Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2014

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Владимир Пилософ



 


 
Проф. д-р Владимир Пилософ е роден на 30 март 1945 г. в гр. София. Завършва медицина в МУ, гр. София през 1968 г. През 1975 г. специализира във Франция, както и в Германия като стипендиант на фондация Александър фон Хумболдт през 1983 г. Има признати три специалности: педиатрия (1977), детска кардиология (1980), социална медицина и здравен мениджмънт (2005). От 1970 г. до настоящия момент работи в Националната кардиологична болница. Започва като стажант асистент, минава през всички степени и понастоящем е професор по педиатрия. Бил е два мандата изпълнителен директор на Националната кардиологична болница – през 2002-2005 г. и 2010-2013 г. Основава отделението за следоперативно и интензивно лечение за деца със сърдечно-съдови заболявания, първото и единственото в нашата страна. Въвежда за първи път у нас лечението с простагландини Е1 за новородени с критични вродени сърдечни малформации. Има над 200 публикации, участия в национални и международни конгреси, както и в написването на учебници и ръководства. Бил е председател на Дружеството на кардиолозите в България (2008-2010). Понастоящем е председател на Българската педиатрична асоциация.  
 
Проф. Пилософ, вие се отказахте от поста на изпълнителен директор в Националната кардиологична болница, какви са бъдещите ви планове?
 
Прецених, поради много причини, че е по-добре да се оттегля и не се явих на конкурса за директор. В това няма никаква драма – директорството е пост, лекарската професия е призвание. Продължавам да работя в болницата, в която имам натрупан 43 години стаж. Мога още да дам на детската кардиология и на педиатрията. Това са двете направления, в които ще работя.  
 
Истина ли е, че сърдечно-съдовите заболявания са най-големият причинител на смърт в света и колко висок е процентът на смъртност у нас?
 
Да, истина е. Разбира се това най-вече се отнася за онези страни, в които средната продължителност на живота е голяма. У нас също сърдечно-съдовите заболявания са на първо място като причина за смърт. Посочването на конкретен процент не е толкова важно в случая.  
 
Кои са най-честите кардиологични проблеми в българското общество?
 
Всъщност кардиологичните проблеми са свързани с до болка познатите рискови фактори за възникване на сърдечно-съдови заболявания – консумацията на големи количества сол, обездвижването, тютюнопушенето, стреса и т.н.  
 
Напоследък се правят редица кампании, които целят да информират обществото за заплахата от сърдечно-съдови заболявания. Смятате ли, че кардиологичната профилактика в България работи добре?
 
Не. Информационните кампании са само част от действията, които трябва да се предприемат в рамките на профилактична програма за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. Тук искам да подчертая, че често се прави една логическа грешка при аргументиране на необходимостта от профилактика. Казва се, че инвестицията в профилактични политики е много по-ефективна и социално полезна. Това е така, но се забравя, че инвестицията днес при една профилактична програма, ще почне да дава резултат след 5, 10, та дори и повече години. Следователно за даден период от време е необходимо да се инвестират средства както за провеждане на съвременно лечение на сърдечно-съдовите заболявания, така и отделно да се инвестира в профилактични политики, което за съжаление не е така.  
 
Какво трябва да включва една ефективна кардиологична профилактика?
 
Тук си позволявам да припомня, че има два вида профилактика – първична и вторична. Първичната профилактика, т.е. чиято цел е да предотврати появата на сърдечно-съдово заболяване, трябва да бъде грижа на цялото общество. Това означава да се осъществяват целенасочени действия по ясно дефинирана програма, т.е. към определени целеви групи в обществото. Тук е мястото да спомена, че е от особено значение създаването на здравословни навици още от ранна детска възраст, и особено на начина на хранене и необходимостта от движение. Що се отнася до вторичната профилактика, чиято цел е предотвратяване на усложнения при вече появило се сърдечно или съдово заболяване, за съжаление, и тук нещата у нас не стоят добре. Причините са много и едва ли е подходящо сега да ги дискутираме. Само един пример. Често явление са пациенти, при които има доказана артериална хипертония, да не провеждат системното й лечение, т.е. без прекъсване. Много пациенти взимат необходимите медикаменти, само когато установят, че „кръвното“ им отново се е покачило!  
 
Как ще коментирате зачестилите случаи на инфаркт сред младите хора у нас. На какво се дължи падането на възрастовата граница при сърдечно-съдовите проблеми?
 
Това е тема, с която според мен много се спекулира. Първо, до този момент не ми е известно да е проведено целенасочено епидемиологично проучване сред българското население, което категорично да доказва, че инфарктът наистина се е подмладил. От наличието на единични случаи не бива да се правят обобщения. Второ, сърдечно-съдовата патология при децата и юношите, и при възрастните е съвсем различна по вид. В ранната възраст това са вродените сърдечни дефекти, докато при възрастните водещата патология е артериалната хипертония, атеросклерозата с всички произтичащи от това последствия.  
 
Какво мислите за предложението на Дружеството на кардиолозите за поставяне на дефибрилатори на оживени обществени места?
 
Самото поставяне на дефибрилатори на оживени обществени места не може да реши никакъв съществен проблем. Това би било полезно, само ако е съчетано с поредица други действия. Кой ще се грижи и гарантира, че уредите ще са постоянно в пълна изправност и готовност за работа? Кои са лицата, които ще са обучени да работят с тях? Кой ще проведе обучението на тези лица? Могат да се зададат още много въпроси. Следователно, преди поставянето на самите дефибрилатори, е необходимо да се свърши много предварителна работа. Друг е въпросът, до колкото ми е известно, че тази практика не е утвърдена в много, дори значително по-богати от нас страни.  
 
Как стои въпросът при децата със сърдечни проблеми? Кои са признаците, които показват, че едно дете има сърдечно заболяване?
 
Своевременното откриване на сърдечните заболявания при децата се гарантира най-вече от доброто познаване на тази проблематика от общопрактикуващите лекари и педиатрите. Те по време на профилактични прегледи трябва да установят евентуални признаци на сърдечно заболяване – напр. наличие на сърдечен шум, нарушения в сърдечния ритъм, повишено артериално налягане и т.н. Специфична група заболявания са т.нар. критични вродени сърдечни дефекти, които се диагностицират при новороденото. За тези пациенти е важна подготовката на неонатолозите в тази насока.  
 
Много важно е да сме по-малко стресирани, но това наистина не е лесно в нашето общество.