Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2016

Специален гост

виж като PDF
Текст A
доц. д-р Арман Постаджия
Началник на Отделението по кардиология и на Катедрата по обща медицина в УМБАЛ ”Св. Анна”


Доц. д-р Арман Шнорк Постаджиян завършва медицина през 1997 г. в Медицински университет – София. Постъпва в болница “Света Анна” през 2000 г. Придобива специалност по вътрешни болести през 2004 г., а три години по-късно вече има и специалност Кардиология и Обща медицина. Автор е на над 150 публикации в тези области. От 2009 г. е доцент към Катедрата по обща медицина на Медицински университет, София. Понастоящем е ръководител на Отделението по кардиология към Клиниката по кардиология в УМБАЛ ”Св. Анна”.

Член е на Българското дружество по кардиология, Българската лига по хипертония и Европейското дружество по кардиология. През 2015 г. участва в класацията за „Най-добрите лекари в София”.

          

Доц. Постаджиян, представете Клиниката по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна".

Клиниката по кардиология се управлява от доц. д-р Божидар Финков от 2005 г., като аз съм ръководител на кардиологичното отделение. Работим инвазивна и неинвазивна кардиология, имаме две катетеризационни лаборатории, като освен коронарно болните извършваме и множество други дейности – диагностика и лечение на заболяванията на периферните съдове, имплантация на пейсмейкъри и CRT-та. Освен това сме център за пулмонална хипертония, което е от голямо значение за тази група болни, колкото и малко да са те, това е важно, за да могат да си получават терапията. Също и поемаме и лекуваме пациенти с всякаква друга сърдечна патология – сърдечна недостатъчност, клапни пороци и арит­мии.

Капацитетът на клиниката е 24 легла – 8 в интензивния сектор и 16 в клиничния. Клиниката не е голяма, но е оборотна по отношение на бързия прием, бързата диагностика и бързата дехоспитализация на болния. Традиционно клиниката е център за лечение на острия миокарден инфаркт и там е важно да има добра организация, защото независимо от часа, в който дойде болният, трябва да има кой да реагира. Имам невероятния шанс да работя с водещи специалисти. Като екип сме пет лекари в катетеризационната лаборатория, а в интензивното отделение работят шест.


Какви дейности изпълнявате в клиниката?

Както казах, ние сме център за пулмонална хипертония и е много важно за тези пациенти, че при тях много често от ехографията има суспекция за заболяването, но трябва да преминат една оценка, която е комплексна и включва доста неща, за да се уточни видът на пулмоналната хипертония. Това е задължително, тъй като при една не малка група пациенти, може да има терапевтично въздействие.

Друго направление, в което по правило сме силни, е диагностиката на заболявания, които обичайно водят до затруднения в общата кардиологична практика. Всъщност нещото, което е достижение, е че правим пълна оценка, включваща и лява и дясна сърдечна катетеризация. И тази оценка не я правим протоколно, а с мисълта какво още би могло да се направи за този човек.

Например сутринта катетеризирах поредната жена, която е изпратена с гръдна болка, но всъщност се оказа с тежка сърдечна недостатъчност и тя реално е кандидат за ресинхронизираща терапия. Това е нещо, което ще й подобри прогнозата за в бъдеще, ако бъде хванато навреме и се предприемат необходимите действия. Но за това има строги индикации и трябва да бъде оценена със специфичен протокол за диагностика. Т.е. не всичко е само оптимална медикаментозна терапия и затова трябва да се мисли и да се действа. Препоръчвам да се прави периферна диагностика и интервенция, когато те се налагат, и разбира се, в колаборация със съдови хирурзи, защото има места, където индикациите са за съдова хирургия и места, където ендоваскуларното лечение би могло да помогне.

               
Какви са тенденциите в ССЗ, които забелязвате във вашата клиника?

