Прескочи към главното съдържание на страницата

Архив


БРОЙ 5 2021

Захарен диабет и сексуални нарушения при жените

виж като PDF
Текст A
д-р Евелина Златанова, доц. д-р Мира Сидерова, дм, проф. д-р Кирил Христозов 
Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Св. Марина“, гр. Варна, Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“, гр. Варна


Женската сексуална дисфун­к­ция (ЖСД) обхваща нарушения на различните фази на сексуалния отговор, в това число на сексуалното желание, възбуда, оргазъм или наличие на болка, което може да доведе до дистрес, с негативен ефект върху женското здраве и качеството на живот. Много често се наблюдава припокриване на отделните нарушения, както и въз­можността отключването на ед­но сексуално нарушение да доведе до други такива.

Историче­ски, сек­суалната дисфункция се е разгле­ждала преди всичко като психично раз­стройство, във връзка с което основните класификации и определения се цитират от ръководствата на американската психиатрична асоциация, като в настоящето се използват DSM-V-TR от 2013 г. (Diag­nostic and Statistical Ma­nual of Mental Disorders 2013), както и Меж­ду­народната класи­фикация на болес­тите (World Health Organization, 1992).

Определението, ко­ето дава Американската психиатрична асо­ци­­ация включва всяко нарушение на различните фази на секс­уалния цикъл, което води до невъзможност за постигане на сексу­ално удоволст­вие на единия или и на двамата па­р­т­ньори[1].

Епидемиологичните проучвания показват висока честота на ЖСД в общата женска популация, която се оп­ределя между 42 и 60%[2,3]. Изследванията обаче показват, че включването на сексуален дистрес като част от определението на ЖСД доведе до понижаване на честотата до 20%[4].

фигура 1:
Сексуални нарушения при жените
(American Psychiatric Association. DSM-text rev. 4th edition. Washington, DC; 2000)

Видове сексуални нарушения при жените

Намаленото сексуално желание е едно от най-честите сексуални нарушения при жените. По-често се среща при постменопаузалните жени (до 40-50%), в сравнение с перименопаузалните жени (15-25%)[5,6].

Нарушението на сексуалната възбуда се установява до 24% от жените, като над 55% е в постменопаузална възраст, 60% в рамките на 1 до 6 месеца, до 38% при жените от Средния Изток и Азия и до 27% от жените в Европа и Северна Америка. Най-чести причини за нарушена сексуална възбуда се считат психологически фактори и ниските нива на естрогените[7].

Нарушение на оргазма се описва при 16-28% от жените в Америка и Европа и между 30-46% в Азия[8]. Свързва се основно с липса на сексуален опит, както и с потискане на сексуалния отговор в миналото, като пряка връзка с хормоналните нива не се открива[9].

Генитална сексуална болка включва широк спектър от болкови синдроми с различна етиология, като най-че­с­то се срещат:

  • Диспареуния – персистираща или повтаряща се болка при опит или завършено вагинално проникване.
  • Вагинизъм – персистиращо или повтарящо се затруднение при опит за вагинално проникване с пенис, пръст или предмет въпреки желанието на жената.

Диспареунията достига до 31% и може да бъде повърхностна – при опит за пенетрация, свързана с анатомични причини – вагинална атрофия или възпалителни промени, вагинална – болка от фрикциите, свързана с намалена лубрикация или дълбока болка по време на коитус при заболявания на малкия таз, ендометриоза, нарушена мускулна релаксация и т.н. Вагинизмът се дължи на неволеви контракции на външната трета на влагалищната мускулатура, водещи до невъзможност за пенетрация, като често се свързва със сексуална фобия или преживяно изнасилване. Може да бъде постоянен или ситуационен и се среща при 1-6% от жените[10,11].

