Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2020

4 доказани стратегии за подобряване грижата за пациента

виж като PDF
Текст A




Способността да общуваме качествено е изключително важна за хората, които практикуват семейна медицина. Умелото общуване помага на семейните лекари да започват да градят взаимоотношения, да търсят и споделят важна информация и да работят ефективно с пациентите, членовете на семейството и обществото като цяло. Въпреки това, когато лекарите са изправени пред времевия натиск на натоварения работен ден, внимателната комуникация често се губи. Проучване в кабинетите на 29 семейни лекари установява, че когато се изпитва загриженост за пациента в началото на посещението, лекарите обикновено пренасочват встъпителните изявления на пациентите след средно 23.1 секунди.

Веднъж щом разговорът е насочен в друга посока, пациентите рядко се връщат към встъпителния си списък от оплаквания, което води до обсъждане на теми, които никога не са адресирани по време на прегледи при други специалисти. Друго проучване на 35 посещения за първична помощ установява, че някои от по-често срещаните неизказани оплаквания включват „притеснения относно възможна диагноза и какво ще се случи в бъдеще; мнения на пациентите какво не е наред; странични ефекти; нежелание за получаване на рецепта; и информация, свързана със социалния контекст“. Тези неизказани тревоги често водят до свързаните с това проблеми.

Като лекар искате да направите всичко възможно, за да осигурите на пациентите си грижата, от която те имат нужда и искат. За щастие, данните показват, че използването на някои сравнително прости подходи за общуване може да помогнат на пациентите ви да се чувстват изслушани, да ги насърчи да ви предоставят точна и подходяща информация и да ви помогне да ги преведете през сложния диагностичен процес, без да изкарвате графика си от релси.


Поканете пациента да седне

Само заради това, че човек е седнал може да повлияе разговора да стане по-малко забързан, по-открит и дружелюбен. Всъщност доказателствата сочат, че воденето на разговора седнал с вашите пациенти (за разлика от стоенето прави) може да подобри и удовлетвореността на пациентите, като подобри възприемането от тяхна страна. Въпреки че е типично лекарите да седят поне за част от прегледа в кабинета, визитациите в болницата често включва бързо влизане в стаята на пациента, последвано от множество въпроси, обновяване на терапия и план за изследвания за деня. (Всъщност повечето илюстрации на болничното обучение включват лекуващия лекар, който се извисява над лежащ пациент, заобиколен от малка армия от студенти, всички стоящи прави!) Организацията на болничните стаи, предпазните мерки за изолация и хигиенните грижи, способстват за стоенето в изправено положение, но отделянето на няколко минути за сядане до леглото на пациента може да даде много силен резултат.

Едно проучване за посещения при пациентите в след­оперативна обстановка от неврохирург установява, че когато лекарят сяда по време на визитациите, пациентите усещат, че посещението продължава по-дълго и оценяват посещението по-положително, отколкото когато лекарят остава да стои прав. При все, че времето, прекарано до леглото на болния, всъщност не се променя и в двата сценария. Друго проучване сред 17-ма интернисти, които се грижат за пациенти в обща медицинска служба със стационар, установява, че когато лекарят седи по време на визитацията, продължителността на посещението не се променя, но е по-вероятно пациентите да смятат, че лекарят обяснява нещата ясно и внимателно слуша. Вижте по-долу няколко кратки съвета:

  • Сядайте по време на посещенията в кабинета или по време на визитациите, за да повишите удовлетвореността на пациентите, като подобрите тяхното възприятие за продължителност на прегледа и способностите ви за общуване.
  • Опитвайте се да задавате по различни начини въпроса “Има ли още нещо, което да искате да обсъдим днес?”. Така ще намалите броя на неизказани тревоги от страна на пациента по време на регулярни прегледи.
  • Използвайте техниката СНПСЕ в болнична и амбулаторна обстановка, за да повишите удовлетвореността на пациента и да увеличите здравното ограмотяване.
  • За усилия в посока здравно образование, задължително включвайте разговор с лекар, за да повишите увереността на пациентите в самите тях.


Очаквайте да има още нещо

Когато се чувствате притиснати от времето, най-естественото нещо е да искате да поддържате някакъв контрол над продължителността и темите на посещенията в кабинета ви. Както бе отбелязано по-горе, опитът за насочване или пренасочване на разговора може да доведе до изказване на премълчани опасения от страна на пациентите и свързани с тях проблеми.

Вместо това се опитайте да влезете в разговора, като приемете, че пациентите имат повече неща за казване, отколкото първоначално са готови да изразят. Като лекар вие се стремите, чрез някои прости промени в езика си, да помогнете за увеличаване шансовете всеки пациент да получи търсената от него помощ.

Група изследователи проучвали колко често се използва изразът „нещо друго” в рамките на едно посещение при доктор (като в „Има ли нещо друго, което бихте искали да обсъдим днес?“) В сравнение с употребата на думата „някакви“ (като в „Има ли някакви други неща, на които бихте искали да обърнем внимание днес?“). Когато лекарите използват израз с „някакви“ въпроси, е имало 78-процентно намаление на броя на премълчаните оплаквания и не е имало увеличение на продължителността на посещенията. Затова опитайте следващия път да зададете по няколко различни начина въпроса „Има ли нещо друго, което бихте искали да се обсъди днес?“.


