Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2015

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

виж като PDF
Текст A
Доц. д-р Иво Петров



Доц. д-р Иво Петров е началник Клиника по кардиология към МБАЛ „Сити Клиник“ – гр. София, член на Управителния съвет на Дружеството на кардиолозите в България, Председател на Българско дружество по ендоваскуларна терапия, член на Съвета на Международното дружество на ендоваскуларните специалисти (ISES), почетен член на Американския колеж по кардиология (ACC), почетен член на Европейското кардиологично дружество (ESC).

Как се насочихте към медицината и бихте ли я избрали отново?

Започвам отзад-напред – веднага „Да“. По времето, когато кандидатствах се занимавах много усилено с Източна философия, бойни изкуства, психоанализа – тъкмо бях прочел Фройд и Юнг от апокрифни издания. Бях ентусиазиран, че ще имам капацитета да лекувам душата на хората и поради тази причина бях решен да кандидатствам философия в Университета и да специализирам психоанализа. Обаче по това време за философия имаше само три или четири места и те се заемаха или от извънземни, или от връзкари. И тъй като вече бях прочел биографията на Фройд, реших да направя като него – да уча медицина и да специализирам психиатрия. Кандидатствах медицина, приеха ме от раз и тъй като по това време се влизаше първо в казармата, изкарах две години казарма и след това започнах да уча медицина. Към края на следването си се ожених и тъй като животът почука на вратата и трябваше да се прави нещо за семейството , и това нещо беше да си намеря работа. Започнах работа във фармацевтичния склад на Трета градска болница, тогава – Национален център по сърдечно-съдови заболявания. Бидейки момче за всичко там, започнах да влизам в операционната и в инвазивната лаборатория и започна да ми става много интересно. В един момент интересите ми от психоанализата започнаха да се преместват към кардиологията и видях опцията да бъда доброволен сътрудник в тогава Втори кардиологичен център „Света Екатерина“. Пет-шест месеца след като завърших медицина се явих на конкурс за асистент, който заедно с една колежка спечелихме и бяхме назначени като асистенти в „Св. Екатерина“ и така започна заниманието ми с кардиология – първо с класическа клинична кардиология. По онова време проф. Джоргова, която е един от пионерите на инвазивната кардиология в България, тъкмо беше започнала да прави инвазивни процедури в „Св. Екатерина“, станах свидетел на един от първите пациенти, лекуван с остър миокарден инфаркт по модерните методики. Тогава видях, че инвазивната кардиология и интервенционалните методи на лечение помагат много и така в мен се запали искрата.

Каква е Вашата равносметка като председател на Дружеството на кардиолозите в България?

За мен беше едно голямо предизвикателство да бъда председател на Дружеството на кардиолозите в България – това е най-голямото медицинско професионално дружество в нашата страна. По време на моя мандат, който е стандартен – двугодишен, ние приехме европейския модел, при който имаме един триумвират, образно казано бившият, настоящият и следващият председател управляват дружеството заедно, като задължително са членове на Управителния съвет. Всъщност на последния конгрес ние вече знаем, кой ще е следващият председател след две години. Смятам, че по време на моя мандат беше свършена много работа, благодарение не само на мен, разбира се, а и на всички колеги от Управителния съвет. Оптимизираха се такива важни неща от дейността на едно дружество, като статистика за членския състав, оптимизиране на уеб сайта, подобряване на методите на обучение, комуникацията и сътрудничеството с големите фирми, като в същото време има и много неща, които трябва да се направят. Важно е да спомена, че поехме инициативата и стратегията за почти незабавен превод на български на основните клинични ръководства, които са приети от Европейското дружество на кардиолозите и това е изцяло в услуга на колегите. Смятам че, може да се оптимизира много относно комуникацията с колегите по места, те могат по-активно да се включват в работата на дружеството, има какво да се върши относно сътрудничеството на отделните работни групи и Управителния съвет, така че отново организацията трябва да бъде по-стройна. Съответно има много какво да се прави относно сътрудничеството и влиянието на дружеството като такова, върху институциите - както Министерството, така и НЗОК. Винаги съм казвал, че е добре, че има още много да се свърши, защото това е стимул за работа.

Споменахте за превод на ръководства. Каква е ролята според Вас на продължаващото медицинско обучение?

Това е един от въпросите, който пропуснах да кажа, че трябва да бъде оптимизиран. В България все още не сме въвели европейската и световна практика за продължаващо медицинско обучение и съответно – ресертификация. В медицината, а и във всички други научни области има един афоризъм, който гласи: „Ако стоиш на едно място, ти всъщност изоставаш безвъзвратно, защото всички около теб тичат“. Стремейки се да задържиш ниво, а не да се развиваш, реално погледнато изоставаш. За да не се получава така е необходимо всички колеги, които са сертифицирани, да бъдат стимулирани по всякакъв начин да се обучават и да се развиват. На тази мисия е посветена част от сегашната дейност на Управителния съвет на дружеството – да се покрият нуждите на тази голяма членска маса (през последните години тя нарасна с цели 30%). Превеждането на гайдлайните и организирането на множество обучителни мероприятия – уебинари, конференции, симпозиуми, конгрес на всеки две години, международни събития, които все по-често се организират в България, са движение в тази посока – да се съдейства за продължаващото обучение на колегите. Смятам, че следващата стъпка е да въведем ресертифициране.