Етиологията на сексуалните нарушения е сложна и многофакторна, свързана е със соматични и психич­ни заболявания и нарушения, както и с влиянието на различни медика­менти. Захарният диабет (ЗД) от­дав­на се свързва със сексуална дис­функция както при мъжете, така и при жените, като още през Х век, средновековният персийски лекар и философ Авицена (980–1037 г.) предоставя подробен доклад за ЗД в „Канон на медицината“, описвайки го като „повишен апетит и колапс на сексуалните функции“[12].

Разпространението на ЖСД и свър­заните рискови фактори са по-малко изяснени при жените с диабет, отколкото при мъжете. Съвременните клиничните студии показват различни резултати, което се дължи на методологията, типа захарен ди­абет, възрастта, лечението, наличието на усложнения и т.н.[43,44]. Изследванията при жени с диабет са значително по-малко, отколкото при мъже поради няколко фактора, включително малък брой утвърдени изследователски методи и одобрени медикаменти и все още наличие на социални табута по отношение на женската сексуалност[13].

По-висока честота на загуба на либидо, проблеми с оргазма, лубрикацията и възбудата, диспареуния и по-ниско като цяло сексуално удовлетворение е докладвана както при диабет тип 1, така и при тип 2 ЗД[14-16]. В проучване на Newman и Bertelson се установява 47% наличие на сексуални нарушения при жени със ЗД. От тях 32% съобщават за проблеми с лубрикацията, 21% за намалено сексуално желание, 21% за диспареуния и 15% за нарушения в оргазма. 89% от жените съобщават, че проблемите им са възникнали след като са били диагностицирани с диабет, като авторите не установяват връзка с усложненията на ЗД[17]. Друго проучване сред 72 жени със ЗД2 (средна възраст 38.8 год.), сравнени с 60 здрави жени, установява 77% намалено либидото, 62.5% нарушена възбуда, 37.5% вагинална сухота, 41.6% вагинален дискомфорт и 49% проблеми с оргазма[18]. В проучване при 240 мъже и жени със ЗД1 се установява, че 27% от жените са със сексуални нарушения, които се свързват основно с депресия и качеството на партньорските взаимоотношения[19].

Сексуалните проблеми при жени със ЗД мо­­гат да бъдат обяснени с няколко въз­можни механизма, включително био­­логични, социални и психологически[20].

Хипергликемията може да намали хидратацията на лигавици във влагалището, което е свързано с намалена лубрикация и диспареуния. Повишеният риск от вагинални инфекции също увеличава риска от вагинален дискомфорт и диспареуния. Съдовите увреждания и автономната невропатия могат да доведат до намален генитален кръвоток, което нарушава гениталната възбуда. Не трябва да се пренебрегват и психосоциалните фактори като адаптиране към диагнозата ЗД, тежестта на живот с хронично заболяване и депресията, които могат да нарушат сексуалната функция. Проучванията установяват значителни различия при пациентки със ЗД1 и ЗД2 по отношение на нарушения във възбудата и лубрикацията, съответно до 18% и до 42%, което е свързано с по-големия брой усложнения при ЗД2, възрастта, придружаващите заболявания, менопаузата и приема на медикаменти[21].

Сигнификантна корелация се намира с броя на усложненията, но не и с типа усложнения, което се определя от наличието на придружаващ деп­ресивен синдром. Намаленото сек­с­у­ално желание се дължи повече на депресията, както и на проблеми във връзката при жени със захарен диабет тип 2, отколкото с диабета per se[21].

Важна роля в сексуалните нарушения при ЗД2 играят и придружаващите компоненти на метаболитния син­дром, в това число артериалната хипертония, наднорменото тегло и затлъстяването, както и дислипидемията[22,23].

