Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 2 2016

Изкуството на медицината. 7 умения, които ще ни направят по-добри

виж като PDF
Текст A




Въпреки огромните постижения в медицината, срещата между пациент и лекар остава край­ъгълен камък за медицинската помощ. Много изследвания разглеждат различните аспекти на тези отношения, включително и комуникацията между лекар и пациент, трудните взаимодействия с пациентите и това, което лекарите намират за смислено в работата си. Тези междуличностни аспекти на лечебния процес могат да се разглеждат като част от изкуството на медицината.

Повечето изследвания в областта на медицината се съсредоточават върху теорията, вместо да уточняват как лекарите трябва да действат. Затова са очертани седем модела на поведение, които ще ви направят по-доб­ри лекари. Това поведение се нарича "Великолепната седморка".

Великолепната седморка:

  1. Отделете време да се съсредоточите, преди да поканите пациента в кабинета.
  2. Установете връзка с пациента, чрез съгласуване на програма за прегледа.
  3. Оценете отговора на пациента към болестта и страданието.
  4. Общувайте за насърчаване на излекуването.
  5. Използвайте силата на докосването.
  6. Посмейте се малко.
  7. Покажете съпричастност.


Съсредоточете се върху пациента

Преди да поканите пациента в кабинета, отделете малко време да се подготвите за срещата. Това ще ви помогне да се подготвите за всичко, което трябва да се случи. Бъдете наясно какво се случва с тялото ви, независимо дали се чувствате забързани или напрегнати, или все още си мислите за предишния пациент. Ако е така, поемете дълбоко дъх и издишайте, така че да не пренесете напрежението или грижите в следващия преглед.

След това, мислете за пациента, с който предстои да се видите. Какво знаете за него или нея? Къде сте по отношение на развитието на връзката ви? Какво бихте искали да знаете за този човек? Каква е темата на срещата, ако ви е известна, и как това може да повлияе на онова, което трябва да бъде постигнато по време на консултацията?

Прехвърляйки тази информация в главата си преди консултацията, може много да ви помогне по време на прегледа.


Установете връзка с пациента

Използвайте първите няколко минути от консултацията, за да се свържете с пациента. Връзката помежду ви се случва на най-малко две нива: междуличностно и интелектуално.

Междуличностният контакт е насочен към развитие на разбирателство и обикновено започва чрез включване на кратък, немедицински насочен разговор, преди да започне същинският преглед. Това е добро време да опознаете малко повече пациента. Една добра тактика е да използвате нещо, споменато в предишната консултация, като начин за подсилване на връзката ви, като например "Как е синът ви?" или "Как е вашата градина?". Когато пациентът отговаря, трябва да наблюдавате и да слушате, и често ще намерите улики за емоционалното му състояние. Други аспекти на междуличностното общуване включват ефективното използване на заинтересовано поведение, което показва, че слушате, като например отговори като ("Аха"), контакт с очите и използване на езика на тялото. Прекарвайки малко повече време в общуване и изслушване на пациента е добра инвестиция, тъй като е доказано, че така се увеличава удовлетвореността на пациентите.

Интелектуалният аспект на връзката включва време, за да се гарантира на пациента, че се интересувате какво е важно за вас двамата. Това също е сигнал, че се прави преход от социалния към медицинския аспект на прегледа. В идеалния случай, вашите служители и пациентът ще определят дневния ред преди да влезете в кабинета. Ако ли не, можете бързо да изготвите дневен ред чрез обсъждане на причината за посещението и след питане дали има други въпроси, които пациентът желае да бъдат обсъдени днес. Ако той отговаря утвърдително, продължете да питате, докато той няма по-нататъшни въпроси за обсъждане, а след това попитайте дали се нуждае от някакви разяснения по въпросите. След като сте наясно с притесненията му, обсъдете кои неща са с приоритет за него и решете за кои от тях ще има време по време на прегледа. Ако е необходимо, поискайте да си насрочи друга среща, за да обсъдите и останалите въпроси. Създаването на дневен ред добавя незначително време към консултациите, насърчава по-голяма удовлетвореност на пациентите и прави по-малко вероятно пациентите да се засегнат, когато се опитвате да приключите прегледа.