На изминалия конгрес наградихте проф. Гудев и проф. Чирков. Според Вас какво отличава добрия кардиолог?

Първо искам да подчертая, че мое лично мнение е, че всеки един, който се занимава с медицина или с друга важна за хората дейност, трябва да уважава учителите си. Смятам, че в България това не е изцяло вярно, т.е. ние сме склонни да загърбваме учителите си, когато прогледнем. Ние трябва да уважаваме нашите авторитети, за да има континуитет в обществото и добрите практики, заложени от нашите учители, да бъдат продължавани и развивани. Поради тази причина ние наградихме именно проф. Чирков, който е един от хората с най-иновативно мислене, въвел един куп нововъведения и съответно модерни начини на лечение в България. Този жест беше признание, че той до голяма степен промени не само кардиологията и кардиохирургията, но и погледа към медицината в България.
Проф. Гудев е един от хората, от които тръгна една изключително позитивна промяна в организацията на Дружеството на кардиолозите. Това е гигантски негов принос, който постави нещата на много по-добре организирана основа и с много по-целенасочена дейност. Той има съществен принос за обучението на младите кадри, един от създателите е на т.нар. Зимно училище за обучение на специализанти, с голям принос в различни научни области, започвайки от борбата с хиперхолестеролемията, минавайки през въвеждане на нови методики за лечение и нови методики за обучение, т.е. въпреки своята младост, той направи много и ние трябваше да му отдадем дължимото. Проф. Гудев продължава да е много активен сред нас, въпреки че вече не е член на Управителния съвет.

Каква е превенцията на сърдечно-съдовите заболявания и отиваме ли навреме на лекар?

Актуален въпрос от гледна точка на дейността на дружеството. През последните години ние работим много активно относно популяризирането на превенцията. Аз често казвам, че ние предпочитаме един човек да не се разболява, отколкото да се разболее и след това да измисляме начини да бъде лекуван модерно и високотехнологично. Това първо не е изгодно за обществото и второ, не е изгодно и за самия човек. Колкото по-дълго един човек е здрав, толкова по-дълго той е функционален, работоспособен и на разположение както на семейството си, така и на обществото. Така че всяка една национално отговорна стратегия в областта на медицината трябва да се базира най-вече на превенцията. В тази посока има някои стъпки, които, за съжаление, срещат опоненти. Това например,е забраната за тютюнопушене на обществени места. Също така постановлението за ограничаването на натриевия хлорид (готварската сол) в храната и хранителните продукти, редовното организиране на конференции и конгреси, посветени изцяло на превенцията и съответно – превеждането на клиничното ръководство за превенция на Европейското дружество по кардиология. Смятам обаче, че за в бъдеще още по-голяма част от дейността на дружеството трябва да бъде посветена на превенцията на сърдечно-съдовите заболявания, която има всестранни не само цели, но и методики. Трябва да се говори не само на настоящите пациенти, но и на потенциалните такива, също така трябва да се работи много с институциите и масмедиите. Здравословният начин на живот, като част от превенцията на сърдечно-съдовите заболявания, трябва да стане начин на мислене на институции, хора и потенциални пациенти.

Стресът какъв фактор е за сърдечно-съдовите заболявания?

Аз често казвам, че в България съществуват в кристален вид големи рискови фактори, които водят до ранно развитие на артеросклероза. Стресът е един от тях. Другите са, вече споменах – тютюнопушенето, захарния диабет, хиперхолестеролемията, обездвижването и високото артериално налягане. Стресът много често играе роля на тригер, т.е. „спусък“ за отключване на финалната, много често фатална фаза на артеросклерозата. Стресът и особено дистресът (постоянно повтарящият се стрес, който организмът не може да преработи) е убиец по механизма на хиперниво на адреналин, който образно казано, отравя както съдовете, така и самия миокард.

Какви са целите, които си поставяте за настъпилата Нова година?

Новата година за всички нас е едно ново начало. Както споменах, аз се радвам, че има още какво да постигаме, защото това винаги е стимул за развитие. Както винаги аз си поставям много цели както в областта на лечението, така и при научното и академично развитие – мое лично и на институцията, част от която съм, т.е. Сити клиник. Също така целите ми са в областта на Дружеството на кардиолозите в България и на Дружеството по ендоваскуларна терапия – тъй като това е една област от медицината, която напредва изключително бързо. Тя е свързана с прилагането на минимално инвазивни и неоперативни методики в цялата сърдечно-съдова система. Догодина едно от основните събития в областта на ендоваскуларната терапия ще се проведе именно в България – във Варна, между 17 и 20 септември, и то ще е под егидата на Международното дружество на ендоваскуларните специалисти. С това събитие е свързана една от големите ми амбиции – пропагандиране на модерните начини на лечение на сърдечно-съдовите заболявания, не само в България, но и в един огромен регион, който обхваща страните, започвайки от Азербайджан и Казахстан, минавайки през Украйна, Русия, Полша, Молдова и стигайки до Турция и Гърция. Това е един гигантски регион и като член на борда на Съвета на Международното дружество на ендоваскуларните специалисти (ISES) силно се надявам, че това мероприятие ще бъде много важно за България и ще експонира страната ни по нов начин. Дори като постъпвах като председател на Дружеството на кардиолозите в България споменах, че една от основните ми цели е да експонирам България, българските постижения на международно ниво и искам да покажа на максимален брой хора, че в България се прави същата модерна медицина, както и в другите страни.