Тенденциите в медицината понякога, парадоксално или не, са точно такива, каквито се публикуват и в големите студии по света. Може би само няколко години е разликата, когато това се наблюдава и в България. Всъщност ние много по-добре вече диагностицираме коронарната болест, много по-добре я лекуваме, използваме и множество медикаменти, и като цяло за България смъртността от исхемична болест на сърцето намалява, което е безспорен факт през последното десетилетие и в световен мащаб. Вече това, един пациент с инфаркт да може максимално бързо да стигне до катетеризационна лаборатория, мисля, че до голяма степен е постигнато, дори и за нашата страна. Което е добре, защото ако не е така, води след себе си сериозна инвалидизация на тези хора.

Другото обаче като тенденция е нарастването на случаите на сърдечна недостатъчност. Това със сигурност се наблюдава и то е световен проблем. От една страна, продължителността на живота расте в следствие на нашето медицинско действие, но така става, че във времето хората така или иначе трупат заболявания. Обичайно стават диабетици, хипертоници, масова е и дислепидемията по нашите географски ширини. Това са рискови фактори и за развитие на сърдечна недостатъчност – в началото не особено забележима, само симптоматична, но в последствие със сериозни ограничения в помпената функция. Ако се загледаме в разходите, които Националната здравноосигурителна каса прави за сърдечна недостатъчност, те са почти изравнени с тези, които са за коронарна болест. Така че може да се прогнозира, че и в бъдеще СН ще представлява един сериозен проблем. За щастие имаме и няколко светлини в тунела, като вариант на допълнително медикаментозно повлияване. А определено при индицираните пациенти, това което би могло да се направи с ресинхронизиращата терапия, трябва да бъде направено. Въпросът при тези пациенти е от какво точно биха могли да имат нужда и да се действа комплексно.

Важно е и поведението при тахиарит­мии, които също са доста често срещана патология. В редица от случаите, можем да се справим медикаментозно, а в други – електрофизиологията би могла много да помогне при лечението на тези пациенти. Колкото и парадоксално да е, че толкова години говорим за хипертония, но пак трябва да се каже, че ние обичайно контролираме не повече от 50% от хипертониците, а това е ключът към доста от заболяванията. Така че по-навременната диагностика и по-адекватното лечение са предизвикателство, което доста надхвърля обичайното становище за хипертонията. Дори ако погледнем данните от статистиката за един 10-годишен период, ние имаме увеличаване на смъртните случаи, дължащи се на хипертония и на сърдечна недостатъчност. Друго мощно направление в клиниката е диагностиката и терапията при комбинирани дислипидемии, направление, което също е обект на сериозни новости и възможности в световен мащаб. Вече функционира център за диагностика и лечение на фамилна дислипидемия.

Разбира се, нещо, което е по-скоро апел за бъдещето, е ясната колаборация с невролозите по отношение на мозъчно-съдовите инциденти, защото една част от тях се дължат на сърдечни причини. Определено можем много повече да сме си от полза двете гилдии. От наша страна можем да помогнем, като опит в интервенционалното лечение при инфаркта, което невролозите могат да развиват, също типа оптимална терапия, защото лекувайки чисто сърдечните заболявания, повлияваме и на неврологичните и следва това също да бъде по-тясно следено. Конкретни предложения за тази колаборация вървят и се обсъждат. Всъщност концепцията за изграждане на Stroke центрове е съвременна, вярно отдалечена с няколко години от добрите практики в някои европейски страни, но определено ще бъде крачка напред. Важно е да бъде направено смислено и да бъде организационно и материално обезпечено, за да е успешно накрая.Най-сложното е отделните специалисти, които са добре обучени и имат капацитета да могат да работят в синхрон. Да не забравяме, че факторът време го има както по отношение на инфаркта, така още повече дори по отношение на инсулта. Ето това е вече голямото предизвикателство. Т.е. ко­ор­динацията спешна медицинска помощ, приемно звено на болниците, изобразителна техника, вече конкретните специалисти, дори мястото, където този болен ще лежи след това, са все открити въпроси, за които трябва да бъде помислено на локално ниво. Така че, за да бъде съкратен този път, както е по европейските препоръки, е доста сериозна работа. Като само едната част е доброто желание, а другата е, че би следвало да има някаква по-унифицирана програма за действие при такива заболявания и съм убеден, че ще има такава. Това е смислено, защото не е логично и модерно да лекуваме само последствията на дадено заболяване.

