Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2015

Клиничен опит в лечението на хронична венозна болест с Diosmin 600 mg

виж като PDF
Текст A
д-р Валентин Василев, дм, д-р Огнян Матков, дм
МБАЛ Бургас, Отделение по съдова хирургия 


ВЪВЕДЕНИЕ
Хроничната венозна болест (ХВБ) е сред най-често срещаните заболявания в света, особено в напредналите икономически страни. Това заболяване може да се причисли към т.нар. социално-значими заболявания, защото има неизменно прогресиращ ход и води до временна или до трайна инвалидизация на пациента. Характеризира се с ниска смъртност и висока заболеваемост - засяга между 25% и 60% от хората в зряла възраст. По-често боледуват жените, а при хората над 50-годишна възраст честотата на заболелите се увеличава до 70%[1,3,4].

Честотата на заболелите от ХВБ в България варира от 32 до 38% според различни литературни източници, като жените са водещи – достигат и надминават половината от популацията, а заболеваемостта при мъжете е около 1/3. От особено значение е постепенното влошаване качеството на живота – пациентите чувстват първоначално периодично, а по-късно непрекъснат дискомфорт в областта на долните крайници. В по-късните стадии на заболяването се намалява и трудоспособността. Между 200 000 и 300 000 пациенти се намират в последните V-ти и VІ-ти стадий на болестта, когато е налице различна степен на инвалидност.

Единствено правилният подход при диагностиката и лечението на заболяванията на вените е комплексният. Би било груба грешка заболяванията на дълбоката венозна система да се разглеждат изолирано от тези на повърхностната поради съществуващата несъмнена анатомична и функционална зависимост между тях.

Факторите, водещи до появата и развитието на ХВБ, най-общо разделяме на предразполагащи и предизвикващи. Към първите причисляваме пол, възраст, ръст, наследственост, хормонални дисфункции, а към вторите – прекарана дълбока венозна тромбоза, принудително статично изправено или седнало положение, бременност, затлъстяване и др. В резултат на тяхното въздействие, най-често в басейна на голямата и малката подкожна вена, и то в подколенния сегмент, се създават условия за забавяне на венозния кръвоток и поява на венозна хипертензия. Под нейно влияние се развива клапна инсуфициенция и поява на венозен рефлукс – получава се обръщане на кръвотока, т.е. венозната кръв започва да се движи вместо в проксимална в дистална посока и вместо от повърхностната венозна мрежа към дълбоката - от дълбоката към повърхностната. Вените започват да се разширяват, елонгират, усукват и увиват. Съдовата стена силно изтънява, увеличава пропускливостта си, в резултат на което формени елементи на кръвта и плазмата попадат и се задържат в подкожието. Развива се ексудативна пролиферация, в резултат на която тъканите се уплътняват, появяват се кафеникави петна по кожата на подбедриците, а в по-късните стадии - екземи и язви, които могат да предизвикат кръвоизливи.

Лечението на ХВБ е трудно и продължително. Най-добрият резултат, който може да се очаква, е постигане на по-дълготрайна ремисия. В съображение влизат консервативни и оперативни методики, които могат да се прилагат поотделно или в комбинация, в зависимост от индивидуалното болестно състояние на пациента. Каквото и лечение да се предприеме обаче, винаги се прилагат и флеботропни медикаменти, тъй като тяхната клинична ефективност днес е извън всякакво съмнение. Нещо повече, неприлагането им се отчита като сериозен пропуск в изкуството да се въздейства на това трудно поддаващо се на лечение заболяване.

Най-известните флеботропни молекули са диосмините, които се извличат от флавоноида хесперидин или от богати на диосмини растителни източници. През1936 г. Albert Szent-Gyory открива Hesperidin в екстракт от кора на портокал, който, оказва се, повишава съдовата резистентност и понижава тяхната пропускливост.

Основните ефекти при лечение с диосмини e намаляването на болката, отока и умората в областта на долните крайници, както и редукция на усещането за тежест, парене, тръпнене и мравучкане. Това се постига чрез увеличаване на съдовата резистентност и на венозния тонус, което води до намаляване на венозния застой и венозното налягане. Diosmin има свойството да свързва свободни радикали, получени в резултат на окислителни процеси на метаболити, образувани вследствие на възпалителни процеси в тъканите. Вследствие на инхибиращото си действие върху липооксигеназата, Diosmin протектира клетъчните мембрани на венозната стена както от острия стрес, така и от процесите на стареене. В клиничната практика са известни много медикаменти, съдържащи активна съставка Diosmin, като най- високо пречистеният сред тях е Diosmin (Dioket) 600 mg, за който и споделяме нашия опит. При него концентрацията на Diosmin е 95%. Многобройни проучвания доказват високата ефективност на препарата, както и добрата му поносимост от организма при сравнително малко странични ефекти.

 

ЦЕЛ
Цел на нашето проучване е да установим степента на ефективност на Diosmin 600 mg при наблюдаваните от нас болни от ХВБ в различни стадии на болестта.

  

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ
Обект на нашето изследване са 112 болни с установена ХВБ – 81 жени и 31 мъже на възраст от 26 до 72 години, преминали през съдовия консултативен кабинет на ДКЦ – І гр. Бургас за периода 2011–2014 год. Всички те бяха лекувани с Diosmin 600 mg в доза 1 таблетка дневно в продължение на 4 месеца.

За проучване, анализ и интерпретация на резултатите са проследени наши и чуждестранни източници по разглежданата проблематика, използвани са документален метод, теоретичен, сравнителен и статистически анализ.

 

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ
Във възрастово отношение, лекуваните от нас болни, са разпределени в Табл. 1.

