 дни след преминаването на фебрилитета. Единственото вирусно респираторно заболяване, което може да се профилактира чрез ваксина е грипът. На имунизация един път годишно подлежат всички деца на възраст от 6 месеца, както и всички деца със съпътстващи белодробни, сърдечни, имунодефицитни заболявания и диабет. Рутинните имунизации, включени в имунизационния календар на Р България намаляват честотата на бактериални суперинфекции в хода на остри респираторни вирусни заболявания.

Обикновено лечението на ОРВИ е симптоматично. Използват се основно нестероидни противовъзпалителни медикаменти, назални деконгестатнти, локални противовъзпалителни средства и противокашлични лекарства.

Антибиотиците намират приложение само при доказана бактериална инфекция, съпътстващи заболявания или усложнения при детето.

С добър ефект са някои невраминидазни инхибитори, приложени в първите 48 часа от началото на вирусното заболяване. Комерсиално разпространените „имуностимулатори” нямат доказан превантивен ефект по отношение на ОРВИ.

Сподели:

Свързани статии

  • Няма свързани статии...