          
Какви трудности срещате в работата си и бихте искали да промените?

Иска ми се много по-рано, в хода на неясен клиничен проблем, да има сигнал какво трябва да бъде направено за неговото решаване. Веднага се хващам за случаите по пулмонална хипертония. Не можете да си представите колко късна е всъщност диагностиката на това заболяване. Било то, защото обичайно, за жалост, пациентите са млади и всъщност минава дълго време от началото на симптоматиката до някакъв скринингов метод, който да накара лекаря да мисли, че това е наистина сериозно болен човек и да търси възможности да бъде диагностициран.

Съвременната кардиология далеч не е вече само и единствено, както в миналото е била масово, ревматична клапна болест. Понастоящем основният поток пациенти са с исхемична болест на сърцето, но всъщност пълният обхват на кардиологията не би следвало да се заключава от специалисти само по едното или само по другото. Мисленето, както понякога натрупва опит и е плюс, така понякога води до отхвърляне на възможността даден болен да бъде реално тежко болен със сериозна прогноза. Все ми се струва, че в редица от случаите по-навременната диагностика и по-специфичната терапия е тази, която ще смени прогнозата на болния, а не неглижирането на такива възможности.
МИ: На каква начална симптоматика трябва да обръщат внимание колегите ви при пулмоналната хипертония (ПХ)?
Първоначалната симптоматика е умората и задухът, като всеки има някаква умора и от определена възраст по някакъв начин се задъхва. Пулмоналната хипертония, в края на краищата, е нещо, което се установява ехографски. Въпросът е причината, поради която този човек вече има пулмонална хипертония, и която вече включва редица заболявания, които могат да доведат до нея. Това могат да бъдат ставни заболявания, които в еволюцията си имат и този проблем, може да е първичната пулмонална хипертония, множество от многостранните пороци също водят до пулмонална хипертония. Въпросът е да се отдиференцира видът й, защото както е в случая с първичната белодробна хипертония, там няма проблем с лявото сърце, а основният проблем е в дясното такова. И определено терапията или комбинацията от терапии с медикаменти би могла да повлияе на симптоматиката и функционалния клас на пациента. Тук пак е принципът – колкото по-рано се започне, толкова по-добре, защото иначе естествената еволюция на заболяването в рамките на петгодишен период е много сериозна.

     
Обикновено в каква възрастова граница са пациентите с ПХ?

За съжаление, пациентите са обичайно млади жени на възраст между 15-25 г. – говоря за първичната белодробна хипертония. Т.е. това е заболяване на млада възраст. От там нататък всъщност нещото, което е за промяна, е мисленето, че младият човек не може да бъде болен от сериозно заболяване, което да е сърдечно по своя характер. Отново в насока мисленето е, че и не може да бъде болен от сериозна исхемична болест на сърцето.

  
Какво искате да споделите с­ чи­тателите ни за финал?

Смятам, че много неща вършим и правим, това е много важно и за гилдията, и за обгрижването на пациентите. Парадоксално на общата нагласа, че медицината в България изостава и едва ли не е труднодостъпна, ние имаме една много достъпна и никак не лошо организирана медицинска помощ, която основно помага на своите пациенти. Много ми се иска, колкото и клиширано да звучи, този общ скептицизъм, който ни е залял навсякъде, да бъде променен. В противен случай ще продължава това, когато попиташ пациента как е и той да казва: „Щом съм в болница, значи не съм добре”, което, от една страна, е така, но от друга страна, нека да мислим, че това ще е нещото, което ще му постави диагнозата и ще намери ключа към решаването на проб­лема. Смятам, че като държава изпаднахме в ленивост и поне лекото отлепване от това мислене, трябва да може да го усети и види човек. Тази промяна трябва да започне.