Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 10 2015

Обединението на лекари: Интегриране на малки групи, за да се съхрани независима практика

виж като PDF
Текст A
Дейвид Туиди



В лицето на индустриалната консолидация и заетостта, малките практики обединяват усилията си, за да контролират собствената си съдба и за да останат конкурентоспособни.

Консолидацията е здраво стиснала медицинската индустрия и хиляди лекари затварят вратите си или продават своите практики на болници или по-големи групи. Променящият се финансов модел на здравеопазване е накарало много лекари да напуснат независимите практики и болници, а здравните организации изкупуват практики за първична медицинска помощ, за да постигнат по-големи икономии и по-дълбоки източници на ресурси.


Не всички независими практики са на изчезване, разбира се. Но тези, които искат да останат независими, трябва да се справят със същите финансови проблеми – и евентуално да използват едни и същи решения, като по-големите им конкуренти. Тази статия разглежда как практики за първична медицинска помощ от всички размери сe обединяват в мрежи за предоставяне на грижи, и е основана на стойностните здравни грижи, които платците все повече търсят. Тези мрежи обикновено включват някакво ниво на клинична интеграция, която оставя практиките да упражняват контрол върху собствения си бизнес.
   

Клиничната интеграция включва пет основни области:

  1. Ръководство, изцяло ангажирано от лекари.
  2. Здравни грижи, основани на медицина на доказателствата.
  3. Достъпна система за мониторинг на ефективността на групата, както и на отделните лекари.
  4. Начин за споделяне на данните за пациентите.
  5. Стратегия за съобщаване на разходите и приходите от пациентите с инвеститорите.

    

Интегрираните мрежи може да имат някои или всички тези функции, в зависимост от това колко близко искат да работят лекарите, за какви въпроси се допитват до местната медицинска общност и дали тяхната конкурентна стратегия предизвиква правни или конструктивни изисквания за по-голяма интеграция.
   

Полезни съвети за интеграция

Намерете умове, които мислят еднакво
Основата на всяка интегрирана група е споделената загриженост между лекарите и убеждението, че сътрудничеството е най-доброто решение. Тези връзки могат да бъдат направени и на медицински конференции. Първата стъпка е да се говори.


Мислете мащабно
Всяка потенциална група трябва да оцени това, което се случва в общността и колко добре подготвена е групата и индивидуалните практики, за да отговорят на новите предизвикателства.


Поемете отговорност
Неформалните групи могат да работят чрез редовни срещи за обсъждане на стратегията и да споделят оперативни знания и съвети, но групи, които активно преговарят с инвеститори или се очаква да следят разходите, ще изискват по-професионално управление. Членовете на групата, които имат опит в бизнеса, биха могли да заемат тази позиция или групата може да си наеме изпълнителен директор на пълно работно време.

           

Ключови въпроси, които да зададете преди интегриране

  1. География: Какъв пазар или пазари бихте искали да обхванете?
  2. Размер: Какъв е оптималният размер на вашия модел, за да успее на пазара?
  3. Инвестиции: Какво ви е необходимо да закупите сега, за да се запази вашият бъдещ поток от приходи?
  4. Независимост: До каква степен на независимост сте готови да се откажете в името на планираната клинична и бизнес интеграция?
  5. Култура: Дали тази група е подходяща за вас и вашите служители?
  6. Гъвкавост: Колко адаптивна е планираната организация на променящите се обстоятелства и може ли да осъществява необходимите промени бързо?


Не нарушавайте закона
Комисия следи дали интегрираните лекарски групи не са ангажирани в антиконкурентни практики, които в крайна сметка биха могли да повишат разходите за здравеопазване.


Останете гъвкави
Предвид това как се развива здравеопазването, може да се наложи групите да променят своите цели и дори начина, по който работят, за да успеят.

Групата би могла да включва няколко "екипа" или един лекар в практиката и няколко медицински помощника. Такава структура би позволила на лекарите да видят повече пациенти, защото те не трябва да се справят с немедицинските аспекти на посещението и това им позволява да си вършат по-добре работата.

Много независими лекари често се съпротивляват на присъединяване към група, защото тя не може да им осигури незабавен приток на приходи или печалба. Лекарите трябва да осъзнаят, че финансовите ползи от интеграцията са по-напред по пътя, но също така да вземат предвид потенциалните проблеми, които практиките ще срещнат. Това е стратегия, а не процес на бързо забогатяване.

При формирането на нова единна групова практика лекарите жертват своята независимост в замяна на по-голяма стабилност и по-добра позиция с инвеститорите. От голяма полза е наемането на координатори, както и използването на общ регистър на заболяванията, за да се подобри качеството на предлаганите здравни грижи. Добрите практики се учат една от друга, експериментират с нови начини за правене на нещата, както и споделят ресурси. Интеграцията дава чувство за по-стабилна дългосрочна структура и предлага повече стратегически и тактически възможности.

Другояче стоят нещата при медицинските практики в селските райони. Като се има предвид малкият брой пациенти и често големите разстояния между тях, селските лекари са изправени пред големи предизвикателства, когато става въпрос да се интегрират в по-големи групи. Груповата практика също така би служила като източник за продължаващо медицинско образование на лекарите в областта.

Разбира се, най-лесният начин е да поемете този път, на който вече се намирате. Поради различни причини някои лекари ценят независимостта си пред формирането или присъединяването към групи. Това означава, че те ще трябва да се изправят сами пред промените в здравеопазването, натискът на разрастващия се пазар и непрекъснатите призиви за болнична заетост. Но има и творчески начини за запазване на статуквото. Например лекарите често си сътрудничат неофициално с колегите си, консултирайки се или давайки си съвети на различни социални събития. В някои случаи тези сътрудничества пораждат неформални мрежи, които осигуряват съществени ползи за своите членове. Такива мрежи също могат да служат като спасителна мрежа, в случай че лекарите бързо се нуждаят от сигурността на голямо дружество.

Въпреки че интегрираните групи се различават значително по отношение на размера им и как работят, както и нивото на независимост на техните лекари, всяка група отразява единната вяра в стойността на медицината, практикувана извън контрола на болниците и големите системи на здравеопазването. Дългосрочният финансов и оперативен успех на тези групи в много случаи е все още неизвестен и може да се промени драстично, тъй като пейзажът на здравеопазването продължава да се променя. Но при повечето независими лекари и практики, съюзяването предлага възможно най-добрия вариант за справяне с тези предизвикателства и им дава възможност да предоставят на пациентите грижата, която те заслужават.