Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 1 2017

ВАКСИНИРАНЕТО. Как от „Не, благодаря!“ да стигнем до „Да, разбира се!“

виж като PDF
Текст A




Имунизациите могат да помогнат за предотвратяване разпространението на определени заболявания върху голям брой хора. Изисква се обаче да вземат предвид опасенията на пациентите, както и някои широко разпространените заблуди.

Имунизациите са един от най-ефективните начини за подобряване на общественото здраве през последните десетилетия. И въпреки това всяка година повече от 50 000 възрастни умират от предотвратими чрез ваксинация болести или техните усложнения. Детският паралич и морбили могат да бъдат изцяло ерадикирани, както вече се случи това с едрата шарка (вариола) през 1979 г. Последните огнища на тези две опустошителни и предотвратими заболявания са били в области, в които те са били ликвидирани в миналото (части на Африка и Близкия Изток). Тези факти подчертават необходимостта от увеличаване на нивото на обхващане от ваксинирането, с цел да се подобри здравето на нашите пациенти, а и на обществото ни като цяло. Ключов компонент в това начинание е разбирането защо нашите пациенти реагират с "Не, благодаря!", а не с "Да, разбира се!", когато предлагаме ваксинации. Също така и как успешно да разясним рисковете и ползите от ваксинирането.

Кой или какво повлиява най-много пациента при вземане на решение дали да се ваксинира?

Лекарската препоръка е най-важният фактор, влияещ върху решението на пациента да бъде имунизиран, и в действителност, повечето пациенти няма да се ваксинират без лекар да им го препоръча. Не подценявайте влиянието си особено ако вашите пациенти ви считат за компетентен и загрижен лекар.

Пациентите в напреднала възраст може би си спомнят какъв е бил живота в тяхната общност, когато да заболееш от морбили, паротит и полиомиелит е било реалност, преди ваксините да станат широко достъпни. Комбинирането на техния жизнен опит с нашата медицинска помощ може да бъде полезен начин да се подчертае значението на ваксинациите.

Табл. 1. Кой влияе на решението ви дали да се ваксинирате?

Личен лекар

69%

Член на семейството

19%

Знаменит доктор, известна обществена личност

7%

Никой

4%

Без отговор

1%

Източник: Национална фондация за инфекциозни заболявания, 2009 American Medical News. Публ. на 17. февруари, 2014.

   

Недостатъчно високото ниво на здравна грамотност, както и невъзможността да се разбере напълно здравната информация в смисъла на вземането на решение също играе роля. Проучванията показват, че хората в напреднала възраст са с по-ниска здравна култура в сравнение с другите възрастови групи.

Когато си задаваме въпроса защо пациентите ни отказват ваксинация, трябва да вземем предвид социално-икономическото и културно минало на нашите пациенти, за да можем да ги посъветваме съобразно.


Защо пациентите отказват ваксини и как да реагираме

Пациентите отказват ваксинация по редица причини, включително заради опасения за нейната ефикасност или необходимост, страх от странични ефекти, както и заради недоверие на медицината като цяло. По-долу са представени някои предложения за това как лекарите могат да отговарят на конкретни проблеми на пациентите си.


Мога сам да се преборя с инфекцията по естествен начин – с правилното хранене и хигиена

Пациентски проучвания са установили, че много хора имат погрешното убеждение, че здравите хора не се нуждаят от ваксинация.

По време на разговор с пациент, отказал ваксинация, лекарят го попитал каква е причината за това. Пациентът отговорил, че тъй като е толкова здрав, той усеща тялото си достатъчно силно, за да се справи с всяка инфекция. Когато след това лекарят му пита дали домът му е чист и добре поддържан, и следователно без опасност от пожар, той отговоря: "Разбира се!" Следващият въпрос на доктора бил дали има пожарогасител в дома си. Той отговори, че има... но се замислил и започнал да вижда връзката: "Пожарогасител" Ако си изложен на болестта, че срещу която вече си ваксиниран, тялото ще бъде готово „да я загаси” с този вътрешен „пожарогасител”.

