Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2021

Лечение на артериална хипертония при пациенти със сърдечна недостатъчност

виж като PDF
Текст A
д-р Константин Костов1, проф. д-р Мария Цекова1, доц. д-р Аспарух Николов2
1Катедра Пропедевтика на вътрешните болести, МУ-Плевен 2Научен институт, МУ-Плевен


Сърдечната недостатъчност (СН) е сърдечно-съдов синдром, който засяга 1 от 5 човека през техния живот[2,4]. СН се причинява основно от артериална хипертония (АХ), коронарна болест (КБ) или от заболяване на сърдечните клапи[5]. При анализ на данните от проследяването на 5 143 пациенти (на възраст от 40 до 89-годишна възраст от Framingham Heart Study) в продължение на 20 години, се установява с математически регресионен модел, че рискът за възникване на СН е два пъти по-висок при мъжете с АХ и три пъти по-висок пи жените с АХ в сравнение с пациентите с нормално артериално налягане (АН).

При общо 5143 пациенти, проследени в продължение 20.1 год. (средно 14.1 год.) са регистрирани 392 но­ви случая на СН, като 91% (357/392) са с АХ. С мултифакторен вариационен анализ се доказва, че АХ е често срещан рисков фактор (РФ) за СН, като при 39% от мъжете със СН и при 59% от жените със СН, АХ се изтъква като причина за СН. АХ, миокардният инфаркт (МИ), захарният диабет (ЗД), левокамерната хипертрофия и клапните сърдечни болести са предиктори на повишен риск за СН при мъжете и жените. Преживяемо­стта за петгодишен период след началото на хипертензивната СН е 24% за мъжете и 31% за жените.

Артериалната хипертония е най-често срещаният рисков фа­к­тор за СН и е необходимо разработване на стратегия за превенция на АХ и контрол на АН. Средната пре­живяемост след изявата на СН е 1.7 год. за мъжете и 3.2 год. за же­ните[3,4].

АХ е свързана с повишен риск от раз­витие на СН, антихипертен­зив­ната терапия рязко намалява честотата на СН (с изключение на α-адрено-рецепторните блокери, които са по-слабо ефективни от другите ан­ти­хипертензивни средства в превенцията на СН)[1,6]. В ръководството на Европейското кардиологично дружество (ESC) за лечение на АХ от 2018 г. се определят прагови стой­­ности като цел на терапията на АХ (Табл. 1).

В ръководството на Европейското кардиологично дружество за лечение на АХ от 2018 г.[6] при болните с АХ и СН се препоръчва да се започ­не терапия с тройна комбинация (инициираща терапия): инхибитор на ан­гиотензин конвертиращия ензим (АСЕ-И) или ангиотензин рецепторен блокер (АРБ) + диуретик (или бри­м­ков диуретик) + бета блокер, като се следва определен алгоритъм и вто­ра стъпка е четворна комбинация: АСЕ-И или АРБ + диуретик (или бримков диуретик) + бета блокер + минерал рецепторен антагонист (МРА) (Табл. 2).

При пациенти с предсърдно мъждене (ПМ) и АХ препоръките на Европейското кардиологично дружество са представени на Табл. 3, като при болните с ПМ и АХ задължите­л­но се провежда терапия с орален ан­тикоагулант съобразно CHA2DS2-VASC скор при липса на противопоказания[6].

При избора на медикаментозна терапия на болните с АХ и СН трябва да се имат предвид индикациите и кон­траиндикациите на всеки медикамент (Tабл. 3, Tабл. 4).

Болните с АХ и СН трябва да спазват подходящ хигиенно диетичен режим, с ограничаване приема на готварска сол и умерена двигателна активност, както и стриктно да се придържат към назначената им медикаментозна терапия. Препоръчва се „комбинация в едно хапче" (single pill) за подобряване на контрола върху АН[6].

Доказано е, че комбинираната ан­ти­хи­пертензивна терапия и при­ла­­­­га­нето на стратегията „single pill-treatment” е свързана с по-висок про­­цент на придържане към терапи­ята от страна на пациентите. 


книгопис:
1. ALLHAT Collaborative Research Group. Major cardiovascular events in hypertensive patients randomized to doxazosin vs chlorthalidone. JAM2000;283:1967-1975.
2. Gottdiener JS, Arnold AM, Aurigemma GP, et al. Predictors of congestive heart failure in the elderly: the Cardiovascular Health Study. J Am Coll Cardiol. 2000;35:1628-1637.
3. Levy D, Larson MG, Vasan RS et al. The progression from hypertension to congestive heart failure JAMA,1996 May 22-29;275(20):1557-62.
4. Lloyd-Jones DM. The risk of congestive heart failure: sobering lessons from the Framingham Heart Study. Curr Cardiol Rep. 2001 May;3(3):184-90.
5. Ponikowski P, Voors AA, Anker SD, Bueno H,et al.; Authors/Task Force Members. 2016 ESC Guidelines for the diagnosis and treatment of acute and chronic heart failure: the Task Force for the diagnosis and treatment of acute and chronic heart failure of the European Society of Cardiology (ESC) Developed with the special contribution of the Heart Failure Association (HFA) of the ESC. Eur Heart J. 2016; 37:2129-2200.
6. 2018 ESC/ESH Guidelines for the management of arterial hypertension. The task Force for management of arterial hypertension European Heart Journal (2018),39, 3021-30104.