Използвайте метода СНПСЕ

Този подход е техника за сваляне на анамнеза от пациенти, която се състои от пет компонента. Въпреки че първоначално е разработен като форма на кратка психотерапия, въпросите по своята същност предоставят по-широка перспектива за социални проблеми, стресови фактори и други житейски събития, с които пациентът може да се справи. Доказателствата сочат, че разискването на тези опасения, независимо дали по време на вътреболнични визитации или по време на ежедневната суматоха в извънболничната помощ, може да подобри разбирането за жизнения опит на пациентите и да подобри удовлетвореността на пациента със сигурността му да споделя.

Едно проучване на над 20 последователни амбулаторни посещения за всеки от четирима семейни лекари в групова практика установи, че използването на техниката СНПСЕ като рутинна в кабинета води до повишена удовлетвореност на пациентите. Като по-специално помага на пациентите да усетят, че техният лекар е съпричастен и загрижен. Друго проучване изследва как добавянето на техниката към посещенията за първична помощ повлиява здравното ограмотяване на пациенти с диабет, измерено чрез отговори на скалата за овластяване на диабета. Сред пациентите, чийто лекари използват техниката по време на посещенията, здравното ограмотяване на шест месеца по-късно е било средно почти два пъти по-високо, отколкото сред пациентите, които получават само стандартни грижи по време на посещенията си.

В друго проучване на 25 болни, за които се грижи друга групова практика по семейна медицина, на 13 пациенти се прилага техниката СНПСЕ ежедневно в продължение на пет дни или до изписване. Останалите 12 пациенти в контролната група получават стандартни грижи. На приключване всички участници попълват анкета за удовлетвореност на пациента. Служителите в болниците, които ежедневно използват техниката, отбелязват по-голямо цялостно удовлетворение от прилаганите грижи, но няма значима разлика между групите по отношение на удовлетвореността на пациента от времето, прекарано по време на прегледите.


Подходът СНПСЕ

  • Социална анамнеза – „Какво се случва в живота ви?”
  • Настроение – „Как ви повлиява това?”
  • Проблем – „Кое най-много ви притеснява в тази ситуация?”
  • Справяне с ежедневието – „Как се справяте за момента?”
  • Емпатия – „Това изглежда много (плашещо, объркващо, тъжно и т.н.).”


Подкрепяйте пациентите

Лекарите са изправени пред предизвикателната задача да облекчат страховете и тревогите на пациентите относно тяхното здраве. Често диагностичната несигурност поражда изкушение да се направят множество тестове „само, за да сте сигурни“. Преглед на пет рандомизирани контролирани изпитвания (RCT) обаче не успява да намери потвърждение за устойчивост от такъв подход. Друг систематичен преглед на 14 RCT установява, че макар диагностичните тестове за симптоми с нисък риск от сериозно заболяване да намаляват бъдещите посещения за първична медицинска помощ, те допринасят малко, за намаляване тревожността на пациентите, да облекчат симптомите или да предоставят успокоение.

Тогава какъв е най-добрият начин да помогнем пациентите си да намерят правилния път относно справянето със здравни проблеми. Научните доказателства сочат, че за пациентите, да проведат директен разговор с доктор, дава повече увереност от други форми на обучение или правенето на тестове.

Проучване на 92 пациенти, подложени на стрес-тестове за оценка на болката в гърдите, установява, че пациентите, които са получили листовка и са имали кратка дискусия със своя лекар за значението на нормалните резултати от дадено изследване, са докладвали по-високи нива на успокоение в сравнение с пациентите, които са получавали само листовка или стандартния резултат от лабораторията. По подобен начин систематичен преглед и мета-анализ на 14 RCT и нерандомизирани клинични проучвания изследват дали обучението на пациентите в първичната медицинска помощ увеличава спокойствието при пациенти с болки в долната част на гърба. Пациентите, получили писмено или устно обучение, съобщават за по-високи нива на увереност в сравнение с такива, които са получили стандартни грижи. Освен това се установява, че образованието е значително по-ефективно, когато се предоставя от лекар, а не от друг член на екипа на здравеопазването.

Важно е също да споделяме с пациентите, когато сме сигурни и кога не сме, и да предаваме собствената си несигурност по правилния начин.

Проучване сред 71 родители, на експериментални посещения за педиатрична помощ, установява, че родителите имат по-голямо доверие на лекаря, ако диагностичната несигурност е поставена ясно по отношение на широчината на диференциалната диагноза или на „най-вероятните диагнози”, а не по отношение на изричните изявления за „не съм сигурен“ в диагнозата. Навременното проследяване на резултатите и обсъждането на следващите стъпки са от съществено значение за поддържането на здрави и продуктивни взаимоотношения лекар-пациент.


Започнете с малки стъпки

Щом става въпрос за здравна грижа, пациентите търсят взаимоотношения с лекари, които се окачествяват като надеждни, грижовни, опитни и достатъчно независими. За да се подсили всяко от тези качества, е жизненоважно да се полагат старания в посока подобряване на общуването. Това е точно толкова важно, колкото и подобряването на медицинските познания и способности. В случай че решите да използвате тези научно обосновани подходи за общуване, може да си помогнете да заздравите допълнително взаимоотношенията с вашите пациенти и да повишите удовлетвореността от съвместните ви усилия.