Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2015

Роля на предсърдното мъждене за развитие на исхемичния мозъчен инсулт

виж като PDF
Текст A
Даниела Арабаджиева1, Ара Капрелян1, Силва Андонова2, Евгения Калевска2, Невена Радева1, Дарина Георгиева2
1Многопрофилна първа клиника по нервни болести, 2Втора клиника по нервни болести с отделение по интензивно лечение на нервните болести, Катедра по нервни болести и невронауки, Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” - Варна


В статията се обсъждат резултатите от изследването на предсърдното мъждене, като един от основните сърдечно-съдови рискови фактори за развитие на исхемичния мозъчен инсулт при възрастни болни.

Исхемичният мозъчен инсулт (ИМИ) е с непрекъснато нарастваща честота и в световен мащаб и у нас. Новите проучвания в световен мащаб показват взаимна зависимост между сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) и мозъчно-съдовите заболявания. Предсърдното мъждене (ПМ) е един от основните рискови фактори за острия исхемичен мозъчен инсулт (ОИМИ). ОИМИ е свързан с нарушено автономно равновесие на сърцето и повишена честота на аритмиите[3]. Значими сърдечни аритмии се диагностицират при 25.1% от 501 болни с остър ИМИ[5]. При 172 от общо 1 897 болни (9.07% от случаите) с лекарствено-резистентно предсърдно мъждене (ПМ) се установява анамнеза за ИМИ[6].

Целта на настоящото изследване е да се разкрие степента на асоциация между ПМ и ОИМИ.

                      

Материал и методи

Проследени са общо 258 болни с ОИМИ на средна възраст от 70.59±7.22 г., хоспитализирани през 2007-2013 г. в Катедрата по нервни болести и невронауки на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов”-Варна. Анализирана е придружаващата заболяемост от осем сърдечно-съдови заболявания и патологични състояния - ПМ, исхемична болест на сърцето (ИБС), миокарден инфаркт (МИ), коронарна атеросклероза (КА), сърдечна недостатъчност (СН), ангина пекторис при усилие (АП), камерна тахиаритмия (КТА), хипертонична болест (ХБ) и хипертонично сърце. Данните са обработени статистически с помощта на вариационен, корелационен (коефициент на Пирсън) и клъстърен анализ с програмния продукт SPSS, version 13.0.

                   

Резултати и обсъждане

ПМ е диагностицирано при 41 болни с ОИМИ (при 15.89% от случаите). Корелационният анализ показва наличието предимно на слаби положителни корелационни зависимости между тези заболявания сред болните с ОИМИ (r=0.163 - между ПМ и ИБС; r=0.148 - между ПМ и СН; r=0.096 - между ПМ и КА и между ПМ и ХБ и др.). Клъстърният анализ разкрива най-голяма близост между следните пет ССЗ сред болните с ОИМИ: ПМ, КТА, МИ, СН и КА (Фиг. 1).   

     

Фиг. 1. Клъстърен анализ

 

            

Клиничните особености на ПМ при болните с ОИМИ са обект на голям брой научни публикации в нашата[1,2] и чуждата литература[4,8,9 и др.] през последните няколко години. Анализирани са ефектите от приложението на антитромботичната терапия по повод на ИМИ при болните с ПМ в хода на хемодиализата[4]. В рамките на кохортно проучване при болни със или без ПМ на възраст ≥65 г. в САЩ се установява положителна асоциация между броя на рисковите фактори за ИМИ (застойна сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, напреднала възраст, захарен диабет, миокарден инфаркт и предхождащ ИМИ, респ. преходно нарушение на мозъчното кръвообращение) и ПМ[11]. При болните без ПМ е налице значително по-висок риск от ИМИ при наличието на многобройни рискови фактори. Обръща се внимание на значителните разходи, свързани с хоспитализацията на болните с ИМИ в САЩ през последните години[7,10].

Конкретните ССЗ играят различна роля за възникването на ОИМИ при отделните болни в напреднала възраст. Поради това те трябва да се интерпретират комплексно в хода на индивидуализираното диагностично-лечебно поведение. Тежките ритъмни нарушения на сърдечната дейност, сред които е и ПМ, са свързани със статистически значимо повишен риск за развитие на ОИМИ. Адекватното лечение на болните със сърдечни аритмии допринася за ефективната първична профилактика на заболяването в амбулаторни условия.

  

   

Книгопис:

1. Арабаджиева ДЙ. Превенция на исхемичния мозъчен инсулт и свързаните сърдечно-съдови и метаболитни заболявания. Варна, Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“-Варна, 2014.
2. Arabadzhieva D. Prevention and treatment of ischemic stroke in patients with atrial fibrillation.- Scr. Sci. Med. (Varna), 45, 2013, No 3, 7-15.
3. Colivicchi F, Bassi A, Santini M, Caltagirone C. Prognostic implications of right-sided insular damage, cardiac autonomic derangement, and arrhythmias after acute ischemic stroke.- Stroke, 36, 2005, No 8, 1710-1715.
4. Hsu CW, Huang YB, Chen CY. Effect of antithrombotic and antiplatelet agents for ischemic stroke in atrial fibrillation patients with dialysis. Int J Cardiol. 2015 Apr 28;190:349.
5. Kallmünzer B, Breuer L, Kahl N, et al. Serious cardiac arrhythmias after stroke: incidence, time course, and predictors - a systematic, prospective analysis.- Stroke, 43, 2012, No 11, 2892-2897.
6. Li SN, Kang JP, Du X, et al. Outcome of catheter ablation of atrial fibrillation in patients with prior ischemic stroke.- Chin. Med. J. (Engl.), 126, 2013, No 6, 1033-1038.
7. Pan X, Simon TA, Hamilton M, Kuznik A. Comparison of costs and discharge outcomes for patients hospitalized for ischemic or hemorrhagic stroke with or without atrial fibrillation in the United States.- J. Thromb. Thrombolysis, 39, 2015, No 4, 508-515.
8. Scheitz JF, Erdur H, Haeusler KG, et al. Insular cortex lesions, cardiac troponin, and detection of previously unknown atrial fibrillation in acute ischemic stroke: insights from the troponin elevation in acute ischemic stroke study.- Stroke, 46, 2015, No 5, 1196-1201.
9. Tanaka K, Yamada T, Torii T, et al. Pre-admission CHADS(2), CHA(2)DS(2)-VASc, and R(2)CHADS(2) scores on severity and functional outcome in acute ischemic stroke with atrial fibrillation.- J. Stroke Cerebrovasc. Dis., 2015 Apr 20. doi:10.1016/j.jstrokecerebrovasdis.2015.03.036.
10. Wang G, Joo H, Tong X, George MG. Hospital costs associated with atrial fibrillation for patients with ischemic stroke aged 18-64 years in the United States.- Stroke, 46, 2015, No 5, 1314-1320.
11.Yuan Z, Makadia R, Ryan P, et al. Incidence of ischemic stroke or transient ischemic attack in patients with multiple risk factors with or without atrial fibrillation: a retrospective cohort study.- Curr. Med. Res. Opin., 16, 2015, 1-31.