Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2015

Специален гост

виж като PDF
Текст A
проф. д-р Румен Стоилов
Председател на Българското дружество по ревматология


Завършва образованието си през 1980 г. в МА - гр. София. Има специалност по вътрешни болести от 1986 г. и специалност по кардиоревматология от 1990 г. През периода 2006-2008 год. е бил изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕАД. Защитава дисертацията си за научна степен „доктор” през 1994 г. и е избран за доцент през 2000 год. През 2012 г. придобива степен професор.

Специализирал е в Ревматологичната клиника на болница Кошен – Париж, Франция. Участва е и в редица курсове по организация и управление на здравеопазването, в т.ч. фармакоикономика, GCP, СДО по здравен мениджмънт. Повече от 28 години работи в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, гр. София, където е Началник отделение „Възпалителни ставни заболявания”.

 

Скоро приключи Годишната конференция по ревматология. Кои бяха основните акценти по време на нея?

Националната конференция по ревматология се проведе от 14 до 17 май в х-л Интернационал, к.к. Златни пясъци, като това е най-важното ни годишно събитие. На него дискутираме обикновено най-важните проблеми в областта на ревматологията, не само от гледна точка на науката, а също така и от гледна точка на организацията на работа, взаимодействие с касата и другите институции, като Народно събрание и Министерството на здравеопазването (МЗ).

Основните теми, които присъстваха, бяха преди всичко възпалителните ставни заболявания, като най-много доклади бяха представени от областта на ревматоидния артрит, но също така присъстваха и другите възпалителни ставни заболявания. Другата голяма група заболявания, които бяха дискутирани на Конференцията, бяха системните заболявания на съединителната тъкан.

 

Кои бяха въпросите, които дискутирахте по време на състоялата се Кръгла маса по време на конференцията?

Най-важното заседание беше за решените и нерешени проблеми при лечението на възпалителните ставни заболявания, където ние практически, базирайки се на Консенсуса на Българското дружество по ревматология и на препоръките на EULAR (European League Against Rheumatism), прецизирахме нашето поведение за лечението на ревматоидния артрит. Категорично подчертахме, че при ранният новооткрит ревматоиден артрит, ако се започне навреме и агресивно лечение, може да бъде вкаран в пълна ремисия и тази ремисия да продължи много години и практически инвалидизацията на пациентите да бъде отложена с дълго време напред. Като средство на първи избор, разбира се, ние също както и Европейската ревматологична школа, приемаме метотрексат. В случаите, когато не е възможно да се започне лечение с метотрексат, приемаме че като подходяща алтернатива могат да бъдат leflunomide, sulfasalazineи златните соли.
Общо взето нашата клиника има доста голям опит при лечението на ревматоидния артрит (РА) със златните соли, но последните години те са поизоставени и по-често използваме лефлуномида и сулфасалазина, но те си имат своето място и това се отчита както от българските, така и от европейските ревматолози.

Също така доста беше дискутирана ролята на глюкокортикоидите. Те са едно от най-големите открития на човечеството и между другото, когато за първи път са били използвани за лечение на РА (1949 г.), екипът, който въвежда това лечение през 1950 г., получава Нобелова награда по медицина. Вече след доста години се вижда, че кортикостероидите имат и доста нежелани лекарствени реакции и ние сега се стремим да прецизираме точното им приложение – дали да бъдат използвани като бридж-терапия, т.е. въвеждаща терапия докато започнат да действат болкоуспокояващите продукти, или като хронио-терапия. Ревматологичната общност вече има своето становище, така че хронио-терапията с кортикостероиди се стремим да я избягваме. Не случайно казваме на кортикостероидите „проклятие” или „магия”, защото много бързо дават хубав резултат, но след това имат и редица нежелани лекарствени реакции, които могат да доведат до влошаване на някои заболявания, като обмяната на липидите, диабета, атеросклерозата и артериалната хипертония. Също така могат да предизвикат остеопороза, което вече е ново допълнително влошаващо условие по отношение на опорно-двигателния апарат.

