Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 9 2016

10 невероятни открития, променили медицината завинаги

виж като PDF
Текст A




Практикуването на медицината е точно това – практика, защото лекарите никога не престават да усъвършенстват своите умения и да увеличават знанията си. Затова казваме, че медицината непрекъснато се развива.

Тези 10 случая разказват за невероятни открития. Някои от тях са плод на брилянтни идеи, които е невъзможно да си представим. Други се дължат на грешки, но все пак завинаги променят бъдещето на медицината.

   

1. Бръснарите хирурзи

В Средновековна Европа хирургията се е практикувала предимно от бръснари, защото операциите и работата на хирурзите са били възприемани повече като занаят, отколкото като професия. Бръснарите са извършвали "лечението" – кръвопускане, екстракция на зъби, ампутации, клизми, продажба на лекарства и, разбира се, бръснене и подстригване, ако желаете. Червено-белият знак, превърнал се в символ на бръснарите, представлява белите салфетки и напоените с кръв превръзки.

Това, което е интересно за бръснарите по това време е, че те са първите, които разглеждат човека отвътре, което проправя пътя за професионалните хирурзи. Двете професии в крайна сметка се обединяват през 1540 г. от Хенри VIII в структура, наречена Съюз на бръснарите-хирурзи.

Хирургията се утвърждава като отделна професия по времето на крал Джордж II, като през 1745 г. е създаден Лондонският колеж на хирурзите. От този момент нататък за извършването на операции е било необходимо да имаш нужното образование.
 

2. Томас Уилис

През 1647 г. английският лекар д-р Томас Уилис е първият в съвременната медицинска литература, който открива, че урината на тези, които страдат от диабет, има сладък вкус, подобен на меда. Да, прочетохте правилно. Уилис опитва урината на диабетно болните си пациенти.

Всъщност Уилис описва вкуса като "чудесно сладък, като мед или захар". Въпреки че такова откритие е отблъскващо и отвратително, то разкрива същността на диабета. В крайна сметка, то води до термина "захарен диабет" (diabetes mellitus), от латинската дума за "мед" (mellitus), която Уилис взаимства.

Като медицински химик в училището на Парацелз, Уилис написва много книги, като последната му книга се казва Рационална терапия. Неговото описание на сладкия вкус на урината при пациенти с диабет е много подробно описано в раздел IV, глава 3 от книгата. Уилис също е бил първият, който забелязва връзката между депресията и диабета, наблюдение, което е преоткрито три века по-късно.
  

3. Леополд фон Ауенбругер

Австрийският лекар Леополд фон Ауенбругер разработва перкусията през 1754 г. по време на първата му година работа в болница. Перкусията е метод, при който лекарят използва пръстите си, като почуква по специален начин с тях по тялото на пациента, за да открие наличието на течност, като например в белия дроб при пневмония. Ауенбругер – син на кръчмар, наблюдавал как баща му почуква по бъчвите с вино, за да определи колко са пълни. Взаимствайки идеята от баща си, създава нов метод във физикалния преглед и медицинската диагноза.

Той практикува теорията си върху трупове, като инжектира течност в плевралната им кухина, за да покаже значимостта на перкусията. Чрез нея той определя къде точно е течността, за да може да се предприемат действия за нейното отстраняване.

Ауенбругер сравнява звука на здравия бял дроб с този на барабан с тежка кърпа върху него, като при перкусия звукът, който се чува, е като ехо от барабана. Когато белите дробове са пълни с течност, ехото се разсейва и притъпява.

Ауенбругер публикува този метод, който сега се счита за класически и е неразделна част от физикалния преглед на пациента.
  

4. Николай Короткоф

Циркулацията на кръвта, както и различните налягания, е въпрос, който е проучван в продължение на векове. През 1628 г. д-р Уилям Харви публикува Exercitatio Anatomica де Motu Cordis et Sanguinis в

Animalibus ("За движението на сърцето и кръвта при животните"), който разглежда работата на органите на сърдечно-съдовата система.

100 години по-късно преподобният Стивън Хейлс записва първото измерване на кръвното налягане, след като разработва по-добре връзката между сърцето и пулса и как те са свързани с кръвното налягане и обем.

