Новости в класификацията и лечението на розацея

Лечението на розацеята е локално и системно. За терапевтичния подход има значение тежестта на заболяването, определена според клиничната му из­я­ва. Така например препаратите Бримонидин и Оксиметазолин се прилагат локално при пациенти с персистиращ еритем[7]. За лечение на папули/пустули при розацея се препоръчва локалната употреба на азелаинова киселина, ивермектин, метронида­зол и миноциклин[7].

От проведен мета-анализ е доказано, че ивермектин е най-ефективното локално лечение за папулопустулозна розацея и подобрява най-бързо качеството на живот на пациентите[8]. Препаратът може да се прилага при лека, умерено-тежка и тежка форма на заболяването[9].

Миноциклин под формата на пяна е ново лекарство, което за първи път е използвано за лечение на умерено тежко до тежко акне вулгарис[10]. Ефикасността и безопасността на този препарат при лечение на умерена до тежка папулопустулозна розацея са оценени и потвърдени в три рандомизирани клинични проучвания (съответно със 751 и 771 участници)[11].

В проспективно 12-седмично двойно-сляпо проучване, включващо 270 пациенти с папулопустулозна розацея е установено значително намаляване на инфламаторните лезии след приложение на 3% Миноциклин гел[12]. Основен момент в патофизиологията на папулопустулозната розацея е установяването на Demodex folliculorum[13].
В ретроспективно проучване между 394 пациенти (117 с розацея и 277 с демодикоза) е оценено влиянието на локално приложен бензоил бензоат. При 46% от пациентите терапията е ефективна[13].

Транексамовата киселина се използва и като системна и локална терапия при розацея[14,15]. През 2013 г. Kim et al. лекуват 6 жени с разтвор на транексамова киселина[16]. При всички пациентки значително намалява еритемът, сърбежът и паренето на кожата, не са наблюдавани и значими странични ефекти[16].

При умерена до тежка папуло­пус­тул­озна розацея е уместно да бъде започнато системно лечение[17]. Спо­ред американските стандарти най-често е използван медикаментът доксициклин под формата на капсули[18]. Обикновено се прилага в доза 40 mg дневно. Други подходящи лекарства за системно лечение са изо­третиноин и миноциклин[7]. Оралните β-блокери могат да се използват при пациенти с персистиращ еритем.

Тези медикаменти намаляват нивата на циркулиращите катехоламини в β-адренорецепторите[19,20]. В систематичен преглед, включващ девет проучвания, Logger et al. приемат, че пероралните неселективни β-блокери, особено карведилол и пропранолол, могат да бъдат ефективна възможност за лечение на свързания с розацея еритем[21]. В моноцентрично ретроспективно проучване петима пациенти от кавказката раса с розацея са приемали карведилол в доза 12.5 mg, два пъти дневно за минимум 6 месеца. При всички пациенти е установено забележително намаление в тежестта на заболяването и най-вече в интензивността на еритема[22]. Хидроксихлорохин е медикамент, прилаган при пациенти със системни автоимунни заболявания.

Определен е като една от новите опции в терапията на розацея. Рандомизирано двойно-сляпо проучване между 66 пациенти с розацея доказва по-добро повлияване сред участниците, приемащи хидроксихлорохин в сравнение с групата, лекувана с доксициклин. Не бива да се забравят и най-честите странични ефекти на този медикамент: удължаване на QT-интервала, както и множеството потенциални взаимодействия с антибактериални и препарати от растителен произход, сухота на кожата и очите, както и световъртеж. Необходими са още клинични проучвания, за потвърждаване ефикасността и безопасността на продукта хидроксихлорохин по време на бременност[23,24].