Другият въпрос, който разгледахме, е до каква степен хронио-лечението и късните форми на РА могат да бъдат повлияни от синтетичните болестопроменящи (leflunomide, sulfasalazine) и от кортизоновите препарати. Мнението ни е, както и това на европейските ревматолози, че тук вече в повечето случаи са настанали необратими промени и болестта много трудно може да бъде доведена до ниска или пълна ремисия, и в тези случаи търсим частична ремисия или ниска активност на заболяването. Имайки предвид този начин на лечение, обсъдихме мястото на биологичните средства за лечението на ревматоидния артрит, но най-важният извод, който направихме е, че ранното и агресивно лечение със синтетични болестопроменящи може да доведе до трайни ремисии при болните с ранен РА.

Второто нещо, което обсъдихме е лечението с биологични средства и времето, когато трябва да се започне. Точната позиция в случая е да се започнат при неуспех на лечението със синтетични болестопроменящи. Да не се бърза да се включват необосновано и да се предлагат на пациенти, които не са подходящи, защото увлечени от добрите ефекти, които дават биологичните средства, често пъти се стига до грешки, до включване при неправилна индикация и практически компрометиране на това лечение.

Биологичните средства можем да ги прилагаме, когато сме убедени и сме изследвали пациентите, че нямат заболявания, които да пречат, напр. туберкулоза, неспецифична инфекция, хепатит Б или хепатит С. След това е важно проследяването на тези пациенти, тъй като нежеланите лекарствени реакции могат да бъдат много сериозни, тъй като те много сериозно се намесват в имунологията на човека и могат да доведат до сериозни увреди.

В рамките на Кръглата маса беше посочено също, че идват нови лекарствени продукти, т.нар. JAK (janus kinase) ISIC инхибиторите, които също ще намерят своето място и ще бъдат прилагани преди включването на биологичните средства.

В хода на конференцията ние изнесохме наши данни за достъпността на болните с РА и Бехтерева болест (анкилозиращ спондилит) до биологични средства. Това лечение е много скъпо и много малка част от болните могат да се възползват от него, защото ангажира много голям финансов ресурс на здравната система. Установихме, че за 2014 г. 7.5% от болните с РА и 10% от болните с анкилозиращ спондилит приемат биологично лечение. Вярно, това е в долната граница на добрите ни желания, но едно изключително постижение, като се има предвид, че започнахме преди 10-тина години само с няколко човека, а сега 4 500 българи се лекуват с биологични средства.

Разбира се, проведоха се и няколко симпозиума на фирми, на които бяха представени нови данни по отношение на ефективност и безопасност на досега използвани лекарствени продукти и някои нови препарати, които тепърва ще навлизат в ревматологичната практика.

 

Какви задачи стоят пред ревматологичната общност в България?

Ревматологията като самостоятелна специалност е нова специалност. Тя беше обособена преди 24 години и следващата година ще честваме 25-годишнината си.

Ревматологичната мрежа е сравнително добре развита, но не равномерно. В България имаме около 120 души със специалност ревматология и още около 30 специализанти, така че около 150 души работят доста добре, квалифицирано в областта на ревматологията. Проблемът е, че в редица областни градове нямаме специалисти по ревматология, напр. в Благоевград, Кюстендил, Перник, Монтана, Свищов и др., така че наша важна задача е да покрием тези райони. Сега това го правим чрез инициативата на нашите лекари, които в определени дни отиват и могат да консултират пациентите на място, но все пак е важно да можем да покриваме региона непрекъснато.

Другата важна задача е да можем да организираме така ревматологичната гилдия, че да се оказва висококачествена болнична помощ на нашите пациенти, но за съжаление не малко пъти се приемат и непоказани болни или болни, които само трябва да използват пътека. Това, разбира се, създаде напрежение в здравно-осигурителната система на страната и доведе до един преразход в броя на пътеките и се наложиха някои рестрикции. Това не е добре, тъй като се ограничава достъпът на пациентите до болничната помощ и част от истински нуждаещите се закъсняват с получаването на лечение и то може да бъде съвсем отложено. Така че това, върху което трябва да помислим е да не се злоупотребява с клиничните пътеки.

По никакъв начин не адмирираме всяка една болница да си разкрива отделения по ревматология, тъй като по този начин се прави преразходът по отношение на ревматологичните пътеки и ние, съвместно с НЗОК и МЗ, ще помислим как да променим стандартите, за да не се допуска това.