Това ново знание позволява да се създаде първият сфигмоманометър (апарат за измерване на кръвното налягане) през 1881 г. от Самуел Зигфилд Карл Ритер фон Баш.

През 1905 г. д-р Николай Короткоф открива разликата между систоличното и диастоличното кръвно налягане като подобрява сфигмоманометъра с помощта на маншет, които се поставя около ръката, за да се осигури равен натиск върху крайника. Короткоф открива различните звуци в артериите, когато се прилага налягане върху тях и това остава стандарт за измерване на кръвното налягане и до днес.
  

5. Рене Теофил Хиасинт Ленек

Френският лекар Рене Теофил Хиасинт Ленек, който изобретил стетоскопа през 1816 г., се смята за бащата на клиничната аускултация. Идеята му хрумва докато Ленек наблюдава две деца, играещи на двора, които си изпращали сигнали едно на друго с помощта на дълго парче от масивно дърво и карфица.

Ленек осъзнава, че децата комуникирали със звуци като допирали ухо до единия край на дървото и драскали с карфица по другия. По-късно той използва това свое наблюдение по време на медицински преглед, в който отчаяно искал да чуе по-добре дробовете и ударите на сърцето на свой пациент.

Ленек прекарва следващите три години, усъвършенствайки дизайна на стетоскопа си. В крайна сметка той създава куха тръба от дърво, която е предшественик на днешния стетоскоп. С изобретението си Ленек слуша различните звуци на сърцето и белите дробове и в крайна сметка формира различни диагнози въз основа на наблюденията си, които подкрепя с констатации от аутопсии. В резултат на това той е първият, който дава описания на белодробната находка при бронхиектазии и други белодробни заболявания и публикува работата си в De L’auscultation Mediate.
  

6. Карл Ландщайнер

В Университета на Виена австрийският биолог и лекар д-р Карл Ландщайнер проявявал интерес защо някои кръвопреливания са успешни, а други се оказват фатални. През 1900 г. той открива, че съществуват отделни групи кръв и ги класифицира в три групи: A, B и C. Кръвна група C по-късно става известна като O кръвна група, като по този начин се създава ABO системата на кръвните групи.

Той открива различните разновидности на кръвта чрез смесване на еритроцити и серум от всеки един от персонала си, като след това показва как в някои от серумите от различните индивиди еритроцитите аглутинират. Това изследване е публикувано в 17-тата му научна статия през 1901 г., която показва значението на индивидуалната кръвна група.

През 1930 г. Ландщайнер получава Нобелова награда за физиология и медицина, но това не е краят на неговите изследвания и открития. Десет години по-късно Ландщайнер и Александър Винер откриват Rh фактора.

Изследванията на Ландщайнер са от първостепенно значение в областта на медицината. Като се има предвид, че не всички кръвни типове са съвместими, откритията му са все още в употреба, и днес, и завинаги ще бъде така. При кръвопреливания, трансплантации, при бременните жени, както и при всякаква форма на загуба на кръв, типизирането на кръвта е от съществено значение за предотвратяване на несъответствията, които биха могли да доведат до аглутинация, инсулти и смърт.

   
7. Джоузеф Бел

Д-р Джоузеф Бел е уникален учен и хирург, който бил обсебен от идеята за наблюдението на пациента, което той подчертавал, че е от жизненоважно значение за медицинския преглед и диагностика. Бел смятал, че непосредственото наблюдение може да разкрие много за пациента, преди той дори да каже и дума, което води и до точната диагноза.

Преди това диагнозата се основавала само на симптомите. Бел, който преподавал в Медицинския университет в Единбург, Шотландия, подчертава значението на това да се забелязва не само очевидното и се фокусирал върху всеки детайл. Примери за такива наблюдения са татуировките на моряците (които биха могли да ви разкрият къде са пътували), ръцете на пациента (които биха могли да разкрият неговата професия) и лицето на пациента (което може да покаже дали е бил пияница наред с други неща).