Пациентите могат също така да отказват ваксинация, тъй като смятат, че те могат просто да потърсят лечение, ако се разболеят. Възможно е да променят мнението си, след като чуят, че не съществува ефективно лечение за морбили, паротит или полиомиелит.

В публикувано през 2014 г. проучване на Националната фондация за инфекциозни заболявания относно степента на имунизиране на възрастното население се посочва, че личните лекари имат най-голямо влияние при вземане на решение за ваксиниране (69%), следвано от член на семейството (19%).


Моят лекар не ми е препоръчал ваксиниране

Както беше обяснено по-горе, пациентите е много по-вероятно да се ваксинират, ако преди това лекарят не им го е препоръчал. Дори онези пациенти, които са негативно настроени спрямо ваксинациите като цяло, биха били много по-възприемчиви при лекарска препоръка.

Нашите пациенти искат да чуят нашата гледна точка – и то не просто да им цитираме цифри. Срезово проучване относно ваксината срещу H1N1 показва, че повишаване на процента на имунизации може да бъде постигнато само чрез разсейване на заблудите в обществото към ваксините и ваксинирането. Комуникацията е ключът както в лекарския кабинет, така и извън него.

Един от начините да подсигурите пациентите да получат вашата препоръка е създаването на система с вашия екип.

Направете ваксинирането приоритет от първостепенна важност, а не го оставяйте на заден план. Делегирайте задачи и правомощия по подходящия начин. Така например медицинските сестри могат да актуализират информацията за всички имунизации преди посещенията за годишните профилактични прегледи. Така нищо няма да се остави на случайността. По същия начин, през есента и зимата сестрите могат да съветват всеки пациент да си направи противогрипна ваксина още преди лекарят да влезе в кабинета. Медицинските сестри приемат своята роля като застъпници за здравето на пациентите сериозно и споделят с пациентите, че самите те вече са предприели тази стъпка. Ако пациентът откаже, лекарят има още една допълнителна възможност да му помогне да промени мнението си.


Поставихте ми противогрипна ваксина и ето сега се разболях от грип

Значителна част от пациентите са загрижени, че ваксината срещу грип ще им докара "грип”. Това допълнително намалява процента на ваксиниране. Лекарите следва да използват термина "грип" само за описване на инфекция с грипен вирус, а не за вирусно заболяване, причиняващо обичайна настинка. Тъй като средно статистическият пациент боледува от три или четири настинки годишно, не е неочаквано, да развие симптоми на настинка в рамките на седмици след противогрипната ваксинация и това може да бъде неправилно свързано с ваксинацията. Лекарите също трябва да обяснят, че ваксинацията не може да ги предпази от заразяване с обикновена настинка, както и да подчертаят, че изграждането на имунитет срещу грипните вируси може да отнеме няколко седмици след ваксинирането. И съответно през този период пациентите има шанс да се заразят и разболеят от грип.

 
Ваксината ще разболее мен или детето ми

През 2010 г. The Lancet оттегли печално известната статия от 1998г. на Andrew Wakefield, в която е описана неправилно връзка между МПР ваксината (морбили, паротит, рубеола) и аутизъм при деца. Генералният медицински съвет на Великобритания заключава, че действията на Wakefield са били недобросъвестни и подвеждащи и прекратява правата му да практикува медицина. Въпреки ясните доказателства, че ваксината не причинява аутизъм, неетичната работа породи вълна от съмнения по отношение на ваксините. Огнища на морбили в Европа продължават да има и могат да бъдат отдадени на понижаване на процента обхванати хора от имунизации през последните две десетилетия. Според

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) най-често срещаната страна, от която се внасят вируса на морбили е Индия (16 случая) и Франция с 13 случая, въпреки че са налице още пет случая, които също биха могли да бъдат свързани с Франция.


Хора, които уважавам, са против ваксините

Въпреки че невинаги се основава на научни доказателства, личното мнение на популярни публични личности по здравни въпроси като имунизациите, може да повлияе на тяхната аудитория. По подобен начин действа и мнението на близки родители, които смятат, че ваксинацията може да навреди на детето им. Резултатите от скорошно проучване показват, че 26% от родителите (повече жените, отколкото мъжете) се доверяват на мнението на знаменитостите когато става въпрос за безопасността на ваксините, а 73% – на познати родители. Както споделят експерти по инфекциозни заболявания "Всеки път слухът побеждава епидемиологията".