Проучване на Американското дружество по хипертония показва корелация между артериалната хипертония и сексуалната дисфункция при жени, оценена чрез Female Sexual Function Index Questionnaire (FSFI). Проучването включва над 400 жени на възраст 31-60 години, от които 216 с артериална хипертония и 201 нормотензивни. Два пъти повече са жените със сексуални нарушения и артериална хипертония, като процентът нараства с възрастта и продължителността на хипертонията. 41.2% от жените с хипертония са със СД (47.8% при лекуваните с антихипертензивни средства и 32.5% при нелекувани пациенти; 51.8% при лошо контролирана и 27.2% при тези с добра регулация) в сравнение с 19.4% при нормотензивните жени. По отношение на възрастта 21.2% от установените случаи са при жени между 31-40 години, 37.7% при 40-50 години и 56.8% на 51-60-годишна възраст. При хипертония с продължителност по-малко от 3 години, ЖСД се наблюдава при 32.9%, а когато продължава повече от 6 години, сексуални нарушения се установяват при 78.6% от случаите[24].

Терапевтични подходи

Лечението на ЖСД е комплексно и изисква точна преценка на сек­с­уа­лния проблем, участието на пар­­т­­ньора, както и обучение по секс­уална култура. Необходимо е ели­миниране на тревогата от сек­су­алното представяне, повиша­ване на сексуалните и об­щи­­те кому­­никативни умения и про­мяна на не­гативните жизнени и брачни взаимоотношения. Психо­тера­пев­тич­ните сеанси в това от­ноше­ние играят съществена роля[25]. Нефар­макологи­чното лечение включ­ва съ­що промяна в стила на живот с цел намалява­не на телесното тегло, редовни фи­зи­чески упражнения и подобряване на компонентите на метаболитния синдром.

Медикаментозното лечение на сек­суалната дисфункция при жените вкл­ючва приложение на хормонални препарати под различна форма, когато има доказан хормонален дефицит, при менопауза, както и при наличие на смесена етиология на сексуалния проблем[26]. Хормонално-заместител­ната терапия (ХЗТ) мо­же да бъде само с естрогени при хистеректомирани жени, с естрогени + прогестини, естрогени + анд­ро­гени, както и само с вагинални ес­трогени. Лечение с вазоактивни медикаменти от групата на PDE5 инхибитори е проведено в множество студии, като понастоящем няма одобрение от FDA. Атеросклероза на малките съдове на влагалището и клитора може да причини нарушение на сексуалната възбуда, като изследванията с приложение на PDE5 инхибитори показват повишаване на вагиналното кръвонапълване и лубрикация, намаляване на симптомите на сексуална дисфункция при жени със захарен диабет, множе­ствена склероза, както и при SSRI индуцирана сексуална дисфункция[27].

Заключение

Жените със захарен диабет са изложени на повишен риск от развитие на сексуална дисфункция. Изключително важно изискване за поставя­нето на диагнозата е наличието на личностов дистрес. Проучванията показват, че ЗД2 има по-голямо въз­действие върху сексуалността на же­ните в сравнение със ЗД1, което може да е свързано с възрастта, менопаузалния статус, коморбидитет, както и социални и психологически фактори, които трябва да бъдат анализирани. Честотата на сексуална дисфункция при жени със ЗД изглежда е свързана по-малко с органични причини и повече с психологически фактори, особено съпът­стваща депресия – фактор, който се нуждае от допълнителни проучвания. n