При определяне на дневния ред, може да ви помогне да знаете, че пациентите посещават лекаря си поради пет основни причини:

  1. Могат да имат проблеми, да толерират някои аспекти на заболяването си.
  2. Могат да се безпокоят, че техните симптоми предсказват тежки последствия.
  3. Могат да имат проблеми в ежедневието си, които се проявяват като симптоми, например тензионно главоболие.
  4. Могат да идват по административни причини.
  5. Могат да се нуждаят от профилактичен преглед.

Пациентите могат да се представят с повече от един от тези проблеми (например те могат да имат болка, която считат за нетърпима и са загрижени за това какво означава). Разбирането на причината или причините за посещението гарантира, че ще се обърне внимание на проблемите на пациента.


Оценка на реакцията на пациента към болестта и страданието

Диагностиката и лечението на болестите на пациента е основна клинична функция, но също така е важно да се оцени отговора му към неговото заболяване и страдание. Пациентите често споделят подробности за тяхното заболяване, които можете да разберете с една скромна инвестиция на време. Слушайте това, което той ви казва, че вече му е трудно, например: "Трудно се качвам по стълбите, докторе" или "Аз просто не мога да издържа вече работния ден без дрямка", и проявете любопитство за това. Това може да разкрие значителна клинична информация и е свързано с по-добро решение на притесненията на пациента.

Страданието на пациентите не е просто физическа болка. То е "състояние на тежък стрес, свързан със събития, които застрашават личността на пациента”. С други думи, то се отразява върху тяхната личност. За да се оцени страданието на пациента, задавайте въпроси като: "Как вашето заболяване ви засяга лично?", "Как се облекчават болките ви?" и "Въпреки страданието си, чувствате ли надежда за вашето бъдеще?". Някои пациенти са в състояние да намерят смисъл в страданието си или да изразят чувство на надежда, дори ако състоянието им е неизлечимо. Докато други могат да се чувстват отчаяни и да се затворят в себе си. Тези пациенти изискват повече грижи, внимание и изграждане на отношения, и планът ви ще бъде по-ефективен, ако им предложите начини как да намерят утеха в лицето на болестта и страданието.


Общувайте за насърчаване на излекуването

Известният психолог Карл Роджърс предполага, че тези, които съветват пациентите си, трябва да показват три неща в тяхната комуникация:

  1. Прямост (бъдете автентичен и оставете пациентът да разбере кой сте в действителност, вместо да се криете зад маска).
  2. Приемане (покажете, че цените човека, дори ако не сте съгласни с действията му).


Разбиране (бъдете чувствителни към това, което изпитва пациентът)

Пациентите, които имат проблеми от ежедневието (като домашни проблеми, социално-икономически предизвикателства или емоционални проблеми), могат да бъдат особено трудни за комуникация и често се превръщат в "проблемни пациенти". Работата с тях ще изисква от вас да използвате две умения, които могат да бъдат неприятни.

Първото е способността да обсъждате поведение или действия, които се случват в момента на срещата (напр. "Имам чувството, че не се разбираме" или "Изнервен съм и чувствам, че и вие сте изнервен. Може ли да започнем отначало?").

Другото умение е конфронтацията. Тя може да е от голяма полза за положителна промяна при пациента. Въпреки това конфронтацията може да предизвика защитни реакции. Полезна тактика е да споделите за вашата загриженост заедно с нещо положително, за да помогнете на пациента да понесе по-леко шока от конфронтацията и след това, използвайки любопитство или удивление, да изразите своята загриженост. Например: "Очевидно е, че обичате семейството си много и искате те да живеят щастливо. Но се чудя, дали криенето на вашата депресия от тях няма да има обратен ефект за създаване на разстояние във връзката ви и така да не получите подкрепата, от която наистина имате нужда?".