Основният начин, по който пациентите получават и споделят информация против ваксинирането, е чрез социалните медии като Facebook, Twitter, блогове. Можете да използвате вашите собствени профили в социалните медии, за да противодействате с научно обоснована и достъпна информация относно имунизациите.

Когато пациентите сами търсят източници на информация за ваксините, те най-често използват ключова дума за търсене "имунизация". Много от сайтовете, намерени при такова търсене, всъщност споделят информация и мнения против ваксините, а не за тях.


Теория на конспирацията

Наскоро беше съобщено, че пациенти в Афганистан и Пакистан крият децата си от полиомиелитна ваксина поради страх, че ваксината съдържа естроген и западняците искат да предизвикат стерилитет у момчетата им. Подобни опасения се появяват дори и в САЩ. По време на спонсорирано от Американския колеж на лекарите и Центъра за контрол на болестите видео интервю на пациенти, няколко афро-американски пациенти от Чикаго изразяват опасения, че ваксините могат да причинят стерилитет и че това може да е механизъм за унищожаване на афро-американската общност. Те цитират т.нар Tuskegee експеримент – проучване, проведено между 1932 г. и 1972 г., което проследява естественият ход на заболяването сифилис при 600 бедни афро-американци, на които не са били изчерпателно обяснени подробностите на проучването или възможностите за лечение на сифилиса. Към днешна дата това остава един отличен пример за неетични изследователски практики, които са източник на недоверие към лекарите в някои малцинствени общности.


Малко вероятно е да се разболея

На първо място в днешно време много малко хора от развитите страни са боледували полиомиелит, морбили, паротит.

В САЩ например има намаление от 99% на тези заболявания през последните 50 години. Затова не е чудно, че много хора смятат, че тези заболявания вече не са заплаха и ваксинации за тях вече не са необходими. През последните 25 години Световната здравна организация е била неколкократно близо до изкореняване на полиомиелита в световен мащаб, но се наблюдава възраждане на болестта при намалелите нива на ваксинации.

Центърът по контрол на болестите в САЩ е разработил сайт, насочен към родителите, обяснявайки необходимостта от продължаване на имунизирането срещу болести, които са почти, но не и напълно ерадикирани.

Даден е пример с изливането на кофи с вода от продънена лодка: дори ако лодката е почти суха, трябва да продължи изливането докато дупката се запуши, защото в противен случай водата ще се върне и ще обезсмисли напредъка. Това много прилича на продължаващите усилия за изкореняване на някои заболявания.

Дори усилията на здравните служби в отделните държави за ограничаване или премахване на много заболявания да са били успешни, избухването на следваща епидемия от ваксинно-предотвратима болест може да бъде само на един полет разстояние. Само американците са направили 61 млн. пътувания извън страната през 2009 г. (почти 30 млн. от тях в чужбина), а е изчислено, че в световен мащаб през 2012 г. е имало повече от 1 млрд. посещения на чуждестранни туристи.


Въпрос на доверие

Повечето пациенти искат да вземат правилното решение по отношение на собственото си здраве и се доверяват на лекарите си, за да ги водят в това. Пациентите често се чувстват объркани и уплашени от противоречивите истории в медиите, мислейки си, че "сигурно има нещо гнило с ваксините...", когато чуят за неоснователни рискове от ваксинирането. Доверието се изгражда, когато пациентите усетят и повярват както в компетентността, така и в грижите на техния лекар. Само чрез разработване на доверени отношения с нашите пациенти ще можем да се поучим от техните проблеми. Ще погледнем на тях през очите на пациентите и да се надяваме да продължим да помагаме на нашите пациенти да избегнат тези опустошителни, но предотвратими болести. А доверените отношения е необходимо също така да разяснят ефективно предимствата на тези интервенции и да разрушат бариерите пред масовото ваксиниране.