Бел често проверява концентрацията на студентите си, като им внушава да не пропускат детайлите. При един случай той слага съединение, което има ужасен вкус в разтвор. След това потапя пръст в разтвора, облизва го и казва на студентите си да направят същото. Те повтарят неговото действие и остават отвратени от вкуса. Секунди по-късно установяват, че Бел е потопил един пръст, а е облизал друг. Бел имал репутация, че винаги поставя правилната диагноза. С течение на времето той се превърнал в легенда в университета.

Уменията на Бел се търсели и от детективите, които се нуждаят от помощта му при редица криминални разследвания. Той подпомага полицията с разследването на множество престъпления, описвайки жертвите, и дори се опитва да създава профили на виновниците. През 1888 г. той работи по случая с Джак Изкормвача.

Бел е моделът на Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс. Умението за наблюдение на Бел води до развитието на криминалистиката и завинаги оставя отпечатък върху медицинските и наказателни разследвания.

   

8. Пол Ерлих

В началото на 1900 г. немският химик Пол Ерлих фокусира вниманието си върху имунологията, както и борбата с инфекциозните заболявания, чрез използването на лекарства. По това време Ерлих въвежда термина "химиотерапия", процес на лечение на заболявания с химически субстанции.

Ерлих тества различни химически субстанции върху животни и е първият човек, който показва потенциалния ефект, който лекарствата биха могли да имат. През 1908 г. Ерлих използва арсеник за лечение на сифилис в жив заек, който успешно излекува. С течение на времето той проявява интерес към лечението на рака, като използва алкилиращи агенти и анилинови бои, за които открива, че са ефективни.

Революционните му изследвания и терапии, като например използването на химически субстанции за борбата не само с болестите, но и с туморите, води до раждането на химиотерапията. Преди това туморите се третирали само с радиация, хирургия или и двете. Ерлих получава Нобелова награда за работата си в областта на имунологията и ще бъде завинаги известен като основател на химиотерапията.
  

9. Александър Флеминг

На 3 септември 1928 г. Александър Флеминг, професор по бактериология в болница Сейнт Мери в Лондон, се връща от почивка и забелязва нещо необичайно в една от петриевите си панички, съдържаща бактерията Staphylococcus. Открива участък в паничката без Staphylococcus.

В средата на чистия район бил пораснал мухъл и изглежда, той бил секретирал нещо, което подтиска растежа на бактериите. Това случайно откритие дава началото на антибиотичната ера. Флеминг публикува откритията си в британския вестник Експериментална патология през юни 1929 г., с което запалва интереса към пеницилина на бактериолозите по света.

По време на Втората световна война двама учени от Оксфордския университет продължават работата на Флеминг. Ернст Чейн и Хауърд Флори започват работа с пеницилина и успяват да произведат прах, който запазва своята антибактериална сила за продължителен период от време.

Започва масова продукция на пеницилин и това, в крайна сметка, спасява живота на милиони хора по бойните полета, които иначе биха умрели от бактериални инфекции. Флеминг, Чейн и Флори получават през 1945 г. Нобелова награда за физиология и медицина за тяхното изключително и животоспасяващо откритие.
   

10. Мария Кюри

Родена във Варшава, Полша, през 1867 г., Мария Кюри имала вродена жажда за знания, четене и изучаване на каквото ú попадне в ръцете още от ранна възраст. Кюри се премества в Париж през 1891 г. и започва да изучава физика и математика в Сорбоната.

Там тя се запознава с бъдещия си съпруг – Пиер, и двамата се женят четири години по-късно. Двамата изучават заедно радиоактивността, което води до откритието на полония през юли 1898 г. По-късно същата година те откриват още един нов химичен елемент: радий.

Техните изследвания и открития проправят пътя за изучаването и използването на рентгеновите лъчи. По време на Първата световна война Мария е начело на радиологичното звено на Червения кръст, като обучава медицинските санитари и лекарите за новите техники за използване на рентгенови лъчи.

Мария и Пиер получават Нобелова награда през 1903 г., а Мария получава втора Нобелова награда през 1911 г. за изследванията си в областта на химията. Излагането ú на високоенергийно лъчение по време на нейните дългогодишни изследвания довели до влошаване на здравето ú и тя умира от левкемия на 04 юли 1934 г.