Използвайте силата на докосването

Общото правило е винаги да се докоснете до частта, която боли, но никога не я докосвайте веднага. Топло ръкостискане или потупване по рамото често може да помогне на смутените пациенти, а докосването може да има ползи за укрепване на здравето. Например масажът може да засили имунната защита, а за нежното докосване е доказано, че намалява болката при убождане на петата при преждевременно родените бебета.

Разбира се, реакциите на пациентите при допира с тях могат да бъдат непредсказуеми, особено при такива, които са били насилвани физически и свързват допира с експлоатация или болка, както и пациенти, които имат психиатрични заболявания и забавяне в умственото развитие. Пак можете да използвате докосването с тези пациенти, но с известна предпазливост. Ако усетите, че пациентът се чувства неудобно при докосването, защото това е в разрез с неговата религия или лични убеждения, не забравяйте да обясните какво включва физикалният преглед преди да започнете, а в някои случаи, може да се наложи да поискате разрешение за процедурата.


Посмейте се малко

Медицината е сериозно занимание и лекарите са заети хора. Но ако сте твърде сериозни или прекалено заети, за да допуснете хумора в работния си ден, вие и вашите пациенти изпускате много. Хуморът може да бъде от полза при създаване на разбирателство, облекчаване на тревожност, предаването на съобщения и осигуряване на приемлив изход за гнева. Той има общоблагоприятни физиологични ефекти, но подобно на всеки друг инструмент, трябва да се използва по подходящ начин. Хуморът носи по-малък риск, ако е насочен към вас като самоирония, не се използва като единствено средство за комуникация, основава се на съпричастност и е реципрочен.

При използване на хумор, не забравяйте, че има три вида хора: тези, които нямат чувство за хумор; тези, които обичат хумора; и тези, които създават хумор. Ако усетите, че при пациента липсва чувство за хумор, откажете се от тази препоръка – хуморът само ще го ядоса. Ако на вас ви липсва чувство за хумор, откажете се от тази препоръка – няма да бъдете смешен. За всички останали случаи, бъдете умерени и, моля ви, смейте се поне по малко.


Покажете съпричастност

Както споменахме по-рано, психологът Карл Роджърс включва разбирането или съчувствието като важна съставка в комуникацията. Тук съпричастността е в отделна категория, защото е толкова важна, но толкова рядко се практикува.

Този опит да разберете пациента не само помага да се създадат по-добри отношения, но също може да повлияе на физиологията. Например пациенти със силно съпричастни лекари са показали, че имат по-добър гликемичен контрол и LDL нива и симптомите на настинка са минавали с два дни по-бързо от тези на пациентите, чиито лекари са по-малко съпричастни.

Да бъдеш съпричастен обикновено включва коментар относно чувствата или преживяванията на пациента. Казвайки "Съжалявам", показвате симпатия, която често е необходима, но не е съпричастност, защото тя показва вашите чувствата, а не тези на пациента. Примери за съпричастни забележки са: "Сигурно е много неприятно" (чувство) или "Стълбите наистина започват да са истинска борба за вас" (преживяване). Емпатията може да бъде съчетана с изразяване на съчувствие: "Съжалявам за загубата ви. Не мога да си представя колко опустошително е това за вас".

Да си напомняте да покажете съпричастност е важно, защото медицинското обучение и медицинската култура обикновено не поощряват съпричастността. Например може да сте се научили през годините да мислите за пациента като за заподозрян или да се изключвате от преживяванията на пациента, за да си осигурите спокойствието по време на някоя неприятна или болезнена процедура. Бъдете открито съпричастни, защото мълчанието е враг на съпричастността. Пациентите не могат да знаят дали сте разбрали за техните тревоги и болки и дали ги разбирате като индивиди, освен ако не показвате какво сте разбрали.