книгопис:
1. American Psychiatric Association. Diagnostic and Statistical Manual of Mental disorders. Fifth edition. DSM-4. Washington, DC;2000.
2. Lewis, R. W., Fugl-Meyer, K. S., Bosch, R., Fugl-Meyer, A. R.,Laumann, E. O., Lizza, E., et al. Epidemiology and risk factors of sexual dysfunction. Journal of Sexual Medicine 2004;35–39.
3. Simons, J. S., & Carey, M. P. Prevalence of sexual dysfunctions:Results from a decade of research. Archives of Sexual Behavior,2001; 30, 177–219.
4. Hayes, R. D., Dennerstein, L., Bennett, C. M., & Fairley, C. K.What is the ‘‘true’’ prevalence of female sexual dysfunctions and does the way we assess these conditions have an impact? Journal of Sexual Medicine,2008; 5: 777–78.
5. Карамфилова B. Нарушения на сексуалното желание и възбуда при жените. Наука Ендокринология 2015; 2: 85-88.
6. Dennerstein L at al. Sexuality, hormones and the menopausal transition. Maturitas 1997;26:83-92.
7. Brotto L, et al.Women’s sexual desire and arousal disorders. J Sex Med 2010;7:586-614.
8. Lewis R, Fugl-Mayer K et al. Definitions/epidemiology/risk factors for sexual dysfunction. J Sex Med 2010;7:1598-607.
9. Meston C, Hull E et al. Disorders of orgasm in women. J Sex Med 2004;1:66-8.
10. Basson R, Leiblum S et al. Definitions of women’s sexual dysfunction reconsidered: Advocating expansion and revision. J Psichosom Obstet Cynecol 2003;24:221-9.
11. Kerstin S. Fugl-Mayer K et al. Standart Operating Procedures for Female Genital Sexual Pain. J Sex Med 2013;10:83-93.
12. Tattersall, R. (2003). The history of diabetes. In J. Pickup & G.Williams (Eds.), Textbook of diabetes (3rd ed., pp. 1.1). Oxford, England: Blackwell.
13. Althof SE, Rosen RC, DeRogatis L et al. (2005). Outcome measurement in female sexual dysfunction clinical trials: reviewand recommendations. J Sex Marital Ther 31: 153–166.
14. Aslan E, Fynes M (2008). Female sexual dysfunction. IntUrogynecol J 19: 293–305.
15. Enzlin P, Rosen R, WiegelMet al. (2009). Sexual dysfunction in women with type 1 diabetes. Diabetes Care 32: 780–785.
16. Fatemi SS, Taghavi SM (2009). Evaluation of sexual function in women with type 2 diabetes mellitus. Diab Vasc Dis Res 6: 38–39.
17. Newman, A. S., & Bertelson, A. D. (1986). Sexual dysfunction in diabetic women. Journal of Behavioral Medicine, 9(3), 261-270.
18. Erol B, Tefekli A, Ozbey I, Salman F, Dincag N, Kadioglu A, et al. Sexual dysfunction in type II diabetic females: a comparative study. J Sex Marital Ther 2002;28:55-62.
19. Enzlin P, Mathieu C, Van den Bruel A, Vanderschueren D, Demyttenaere K. Prevalence and predictors of sexual dysfunction in patients with type 1 diabetes. Diabetes Care 2003;26:409-14.
20. Rockliffe-Fidler, C., & Kiemle, G. (2003). Sexual function in diabetic women: A psychological perspective. Sexual and Relationship Therapy, 18, 143–159.
21. Giraldi A, Kristensen E. Sexual dysfunction in women with diabetes mellitus. J Sex Res 2010;47:199-211.
22. Griffith RW. The metabolic syndrome and sexual problems in women. Health and Age 2005 August [cited 2006 February 9]. Available from: URL: http://www.healthandage.com/public/health-center/29/article/3013/
23. Esposito K, Ciotola M, Giugliano F, Bisogni C, Schisano B, Autorino R, et al. Association of body weight with sexual function in women. Int J Impot Res 2007;19:353-7.
24. Doumas M, Tsiodras S, Tsakiris A, Douma S, Chounta A, Papadopoulos A, et al. Female sexual dysfunction in essential hypertension: a common problem being uncovered. J Hypertens 2006;24:2387-92.
25. Bitzer J, Brandenburg U. Psychotherapeutic interactions for female sexual dysfunction. Maturitas 2009;63:160-3.
26. Bitzer J, Giraldi A, Pfaus J. A Standardized Diagnostic Interview for Hypoactive Sexual Desire Disorder in Women: Standard Operating Procedure (SOP Part 2). J Sex Med 2013;10:50-57.
27. Basson R, Mclines R, Smith MD et al. Efficacy and safety of sildenafil citrate in women with sexual dysfunction associated with female sexual arousal disorder. J Womens Health Gend Based Med 2002;11:367-77.