Таблица1

            възраст

пол

20-30 г.

30-40 г.

40-50 г.

50-60 г.

Над 60 г.

мъже

-

5

6

9

11

жени

3

7

12

33

26

   

Прави впечатление стръмното нарастване на броя болни с увеличаване на възрастта, което напълно кореспондира с развитието на ХВБ.

Анамнестично насочено се търсеха следните симптоми: оток, усещане за болка, тежест, затопляне, умора на долните крайници, нощни крампи. Обективното изследване включваше установяване на варикозни вени (на единия или на двата долни крайника; магистрален, периферен или смесен тип), промяна в цвета на кожата, трофични изменения на кожата (уплътняване, варикозни язви, белези от зараснали язви). Обърна се особено внимание на теглото на пациентите, като за всеки поотделно беше изчислен индексът на телесна маса (ИТМ). Оказа се, че 87 (77.67%) от нашите пациенти страдат от различна степен на затлъстяване и са с ИТМ повече от 30, като при 36 от тях този индекс беше повече от 35. За окончателната оценка на ангиологичния статус допринесе извършването на доплерова ултрасонография, чрез която се изясни: наличие на клапна инсуфициенция (рефлукс), венозна непроходимост, наличие на тромби или тяхната реканализация, наличие и локализация на инсуфициентни перфорантни вени.

В Табл. 2 е отразено стадирането на заболяването, което беше извършено по утвърдената от 1994 г. международна класификация СЕАР.

Таблица 2

Стадий по СЕАР

С0

С1

С2

С3

С4

С5

С6

Брой болни

0

19

28

39

14

7

5

%

0

16,96

24,99

34,82

12,49

6,25

4,46

 

Преобладаващият брой болни са до трети стадий по СЕАР – 76.77%. При непровеждане на лечение поради хроничния характер на заболяването пациентите неизменно ще преминават в следващите по-тежки стадии. В резултат на приемане на Diosmin 600 mg в доза 1 таблетка дневно в продължение на 4 месеца се установи известно „връщане“ на пациентите в по-леки стадии, което е видно от Табл. 3.

Стадий по СЕАР

С0

С1

С2

С3

С4

С5

С6

Брой болни

0

21

33

32

14

10

2

%

0

18,74

29,46

28,57

12,49

8,93

1,79

На пръв поглед незначителен процент, но с голямо значение по отношение развитието на заболяването. Без да има претенции за представителност по отношение на цялата популация поради ограничения брой наблюдавани болни, този вид лечение може да забави и дори да спре хроничния ход на заболяването. Важно е да се отбележи и значителната редукция на оплакванията, отразени на Диаграма 1.

Диаграма 1

  

Особено важно е да установим дали лечението е довело до подобряване качеството на живот на болните. От направената анкета в края на лечението 87 болни (77.67%) отговарят, че лечението е довело до значително подобряване качеството на живот. При 22 болни (19.64%) не се установи значително подобрение, а при 3 (2.68%) не е имало никакво подобрение. Този факт е показателен по отношение стадия на заболяването, в който е започнало лечението. Степента на удовлетвореност намалява в по-късните стадии, когато и възможностите за лечение са силно ограничени.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Лечението с Diosmin 600 mg в доза 1 таблетка дневно за повече от 30–45 дни е ефективно по отношение на всички стадии на ХВБ. Колкото по-дълго се прилага медикаментът, толкова по-голяма е редукцията на основната симптоматика, характерна за заболяването. Пълно излекуване е невъзможно, но се наблюдава задържане в развитието на болестта, дори известно „връщане“ в по-леки стадии. Качеството на живот се подобрява съществено, като то е толкова по-значимо, колкото в по-ранен стадий започне лечението. Повечето от наблюдавания контингент болни са лекувани в пролетно-летния сезон, когато симптомите на ХВБ се засилват. Това е още едно доказателство за ефективността на медикамента. Добрата му поносимост от организма (странични ефекти се наблюдаваха само при 4 болни – 3.57%) и еднократният прием дневно правят лечението на ХВБ с Diosmin 600 mg препоръчително и целесъобразно.

  

  

Книгопис:
1. Андреев А, Първични варикозни вени и повърхностен тромбофлебит, В: Съдови заболявания. Съдова и ендоваскуларна хирургия, София, 2009, 145-155.
2. Андреев А, К. Гиров, Д. Петков, Сравнителни резултати от две ендовенозни аблационни техники: RFA и EVLA, Ангиология и съдова хирургия, 2, 2012, 75-79.
3. Андреев А, Приложение на Диокет при болни с хронична венозна болест, Ангиология и съдова хирургия, 2, 2012, 19-22.
4. Петков Д, Dioket 600 mg и неговата ефективност при лечението на ХВБ, Medinfo,11/2014, 62-64.
5. Bergan J, L. Pascarella, Venous Anatomy, Physiology, and Pathophysiology, In: The Vein Book, Ed. By J. J. Bergan, 2007, 39-45.
6. Criqui M.H, J. O. Denenberg, R. D. Langer et all, Epidemiology of Chronic Peripheral Venous Disease, In: The Vein Book, Ed. By J. J. Bergan, 2007, 27-38.
7. Mark A. Creager et al. Venous Insufficiency.// Vascular Medicine: a Companion to Braunwald’s Heart Desease,Boston, Elselvier, 2006, 820-828.
8. Partsch H, Mechanism and effects of Compression Therapy, In: The Vein Book, Ed. By J. J. Bergan, 2007, 103-110.
9. Pistorius, Marc-Antonie, Chronic Venous Insufficiency: The Genetic Influence, Angilogy, Vol. 54, 2003, 1-8.