В терапията на розацея имат участие и биологичните продукти или по-точно интерлевкин 17 инхибиторите (IL-17). Според Ali et al. при папулопустулозна розацея IL-17 свързва Demodex folliculorum. Този тип продук­ти повлияват ангиогенезата, телеангиектазиите и инфламаторните пустули[25]. Въпреки че от фармакоикономическа гледна точка лечението с IL-17 инхибитори е скъпо, този тип терапия може да се използва при тежка и резистентна към лечение папулопустулозна розацея. В проучване сред 20 пациенти, получаващи секукинумаб 300 mg седмично за 5 седмици и след това веднъж месечно за 2 месеца, се наблюдава значително намаляване на папулите и цялостната оценка на тежестта на заболяването[26]. Въпреки това са необходими по-мащабни, рандомизирани проучвания, включващи и контролни групи пациенти с цел оценка ефективността и безопасността на IL-17 инхибиторите[26]. В Табл. 2 са представени възможности за локално и системно лечение при различните форми на розацея според тежестта на заболяването[27].

Какво ново предстои в терапията на розацея?
Еренумаб

Erenumab е човешко моноклонално антитяло, което се свързва с рецептора за калцитонин ген освобождаващ пептид (CGRP). Този медикамент е регистриран за превенция на мигрена и като невропептид, модулира ноцицептивната сигнализация и вазодилатацията. Очаква се да бъдат публикувани резултати от фаза II на клинично проучване, приключило през август 2021 г. В него са оценявани ефикасността и поносимостта на медикамента в доза 140 mg веднъж на 4 седмици, относно лечение на персистиращ еритем[28].
30B244 под формата на спрей за локално приложение срещу Nitro­so­mo­nas Eutropha (N. Eutropha) D23 се обсъжда в бъдещото лечение на розацея. Тази бактерия превръща амоняка и уреята от потта в нит­рит, който има антибактериални свойства и в азотен оксид, който регулира възпалението и вазодилатацията. В244 спрей за локално приложение при еритем и телеангиектазии за пациенти с розацея е оценен в 8-седмично, рандомизирано, проучване, завършило през 2019 г., но до момента не са публикувани резултати[29].
Омиганан гел за локално приложение – ефикасността и безопасността на омиганан пентахидрохлорид, синтетичен антимикробен пептид, в локален гел е оценена в четири клинични проучвания при пациенти с възпалителни лезии при розацея. Последното е завършено през април 2018 г., като също не са публикувани резултати до момента[30]. n

книгопис:

1. Wang Y, Zhang H, Fang R, Tang K, Sun Q. The top 100 most cited articles in rosacea: a bibliometric analysis. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2020;34:2177-2182.
2. Johnson SM, Berg A, Barr C. Managing Rosacea in the clinic: from pathophysiology to treatment – a review of the literature. J Clin Aesth Dermatol. 2020;13(4 Suppl):S17–S22.
3. Rainer BM, Thompson KG, Antonescu C, et al. Characterization and analysis of the skin microbiota in Rosacea: a case-control study. Am J Clin Dermatol. 2020;21(1):139–147.
4. Powell FC. Clinical practice. Rosacea. N Engl J Med. 2005;352:793–803.
5. Jansen T. Clinical presentations and classification of rosacea. Ann Dermatol Venereol. 2011;138 Suppl 3:192-200.
6. Oge LK, Muncie HL, Phillips-Savoy AR. Rosacea: Diagnosis and Treatment. Am Fam Physician. 2015;92:187-96.
7. van Zuuren EJ, Fedorowicz Z, Tan J, et al. Interventions for rosacea based on the phenotype approach: an updated systematic review including GRADE assessments. Br J Dermatol. 2019;181:65–79.
8. Husein-ElAhmed H, Steinhoff M. Efficacy of topical ivermectin and impact on quality of life in patients with papulopustular rosacea: A systematic review and meta-analysis. Dermatol Ther. 2020; 33:1-8.
9. Trave I, Merlo G, Cozzani E et al.. Real-life experience on effectiveness and tolerability of topical ivermectin in papulopustular rosacea and antiparasitic effect on Demodex mites. Dermatol Ther.2019;32:1-6.
10. Shemer A, Shiri J, Mashiah J. et al.. Topical minocycline foam for moderate to severe acne vulgaris: phase 2 randomized double-blind, vehicle-controlled study results. J Am Acad Dermatol.2016;74:1251–1252.
11. Gold LS, Del Rosso JQ, Kircik L, et al. Minocycline 1.5% foam for the topical treatment of moderate to severe papulopustular rosacea: results of 2 phase 3, randomized, clinical trials. J Am Acad Dermatol. 2020;82:1166–73.
12. Webster G, Draelos ZD, Graber E, Lee MS et al. A multicentre, randomized, double-masked, parallel group, vehicle-controlled phase IIb study to evaluate the safety and efficacy of 1% and 3% topical minocycline gel in patients with papulopustular rosacea. Br J Dermatol. 2020;183:471-479.
13. Forton FMN, De Maertelaer V. Effectiveness of benzyl benzoate treatment on clinical symptoms and Demodex density over time in patients with rosacea and demodicosis: a real life retrospective follow-up study comparing low- and high-dose regimens. J Dermatol Treat. 2020;1:1-29.
14. Sheu SL. Treatment of melasma using tranexamic acid: what’s known and what’s next. Cutis. 2018;101:E7–8.
15. Li Y, Xie H, Deng Z, et al. Tranexamic acid ameliorates rosacea symptoms through regulating immune response and angiogenesis. Int Immunopharmacol. 2019;67:326–334.
16. Kim MS, Chang SE, Haw S et al. Tranexamic acid solution soaking is an excellent approach for rosacea patients: a preliminary observation in six patients. J Dermatol. 2013;40:70–71.
17. Anzengruber F, Czernielewski J, Conrad C, et al. Swiss S1 guideline for the treatment of rosacea. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2017;31:1775–1791 .
18. Thiboutot D, Anderson R, Cook-Bolden F, et al. Standard management options for Rosacea: the 2019 update by the National Rosacea Society Expert Committee. J Am Acad Dermatol. 2020;82:1501–10.
19. Chen L, Tsai TF. The role of β-blockers in dermatological treatment: a review. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2018;32:363–371.
20. Prabha N, Chhabra N, Arora R. Beta-blockers in dermatology. Indian J Dermatol Venereol Leprol. 2017;83:399–407.
21. Logger JGM, Olydam JI, Driessen RJB. Use of beta-blockers for rosacea-associated facial erythema and flushing: a systematic review and update on proposed mode of action. J Am Acad Dermatol. 2020;83; 1088-1097.
22. Pietschke K, Schaller M. Long-term management of distinct facial flushing and persistent erythema of rosacea by treatment with carvedilol. J Dermatol Treat. 2018;29:310–313.
23. Li J, Yuan X, Tang Y, et al. Hydroxychloroquine is a novel therapeutic approach for roscea. Int Immunopharmacol. 2020; 79:1-9.
24. Wang B, Yuan X, Huang X, et al. Efficacy and safety of hydroxychloroquine for treatment of patients with rosacea: a multi-center, randomized, double-blind, double-dummy, pilot study. J Amer Acad Dermatol. 2020;84:543-545.
25. Ali AA, Vender R, Vender R. The role of IL-17 in papulopustular Rosacea and future directions. J Cutan Med Surg. 2019;23:635–641.
26. Kumar AM, Chiou AS, Shih YH, Li S, Chang ALS. An exploratory, open-label, investigator-initiated study of interleukin-17 blockade in patients with moderate-to-severe papulopustular rosacea. Br J Dermatol. 2020;183:932-943.
27. Schaller M, Almeida LMC, Bewley A et al. Rosacea treatment update: recommendations from the global ROSacea COnsensus (ROSCO) panel. British Journal of Dermatology 2017; 176:465–471.
28. Messoud Ashina, Danish Headache Center. Efficacy and tolerability of erenumab in the management of persistent redness and flushing in rosacea (STOP Ros). ClinicalTrials.gov. Identifier NCT04419259. 49.
29. AOBiome LLC. A study to determine safety and efficacy of b244 in subjects with mild to moderate rosacea. ClinicalTrials.gov. Identifier NCT03590366.
30. Maruho Co., Ltd. Study to evaluate the safety and efficacy of a once-daily CLS001 topical gel versus vehicle. ClinicalTrials.gov. Identifier NCT02547441.